Бразилската легенда Джоване Елбер ексклузивно пред „Труд“: „Байерн“ искаше Балъков на всяка цена
Кариерата му е почнала паралелно до Марко ван Бастен, Рууд Гулит, Франк Рийкард от звездния „ Милан “. После стана прочут по целия свят като най-острия борд на магическия триъгълник на „ Щутгарт “. Накрая завоюва Шампионската лига с „ Байерн “. Един от най-марковите нападатели през 90-те години и първото десетилетие на новия век.
Заедно с Красимир Балъков и Фреди Бобич оформи един от най-атрактивните нападателни триота на в актуалния футбол.
Джоване Елбер, емблематичният бразилец, в този момент е дипломат на „ Байерн “ по света. И като подобен даде извънредно изявление за вестник „ Труд “.
– Здравейте, хер Елбер. Вие сте третият детайл от магическия триъгълник на „ Щутгарт “, с който вършим изявление. Взимали сме от Фреди Бобич и Красимир Балъков към този момент. Бихте ли ни споделили каква бе магията на вашето вълшебно трио?
– Най-важното беше, че никой от нас не завиждаше на другия. Радвахме се, когато някой от нас вкара гол. И освен сред тримата, само че и за целия тим. Най-лошото би било, в случай че останалите в отбора не ни подкрепяха. „ Щутгарт “ играеше мощен футбол, а ние тримата се грижехме за головете. Това бяха едни от най-хубавите ми години във футбола.
– Къде беше най-голямата ви мощ?
– Това, че се разбирахме със затворени очи. Никога не съм гледал към Балъков, когато би трябвало да получа топката. Същото се отнася и за Фреди Бобич. По време на мача всички знаехме къде ще си подадем. Контактът ни се получаваше надали не без очи.
– „ Щутгарт “ беше един от най-атрактивните тимове, само че не съумя да стане първенец. Спечелихте единствено Купата на Германия. Защо?
– Защото някогашният президент на „ Щутгарт “ Герхард Майер-Форфелдер ме продаде на „ Байерн “. Ако не беше станал този трансфер, несъмнено щяхме да станем първенци. Отборът се справяше чудесно под управлението на Йоги Льов, днешния народен селекционер на Германия. Но президентът реши да ме продаде и това се оказа интелигентна договорка. „ Байерн “ заплати доста пари.
– Как постигнахте толкоз положителни връзки с Балъков и Бобич?
– Дойде от единствено себе си. Бобич да вземем за пример ми беше сътрудник в офанзивата, спеше и в моята стая. Нямах избор, трябваше да се разбирам с него. С Балъков се сприятелихме първо поради езика. Бала пристигна от Португалия при нас и не знаеше нито дума немски. Говореше единствено с мен на португалски. Аз му превеждах на останалите. С Фреди пък си говореше на хърватски и съветски. Така се получи едно голямо съгласие.
– Често ли си говорите по телефона?
– Понякога приказваме. Повече се слушам с Бобич, тъй като и двамата живеем главно в Германия. С Бала се чуваме по телефона.
– Вярно ли е, че сте упорствал „ Байерн “ да вземе и Балъков?
– Като състезател – да. „ Байерн “ го искаше непременно. Но неговият управител не беше на това мнение.
– Каква е разликата сред „ Байерн “ и „ Щутгарт “?
– В „ Байерн “ всичко е в по-големи мащаби. Това е международен тим, който е прочут на всяка точка на земята. В „ Байерн “ играеше тогава съвсем целият народен отбор на Германия. Сега е по-миксирано, тъй като има играчи от Испания, Бразилия, Франция и по този начин нататък. „ Щутгарт “ беше доста по-малък, изключително като финансови благоприятни условия. А „ Байерн “ можеше да влага големи суми. „ Щутгарт “ пък постановяваше млади футболисти.
– По ваше време играеха и други българи в Бундеслигата. Помните ли някой от тях?
– Гледах целия ви народен тим на международното състезание в Щатите. Направихте неповторимо показване. Отстранихте Германия. Всички ваши футболисти станаха известни с помощта на този мондиал.
– В „ Байерн “ спечелихте всичко – трофеи в Бундеслигата, Шампионската лига, Междуконтиненталната купа. Кой е най-големият ви мач?
– Най-много обичах да играя против „ Реал “ (Мадрид). Винаги им вкарвах гол. Испанските тимове непрекъснато нападат и това разрешава на нападателите на съперника да имат свободно пространство. Винаги използвах невъзмутимо опциите за контраофанзива против „ Реал “.
