7 малко известни факта за жените от Рим
Кърмене
Богатите римлянки нормално не кърмели децата си. Вместо това, те възлагали тази задача на детегледачки или дойки – най-често робини или наети особено за задачата дами. Древният доктор Соран от Ефес твърдял, че млякото на дойките било уместно за първите дни след раждането, когато майката е прекомерно изтощена, с цел да кърми, само че не одобрявал обстоятелството, че дойките заменяли цялостната функционалност на майката.
Римските лекари били на същото мнение – те считали, че майчиното мляко е най-хубавото – както за здравето, по този начин и за построяването на характера на детето. Те считали, че дамите, които не кърмели децата си, били мързеливи, суетни и неестествени майки, които се интересували само от заплахата да навредят на фигурата си.
Детство
Детството минавало извънредно бързо за римските девойки. Според закона те трябвало да се омъжат на към 12-годишна възраст, като по този метод огромна част от детството им бивала отнета. В навечерието преди сватбата от момичето се очаквало да изостави (да хвърли настрана) всички детски предмети, в това число играчките си.
Същите тези играчки били погребвани дружно с девойката, в случай че по злощастие тя загинела преди постигане на подобаващата за брак възраст.
Попечителство
Разводите били бързи, лесни и постоянно срещани в античен Рим. Бракът бил лепилото, свързващо обществото и бил употребен за закрепване н политическите и персоналните връзки сред фамилиите. Въпреки това, браковете елементарно можели да бъдат прекъснати, когато към този момент не били потребни за едната или другата страна.
За разлика от през днешния ден, в античен Рим нямало правна процедура, посредством която двама души да се разведат. Бракът приключвал, когато брачният партньор (или по-рядко жената) поискала това да се случи. Бащите също можели да изискат бракоразвод от името на дъщерите си, с помощта на обстоятелството, че те резервират попечителството над дъщерите си даже след техния брак. Това разрешавало на фамилията на брачната половинка да си възвърне всякаква зестра, запазвайки фамилното благосъстояние непокътнато. И въпреки всичко – съпрузите можели да се възползват от зестрата и да не я върнат, в случай че (според тях) съпругите им били погрешни.
Понякога дамите били разубеждавани да не напущат брачна половинка си, заради обстоятелството, че римската правна система работела в интерес на бащата, а не на майката в случаите на бракоразвод. Всъщност римските дами въобще нямали законни права над личните си деца. Майките получавали настойничество над децата единствено в случаите, в които това било по-удобно за бащата.
Външен тип
Римските дами били под голям напън да наподобяват добре. Отчасти това се дължи на обстоятелството, че римляните вярвали, че външният тип на дамата служел като отражение на брачна половинка ѝ. Заради непрестанните опити да наподобяват красиви, козметичната промишленост в Рим процъфтявала. Били основани невероятни способи и предписания, в това число пилешка лой и лук за лекуване на петна, стридите се употребявали като ексфолиант, а крокодилската тор се употребила като тип руж.
Образование
Образованието на дамите било противоречив въпрос в античен Рим. Повечето девойки изучавали четене и писане в учебните заведения, до момента в който някои фамилии отивали по-далеч и наемали частни учители, които да преподават по-напреднала граматика или гръцки език на дъщерите им.
Всичко това имало за цел да улесни бъдещата роля на дамата в ръководството на семейството и да я направи по-грамотна, с цел да бъде задоволително добър сателит в живота на брачна половинка ѝ. И въпреки всичко, доста римляни считали, че прекомерно доста обучение може да трансформира дамата в придирчив родител.
Ролята на дамата в политиката
Римските дами не получавали правото да се кандидатират за политическа работа, само че можели да повлияят върху резултатите от изборите. Съществуват голям брой изображения, които демонстрират, че дамите са можели да упорстват пред обществото за поддръжка на избрани претенденти.
Съпругите на политиците въпреки това играели функции, които съвсем не се разграничават от тези на актуалните президентски съпруги. Много римски императори построяват своя съвършен имидж, с помощта на своите съпруги, сестри, дъщери или майки. Различни монети и изображения били създавани, с цел да показват фамилията на императора като хармонично, а членовете му тясно свързани между тях, без значение по какъв начин било в реалност.
Съпругите на императорите
В литературата и киното съпругите на римските императори са представяни като дами, които не се спирали пред нищо, до момента в който не отстранят тези, които заставали на пътя им (най-често убивайки ги с отрова).
Ливия Друзила, брачната половинка на Октавиан Август, го убива след 52-годишен брак, отравяйки храната му. Агрипина прави същото – убива брачна половинка си Клавдий, изсипвайки отрова в храната му. Валерия Месалина – третата брачна половинка на император Клавдий пък е запомнена с това, че постоянно заповядвала гибелта на всеки, който сметнела, че е неин зложелател.
Независимо от това дали съпругите на императорите фактически са ги отравяли или не, тези истории в действителност повдигат въпроса – какъв брой близки са били римските дами до властта? И както Нанси Рейгън споделя един път: „ В продължение на 8 години спях до президента и в случай че това не е специфичен достъп, не знам по какъв начин по различен метод може да бъде наречено “.
