Карловец изкова сребърна сабя за крал Хюсеин I СНИМКИ
Карловец изковал сабя за йорданския крал Хюсеин I, неповторимото оръжие е с дължина 74 см и е украсено с половин кг сребро. Било сложено в специфична ръчно направена от майстора кания, също с доста сребро по нея, а целият подарък бил положен в дървена кутия със сребърна инкрустация. Красивият подарък за краля бил направен през 90-те години, когато Христо Неделев бил част от колектива на звено във ВМЗ - Сопот, което изработвало сувенири. Част от дилемите били майсторите да украсяват неповторими ръчно направени ножове, приклади на ловно оръжие, да вършат релефни картини от кована мед, известни измежду занаятчиите като чиканки. Постепенно огромна част от тях усвоили поминък, мнозина към този момент са майстори и пазят традицията на украсеното ловно оръжие.
От средата на 80-те години до момента занаятчия Христо Неделев от Карлово е изковал 15 саби със съответните аксесоари към тях, а ножовете му са десетки.
Той е член на Задругата на майсторите на националните художествени занаяти. Участвал е в групови изложения в Швейцария, Съединени американски щати, Холандия, Германия. Освен гравирани ловни ножове създава още саби, бойни секири, гравюри на оръжие с инкрустация на дръжките. Има доста награди от изложби и състезания за майстори на националните занаяти.
Сабята за краля обаче е неповторимо произведение, изяснява майсторът. Обковът на дръжката е сребърен, украсата е по едно и също време богата и елегантна. При дръжката, по самото острие, има още пет сантиметра сребърна декорация. От върха на острието по дължината на оръжието има още 12 сантиметра сребро. Острието при дръжката е с дебелина 7 милиметра. А по цялата дължина има канал, който олекотява сабята. Канията, богато украсена със сребро, също е негово дело, а кутията направил известният дърворезбар от Сопот Марин Куртев.
Истинският нож е този, който е кован на ръка, безапелационен е майсторът. Изтегля се, до момента в който стоманата е още гореща, алена, преди малко извадена от пещта. Всяка последваща интервенция също е ръчна, до момента в който стигнеш до кутията, изяснява той. Тя е дървена и се изтърква до гланциране, до момента в който стане напълно гладка.
През 1989 година майсторите на ВМЗ били настанени в няколко работилници до родната къща на Иван Вазов. И до момента сопотненци си спомнят по какъв начин са се застоявали да погледат какво излиза от ръцете им. Туристите също надничали в занаятчийските дюкянчета. През 2001 година обаче от предприятието съкратили занаятчиите и всеки от тях поел по собствен път.
По-големият брат на Христо Неделев - Марин, също бил в тази група. Той бил медникар, правил медни съдове. Към тях се включил и синът на Марин -Павел. Преди година по-големият брат умрял, а Христо и племенникът му не престават да работят дружно, коват ножове и ловно оръжие и ги украсяват. А от много години Христо образова младежи на мъжкия поминък. Много от чираците му към този момент са известни майстори.
Имаше много сложни години, спомня си майсторът. Когато при започване на този век излезли сами на пазара, се оказало, че в България има голям импорт на китайски сувенири, включително и на ловни ножове. Много бързо обаче станало ясно, че те не могат да се съпоставят по качество, издръжливост и хубост с нашите. Но в това време Христо, Марин и Павел обикаляли ловните магазини в страната - Казанлък, Стара Загора, Хасково, Кърджали, Арбанаси.
По това време се появили и медиатори в търговията. Някои от тях безусловно завлекли майсторите. " Дойде един юноша, споделя да му дадем един нож, щял да отиде до границата, до коя не сподели, и щял да го продаде ", спомня си Христо Неделев. Бил неповторим, доста безценен нож. Заедно с канията и кутията коствал 800 лв.. Младежът обаче липсващ и месеци наред нямало новина от него. Когато се появил, споделил, че им носи 400 лв. - за толкоз бил продал ножа. Друг пък взел 40 ножа да ги носи в Германия. Вече няколко години го чакат да се върне или с ножовете, или с парите.
Животът на майсторите минава в работилниците. А трудът там не е по никакъв начин елементарен. " Имаше време, когато се събирахме, говорехме, обменяхме хрумвания, имаше и надпревари, и състезания ", споделя той.