– Преди огромния успех във финала на Шампионската лига против „ Валенсия “ през 2001-ва година, минахте и през призрачен сън – загубата от „ Манчестър Юнайтед “ през 1999-а. Как го преодоляхте?
– Това е футболът. Трябва да се живее и с такива моменти. Нормално е. Нямаш право прекомерно рано да се радваш, би трябвало до края да си съсредоточен. „ Юнайтед “ ни изнесе лекция, от която се научихме. Много е мъчително да загубиш безусловно в последната секунда край в Шампионската лига. Но си научихме урока и през 2001 година станахме европейски първенци.
– Срещу „ Манчестър Юнайтед “ бяхте очевидно по-добрият тим. Какво си казахте в съблекалнята след мача?
– Имаше единствено няколко фрази, които Франц Бекенбауер сподели в съблекалнята: „ Ей, хора, това е единствено футбол. Животът продължава. Нека да честваме. “ Въпреки че бяхме изгубили и бяхме убити, Кайзера пристигна и ни накара да станем от земята и даже да честваме. Изключително прав беше. Това се оказа преломна точка.
– По пътя до финала с „ Валенсия “ спечелихте четири следващи мача – по два против „ Реал “ и „ Манчестър Юнайтед “. Смятате ли, че това бе отмъщението ви? От „ Реал “ бяхте отпаднали предната година.
– В този сезон просто бяхме най-хубавите. Не е елементарно да играеш против „ Реал “ и „ Юнайтед “. Но ние бяхме доста стимулирани и съсредоточени. Знаехме, че за нашия тим, който не съумя през 1999 година, това е последният късмет. Така и стана. Година по-късно доста от играчите напуснаха или се отхвърлиха. Искахме непременно да спечелим купата, която един път към този момент ни се изплъзна. И успяхме.
– Защо финалът с „ Валенсия “ се оказа по-труден, в сравнение с с „ Реал “ и „ Юнайтед “?
– Защото „ Валенсия “ към този момент беше противен противник. Този тим не играеше като „ Реал “ единствено в офанзива. Стоеше извънредно добре в отбрана. Имаха шанса още при започване на финала да получат дузпа. Вкараха я. После ние пък изпуснахме дузпа, Мемет Шол не съумя да вкара. През второто полувреме още веднъж получихме 11-метров удар. Нашият капитан Щефан Ефенберг вкара. Накрая зависеше кой има по-добият вратар. А при нас играеше най-хубавият в целия свят.
– Какъв човек е Оливер Кан, героят от дузпите с „ Валенсия “?
– Ще отговоря единствено с една дума – болен! (хаха). Той беше 100 % и даже повече експерт. Искаше постоянно да печели. Не че ние не сме желали. Оли даваше всичко, с цел да стане най-големият. И съумя – беше определен за вратар №1 няколко пъти. Всичко, което Кан е спечелил, е изцяло справедливо.
– Съгласен ли сте, че от вашето време започва превъзходството на „ Байерн “ в Бундеслигата?
– „ Байерн “ има доста класни футболисти. Мисля, че някои тимове малко проспаха тези години. „ Байерн “ постоянно гледа напред. Философията е следната. Днес печелим трофей, на следващия ден сме го не запомнили. Гледаме към идващия. Другите отделят прекомерно доста време да честват. А във футбола това не е добра тактичност.
– Кой тим на „ Байерн “ бе по-силен – този на Отмар Хитцфелд с вас или този на Юп Хайнкес, който завоюва требъл?
– Отборът от требъла бе в действителност прекомерно добър. Не че ние сме били неприятни. Но да спечелиш всички титли в един сезон е доста мъчно. През 1999 година съвсем успяхме, само че за жалост загубихме от „ Манчестър Юнайтед “. След това паднахме и във финала за купата на Германия. И двата тима са положителни, само че броят на купите приказва в интерес на този от 2013-а.
– Мислите ли, че Хайнкес и тази година ще стане европейски първенец?
– Възможно е. Не сме надалеч да спечелим и трите трофеи.
– Вие сте дипломат на „ Байерн “ по света. Каква е тази роля?
– Добър въпрос. И аз не знам. Не, майтапя се, несъмнено. Непрекъснато съм в контакт с почитатели, спонсори. Постоянно пътувам. Отивам в Щатите, в Китай и описвам на хората какво е „ Байерн “. Да схванат какво е възприятието „ миа ранг миа “. В днешния футбол настоящите играчи съвсем нямат време за нищо. В сряда мач, в събота мач. Ние, ветераните, сме по-свободни. И нашата работа е да предадем духа на „ Байерн “ на почитателите.
