Или денят, в който настъпи краят на света
Кърт Вонегът (11 ноември 1922 - 11 април 2007) – още приживе наредил се измежду най-значимите американски писатели на XX в., завещава на човечеството 14 романа и голям брой сборници с есета и разкази, побрали в себе проницателния му взор към човешката природа. През 2021 година издателство " Кръг " се зае със задачата да преиздаде най-популярните му романи в нови първокласни издания с твърди корици. На 11 април, във връзка 15-годишнината от загубата на обичания създател, на пазара излиза " Котешка люлка " – история, в която светът не свършва епично, светът свършва с нелепост. Изданието е в превод на Аглика Маркова и със забележителната корица на художничката Милена Вълнарова.
" Котешка люлка " е язвителен постмодерен разказ, с детайли на научна фантастика. Публикувана за първи път през 1963 година, творбата изследва и иронизира науката, технологиите, религията и конкуренцията във въоръжаването.
Подобно на множеството творби на създателя, иронията, черният комизъм и пародията са необятно застъпени и в " Котешка люлка ". Много от повтарящите се тематики на Вонегът се появяват и в романа, като въпросите за свободната воля и връзката на индивида с технологията. А главната сюжетна линия изследва изключително съсредоточено опасността от нуклеарно заличаване по време на Студената война.
Представяме ви фрагмент:
Бяла брачна половинка за сина на кондуктора
Не можех да си показва какво ще излезе от свиренето на Анджела. Никой не можеше да си го показа.
Очаквах някаква патологична история, само че не бях планувал дълбочината, отчаянието и съвсем непоносимата хубост на заболяването.
Анджела навлажни и затопли мундщука, само че не засвири незабавно. С вторачен взор тя държеше инструмента и пръстите й безогледно играеха по немите клавиши.
Чаках с известна паника и си спомних какво ми беше споделил Марвин Брийд: че единственото й избавление от страшния живот с татко й било да се затвори в стаята си, да заключи вратата и да свири, като приглася на грамофонните плочи.
Нют сложи огромна дългосвиреща плоча на грамофона в стаята току до терасата. Обложката връчи на мен.
Плочата се споделяше „ Веселба за пиано “, пиеса за соло пиано от Мийд Лукс Луис.
И защото с цел да потъне още по-дълбоко в своя захлас, Анджела остави Луис самичък да изсвири първата ария, аз в това време прочетох бележките върху обложката.
„ Роден в Луисвил, Кентъки, през 1905 година, Луис не се насочва към музиката, до момента в който не навършва 16 години. Инструментът, който татко му му поверява тогава, е цигулка. Години по-късно младият Луис инцидентно чува Джими Янси1 да свири на пиано.
„ Това, спомня си Луис, беше същински музикант. “ Скоро Луис стартира да се учи да свири в стила буги-вуги, поглъщайки колкото може повече от Янси, който остава за него непосредствен другар и кумир до самата си гибел. Тъй като бащата на Луис е кондуктор, фамилията на Луис живее покрай железопътна станция. Ритъмът на минаващите влакове скоро става част от живота на младия Луис и той композира своето соло в жанр буги-вуги, което в този момент е класика в своя род и е известно под името „ Трака-трака, вагонен блус “. “
Престанах да чета и подвигнах взор: първата ария бе свършила. Иглата на грамофона постепенно стържеше по паузата преди втората ария. Както научих от обложката, второто заглавие беше „ Драконов блус “.
Мийд Лукс Луис изсвири първите четири такта – и тогава встъпи Анджела Хоуникър.
Очите й бяха затворени.
Бях като ударен от гръм.
Тя беше превъзходна.
Импровизираше върху музиката на сина на кондуктора; почваше от плавна поезия и свършваше с фрапантен разврат, минаваше през острия вик на изплашено дете и стигаше до хероиновия призрачен сън.
Нейните глисанди говореха за парадайса и за пъкъла, и за всичко, което се намираше посред им.
За да свири по този начин, тази жена евентуално беше или шизофреничка, или обладана от сатаната.
Косата ми се изправи. Все едно че бях видял Анджела да се търкаля по пода с пяна на уста и да приказва вавилонски.
Когато музиката свърши, аз изкрещях към Джулиън Касъл, който като мен стоеше скован:
– Мили боже! Можеш ли въобще да схванеш живота?
– Хич не се и опитвайте – отвърна ми той. – Преструвайте се, че разбирате, това е.
– Много… добър съвет. – Възбудата ми внезапно мина.
Касъл издекламира още едно стихотворение:
Тигърът би трябвало да ловува,
птиците – да летят,
а индивидът да седи и да пита: „ Защо, за какво, за какво? “.
Но време е тигрите да спят,
птиците да кацнат,
а индивидът да твърди, че всичко е схванал.
– Това от кое място е?
– Откъде може да бъде? От „ Книгите на Боконон “, несъмнено.
