Картината Фройд в полиморфна перверзия, или българското дете, ядящо плъх

Картината " Фройд в полиморфна перверзия, или българското дете, ядящо плъх " е основана от Салвадор Дали в годината, когато стартира Втората международна война – 1939.

(Bulgarian Child Eating a Rat, 1939, Salvador Dali)

Известната картина показва розовобузесто усмихнато бебе, което държи в устата си мъртъв плъх, от който по бялата му дрешка капе кръв, чернееща се като леке с формата на брадата на доктор Зигмунд Фройд.

Дали е прочут със склонността си да разбулва мрачните дебри и перверзността на човешкото създание, също като Фройд. Но картините на Дали се характеризират и с изключително богати обществени и политически загатвания, които от време на време са прекомерно неразбираеми, само че еднопосочни.

В годината, когато Дали рисува картината си, освен в България, само че и по целия свят едно двегодишно дете е изключително известно. Това е българският престолонаследник, галено именуван " Симеончо ".

Снимката на най-малкия Кобург по това време населява в невероятни за времето тиражи цялото българско обществено пространство, даже домовете на хората. С облика на престолонаследника са издадени картички и пощенски марки. Като всяко дете и това излъчва почтена лъчезарност, което очевидно е ловък ход на българския замък да заличи мрачния спомен за остарелия Кобург, разгласен за основен провинен за националните произшествия.

Салвадор Дали обаче ни показва напълно друго виждане за розовобузестия облик на благото и лъчезарно детенце.

„ Поради неприятния спомен от " прусаците на Балканите " и техния монарх в навечерието на Втората международна война в Западна Европа по никакъв начин не са равнодушни дали династията на Кобургите ще повтори жеста на Фердинанд от предходната война и на чия страна ще бъде България в идната война. Колкото и да си взема поука от държанието на своя татко и неговото царско крушение, колкото и да се стреми да води по-гъвкава политика, бащата на " Симеончо " в последна сметка привързва България към Хитлер и още веднъж я прави боен и политически съперник на западните демокрации. В този политически и исторически подтекст можем да разберем за какво отрицателното подстрекателство за " българското дете " от картината на Дали може да има освен психоаналитичен, само че и политически смисъл.

Като всяка художествена творба тя е и не е това, което създателят й е вложил в нея и което ние виждаме в нея. Всеки нов исторически подтекст може да обогати нейния смисъл. В облика на " българското дете " у Дали можем да забележим и лика на едно недорасло народче, детско спряло в аналната си фаза, с мърша и кървава пяна в устата, което не се учи от поуките на историята, некомпетентно на исторически напредък. “ – Светлозар Игов

Изображение: WikiArt