– „ Байерн “ е най-здравият финансово международен гранд. Как гледате на клубовете, които са спонсорирани от шейхове и олигарси?
– Имат разнообразни способи за работа. „ Байерн “ постоянно е стъпил крепко с двата крайници на земята. Нашите футболисти са ставали доста пъти първенци, печелили са Шампионската лига, били сме и международни първенци. „ Байерн “ победи на всички места, имайки един напълно естествен тим. Не сме като СЖ, където се влагат стотици милиони. Или клубовете от Англия като „ Челси “ или „ Манчестър Сити “.
– Какъв началник е Ули Хьонес?
– Много добър. Той доста липсваше на „ Байерн “, когато не можеше да бъде в клуба. За футболистите е като татко.
– По ваше време бяхте един от най-хубавите нападатели в света. Защо имате единствено 15 мача за националния тим на Бразилия?
– Родих се в неверната година. Може би през днешния ден щях да играя повече. Но тогава в тима бяха Ромарио, Бебето, Ривалдо, Роналдо, Роналдиньо и кой ли още не.
– Не сте ли сърдит, че не бяхте в състава за Мондиал 2002, когато Бразилия стана международен първенец?
– Не, изобщо не. Радвам се, че съм изиграл някой различен мач за Бразилия. Още на 17 години напуснах родината. Феновете не ме познаваха. Станах футболист в Европа – в „ Щутгарт “, в „ Байерн “. Затова беше и мъчно да се наложа в националния тим. Просто не бях известен в Бразилия. Изляза ли на терена, хората се питаха: „ Този път къде играе? “
– Но през 2001 година спечелихте Шампионската лига?
– Тогава нито Шампионската лига, нито Бундеслигата бяха толкоз известни в Бразилия. Там се гледаше испански и италиански футбол. Днес футболът е на всички места. Ако през днешния ден играех, може би щях да съм и на международно състезание.
– А за какво не играхте като дребен в Бразилия? Първият ви тим е „ Милан “.
– Имах шанс. И съм благополучен, че взех това решение още на 17 години да отида в „ Милан “. После в „ Грасхопърс “ играх три години чартърен. Бавно крачих на горе. Не натисках газта от нула до 100 километра в час. Бавно, постепенно трупах мачове и опит.
– Защо нямате нито един формален мач за „ Милан “?
– Защото тогава можеха да играят единствено трима чужденци. Там бяха Франк Рийкард, Рууд Гулит и Марко ван Бастен. Така че за 18-годишния Джоване Елбер никакво място нямаше. А и на 30 надали щях да имам.
– Какво е да се тренира с Ван Бастен?
– Уникално. За мен беше сбъдната фантазия. Представете си по какъв начин едно момче стъпва въз основата на „ Милан “ и вижда Барези, Костакурта, плюс тримата холандци. И те идват при мен и споделят: „ Хей, дребния, добре пристигнал при нас! “. Не може да е истина. До преди няколко дни бях в една футболна академия в Бразилия и внезапно тук. Така стартира всичко за мен. Видях по какъв начин най-големите могат да са напълно естествени хора. И тогава си помислих, че може би в връзките с младите, най-лоши са тези играчи, които нищо не са спечелили.
– В края на кариерата се върнахте на бразилска земя – в „ Крузейро “. Какво е възприятието да играеш в родината си?
– След 15 години в Европа един сезон в Бразилия ми беше повече от задоволителен. Много неща са объркани. Всички в „ Крузейро “ работиха доста професионално. Но много неща в бразилския футбол не са професионални. Вярно е, че всяка година в тимовете влизат доста положителни момчета, стигат и до националния тим. Но шампионата не е добре проведено. Трудно е да останеш там пет или 10 години.
– Кой е най-хубавият гол в кариерата ви?
– О, имаше толкоз доста. Най-хубавият беше против „ Ханза “ в Бундеслигата. Почти от ъгловия удар – във вратата. Вкарах го с левия крайник, който постоянно ми е бил по-слаб. Най-важният е против „ Реал “ на „ Бернабеу “. Седем дни преди мача ми оперираха коляното. Но съумях да се възстановя и да вкарам.
– Срещу кой вратар ви беше най-трудно?
– Оливер Кан. Когато играех за „ Щутгарт “.
– Голяма част от живота ви мина в Германия. Повече бразилец или повече немец се чувствате?
– Германец.
– С какви усеща изгледахте мача Бразилия – Германия (1:7) на международното състезание през 2014-а?
– Насладих му се и чествах.
– Наистина ли?