– Много ми се желае да ги прочета.
– Трудно се намират. Не са печатани. Написани са на ръка. Освен това никой образец не е цялостен, защото Боконон прибавя нови неща всеки ден.
Малкият Нют изпръхтя.
– Религия!
– Моля? – запита Касъл.
– Виждате ли котката? – отвърна Нют. – Виждате ли люлката?
" Котешка люлка " е язвителен постмодерен разказ, с детайли на научна фантастика. Публикувана за първи път през 1963 година, творбата изследва и иронизира науката, технологиите, религията и конкуренцията във въоръжаването.
Подобно на множеството творби на създателя, иронията, черният комизъм и пародията са необятно застъпени и в " Котешка люлка ". Много от повтарящите се тематики на Вонегът се появяват и в романа, като въпросите за свободната воля и връзката на индивида с технологията. А главната сюжетна линия изследва изключително съсредоточено опасността от нуклеарно заличаване по време на Студената война.
Представяме ви фрагмент:
Бяла брачна половинка за сина на кондуктора
Не можех да си показва какво ще излезе от свиренето на Анджела. Никой не можеше да си го показа.
Очаквах някаква патологична история, само че не бях планувал дълбочината, отчаянието и съвсем непоносимата хубост на заболяването.
Анджела навлажни и затопли мундщука, само че не засвири незабавно. С вторачен взор тя държеше инструмента и пръстите й безогледно играеха по немите клавиши.
Чаках с известна паника и си спомних какво ми беше споделил Марвин Брийд: че единственото й избавление от страшния живот с татко й било да се затвори в стаята си, да заключи вратата и да свири, като приглася на грамофонните плочи.
Нют сложи огромна дългосвиреща плоча на грамофона в стаята току до терасата. Обложката връчи на мен.
Плочата се споделяше „ Веселба за пиано “, пиеса за соло пиано от Мийд Лукс Луис.
И защото с цел да потъне още по-дълбоко в своя захлас, Анджела остави Луис самичък да изсвири първата ария, аз в това време прочетох бележките върху обложката.
„ Роден в Луисвил, Кентъки, през 1905 година, Луис не се насочва към музиката, до момента в който не навършва 16 години. Инструментът, който татко му му поверява тогава, е цигулка. Години по-късно младият Луис инцидентно чува Джими Янси1 да свири на пиано.
„ Това, спомня си Луис, беше същински музикант. “ Скоро Луис стартира да се учи да свири в стила буги-вуги, поглъщайки колкото може повече от Янси, който остава за него непосредствен другар и кумир до самата си гибел. Тъй като бащата на Луис е кондуктор, фамилията на Луис живее покрай железопътна станция. Ритъмът на минаващите влакове скоро става част от живота на младия Луис и той композира своето соло в жанр буги-вуги, което в този момент е класика в своя род и е известно под името „ Трака-трака, вагонен блус “. “
Престанах да чета и подвигнах взор: първата ария бе свършила. Иглата на грамофона постепенно стържеше по паузата преди втората ария. Както научих от обложката, второто заглавие беше „ Драконов блус “.
Мийд Лукс Луис изсвири първите четири такта – и тогава встъпи Анджела Хоуникър.
Очите й бяха затворени.
Бях като ударен от гръм.
Тя беше превъзходна.
Импровизираше върху музиката на сина на кондуктора; почваше от плавна поезия и свършваше с фрапантен разврат, минаваше през острия вик на изплашено дете и стигаше до хероиновия призрачен сън.
Нейните глисанди говореха за парадайса и за пъкъла, и за всичко, което се намираше посред им.
За да свири по този начин, тази жена евентуално беше или шизофреничка, или обладана от сатаната.
Косата ми се изправи. Все едно че бях видял Анджела да се търкаля по пода с пяна на уста и да приказва вавилонски.
Когато музиката свърши, аз изкрещях към Джулиън Касъл, който като мен стоеше скован:
– Мили боже! Можеш ли въобще да схванеш живота?
– Хич не се и опитвайте – отвърна ми той. – Преструвайте се, че разбирате, това е.
– Много… добър съвет. – Възбудата ми внезапно мина.
Касъл издекламира още едно стихотворение:
Тигърът би трябвало да ловува,
птиците – да летят,
а индивидът да седи и да пита: „ Защо, за какво, за какво? “.
Но време е тигрите да спят,
птиците да кацнат,
а индивидът да твърди, че всичко е схванал.
– Това от кое място е?
– Откъде може да бъде? От „ Книгите на Боконон “, несъмнено.
– Много ми се желае да ги прочета.
– Трудно се намират. Не са печатани. Написани са на ръка. Освен това никой образец не е цялостен, защото Боконон прибавя нови неща всеки ден.
Малкият Нют изпръхтя.
– Религия!
– Моля? – запита Касъл.
– Виждате ли котката? – отвърна Нют. – Виждате ли люлката?
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