За Христо Неделев несравним миг е изпитът му за занаятчия, който се провел в Етъра през 1990 година " Три дни продължи изпитът. Теглих билет и ми се падна да направя ятаган. Бях се подготвил. Бях изучавал ножовете, сабите, ятаганите. За ятагана особено бях ходил в музея в Клисура, там има няколко. Гледал съм ги, чертал съм ги, записвал съм размерите, изучавал съм ги. За изпита самичък си носех желязото. Сложих го в едно огромно огнище, нагрях го и започнах да кова. За три дни го направих. Признаха ме за занаятчия. Ятаганът бе 60 сантиметра, закривен е във вътрешността. Дръжката бе от биволски рог. Два рога вършат една ръкохватка. Рогът е черен, с естествени бели шарки и се получава доста красива ръкохватка ", споделя той.
СНИМ
От средата на 80-те години до момента занаятчия Христо Неделев от Карлово е изковал 15 саби със съответните аксесоари към тях, а ножовете му са десетки.
Той е член на Задругата на майсторите на националните художествени занаяти. Участвал е в групови изложения в Швейцария, Съединени американски щати, Холандия, Германия. Освен гравирани ловни ножове създава още саби, бойни секири, гравюри на оръжие с инкрустация на дръжките. Има доста награди от изложби и състезания за майстори на националните занаяти.
Сабята за краля обаче е неповторимо произведение, изяснява майсторът. Обковът на дръжката е сребърен, украсата е по едно и също време богата и елегантна. При дръжката, по самото острие, има още пет сантиметра сребърна декорация. От върха на острието по дължината на оръжието има още 12 сантиметра сребро. Острието при дръжката е с дебелина 7 милиметра. А по цялата дължина има канал, който олекотява сабята. Канията, богато украсена със сребро, също е негово дело, а кутията направил известният дърворезбар от Сопот Марин Куртев.
Истинският нож е този, който е кован на ръка, безапелационен е майсторът. Изтегля се, до момента в който стоманата е още гореща, алена, преди малко извадена от пещта. Всяка последваща интервенция също е ръчна, до момента в който стигнеш до кутията, изяснява той. Тя е дървена и се изтърква до гланциране, до момента в който стане напълно гладка.
През 1989 година майсторите на ВМЗ били настанени в няколко работилници до родната къща на Иван Вазов. И до момента сопотненци си спомнят по какъв начин са се застоявали да погледат какво излиза от ръцете им. Туристите също надничали в занаятчийските дюкянчета. През 2001 година обаче от предприятието съкратили занаятчиите и всеки от тях поел по собствен път.
По-големият брат на Христо Неделев - Марин, също бил в тази група. Той бил медникар, правил медни съдове. Към тях се включил и синът на Марин -Павел. Преди година по-големият брат умрял, а Христо и племенникът му не престават да работят дружно, коват ножове и ловно оръжие и ги украсяват. А от много години Христо образова младежи на мъжкия поминък. Много от чираците му към този момент са известни майстори.
Имаше много сложни години, спомня си майсторът. Когато при започване на този век излезли сами на пазара, се оказало, че в България има голям импорт на китайски сувенири, включително и на ловни ножове. Много бързо обаче станало ясно, че те не могат да се съпоставят по качество, издръжливост и хубост с нашите. Но в това време Христо, Марин и Павел обикаляли ловните магазини в страната - Казанлък, Стара Загора, Хасково, Кърджали, Арбанаси.
По това време се появили и медиатори в търговията. Някои от тях безусловно завлекли майсторите. " Дойде един юноша, споделя да му дадем един нож, щял да отиде до границата, до коя не сподели, и щял да го продаде ", спомня си Христо Неделев. Бил неповторим, доста безценен нож. Заедно с канията и кутията коствал 800 лв.. Младежът обаче липсващ и месеци наред нямало новина от него. Когато се появил, споделил, че им носи 400 лв. - за толкоз бил продал ножа. Друг пък взел 40 ножа да ги носи в Германия. Вече няколко години го чакат да се върне или с ножовете, или с парите.
Животът на майсторите минава в работилниците. А трудът там не е по никакъв начин елементарен. " Имаше време, когато се събирахме, говорехме, обменяхме хрумвания, имаше и надпревари, и състезания ", споделя той.
За Христо Неделев несравним миг е изпитът му за занаятчия, който се провел в Етъра през 1990 година " Три дни продължи изпитът. Теглих билет и ми се падна да направя ятаган. Бях се подготвил. Бях изучавал ножовете, сабите, ятаганите. За ятагана особено бях ходил в музея в Клисура, там има няколко. Гледал съм ги, чертал съм ги, записвал съм размерите, изучавал съм ги. За изпита самичък си носех желязото. Сложих го в едно огромно огнище, нагрях го и започнах да кова. За три дни го направих. Признаха ме за занаятчия. Ятаганът бе 60 сантиметра, закривен е във вътрешността. Дръжката бе от биволски рог. Два рога вършат една ръкохватка. Рогът е черен, с естествени бели шарки и се получава доста красива ръкохватка ", споделя той.
СНИМ
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