– Разбира се, бях на стадиона с моето семейство. Само жена ми беше с бразилска фланелка. Аз и децата ми бяхме с немски. Бях си нарисувал немското знаме на бузата. При 3:0 споделих: „ Ето в този момент ще стане ужасно. “
– Нямахте ли проблеми с почитателите?
– Не, единствено жена ми сподели, че мачът бил доста отегчителен. Аз пък си взех една бира и му се любувах. Много хубаво беше.
– Бразилия плака за Неймар, който беше контузен. Мислите ли, че в случай че бе играл, резултатът щеше да е различен?
– Щяхме да вкараме 10 гола. Германия просто бе доста по-добра. Трябва да се признае. Преди международното състезание играхме един мач с феномена Роналдо, Зидан, Фиго. Всички бяхме на едно мнение – Германия ще завоюва мондиала. Така и стана. Още преди шампионата треньорът на Бразилия сподели, че с една ръка са хванали Купата. Само би трябвало да играят и ще я завоюват Аз не съм виждал някой тим да приказва, че е спечелил трофея преди шампионата да е почнал.
– Правилно ли бе решението на Неймар да напусне „ Барселона “ и да отиде в ПСЖ?
– Не знам какъв проблем е имал в „ Барса “. Аз не бих постъпил по този начин. Той желае да стане най-хубавият в света. В Париж няма да стане.
– Какво мислите за днешния трансферен пазар?
– Явно има доста богати президенти. Аз не бих дал такива пари. 100 милиона, 150 милиона, 200 милиона евро за един състезател – това е доста. Вече никой не коства даже 5 милиона.
– Колко би коствал през днешния ден Джоване Елбер?
– Никой няма толкоз пари на света.
Заедно с Красимир Балъков и Фреди Бобич оформи един от най-атрактивните нападателни триота на в актуалния футбол.
Джоване Елбер, емблематичният бразилец, в този момент е дипломат на „ Байерн “ по света. И като подобен даде извънредно изявление за вестник „ Труд “.
– Здравейте, хер Елбер. Вие сте третият детайл от магическия триъгълник на „ Щутгарт “, с който вършим изявление. Взимали сме от Фреди Бобич и Красимир Балъков към този момент. Бихте ли ни споделили каква бе магията на вашето вълшебно трио?
– Най-важното беше, че никой от нас не завиждаше на другия. Радвахме се, когато някой от нас вкара гол. И освен сред тримата, само че и за целия тим. Най-лошото би било, в случай че останалите в отбора не ни подкрепяха. „ Щутгарт “ играеше мощен футбол, а ние тримата се грижехме за головете. Това бяха едни от най-хубавите ми години във футбола.
– Къде беше най-голямата ви мощ?
– Това, че се разбирахме със затворени очи. Никога не съм гледал към Балъков, когато би трябвало да получа топката. Същото се отнася и за Фреди Бобич. По време на мача всички знаехме къде ще си подадем. Контактът ни се получаваше надали не без очи.
– „ Щутгарт “ беше един от най-атрактивните тимове, само че не съумя да стане първенец. Спечелихте единствено Купата на Германия. Защо?
– Защото някогашният президент на „ Щутгарт “ Герхард Майер-Форфелдер ме продаде на „ Байерн “. Ако не беше станал този трансфер, несъмнено щяхме да станем първенци. Отборът се справяше чудесно под управлението на Йоги Льов, днешния народен селекционер на Германия. Но президентът реши да ме продаде и това се оказа интелигентна договорка. „ Байерн “ заплати доста пари.
– Как постигнахте толкоз положителни връзки с Балъков и Бобич?
– Дойде от единствено себе си. Бобич да вземем за пример ми беше сътрудник в офанзивата, спеше и в моята стая. Нямах избор, трябваше да се разбирам с него. С Балъков се сприятелихме първо поради езика. Бала пристигна от Португалия при нас и не знаеше нито дума немски. Говореше единствено с мен на португалски. Аз му превеждах на останалите. С Фреди пък си говореше на хърватски и съветски. Така се получи едно голямо съгласие.
– Често ли си говорите по телефона?
– Понякога приказваме. Повече се слушам с Бобич, тъй като и двамата живеем главно в Германия. С Бала се чуваме по телефона.
– Вярно ли е, че сте упорствал „ Байерн “ да вземе и Балъков?
– Като състезател – да. „ Байерн “ го искаше непременно. Но неговият управител не беше на това мнение.
– Каква е разликата сред „ Байерн “ и „ Щутгарт “?
– В „ Байерн “ всичко е в по-големи мащаби. Това е международен тим, който е прочут на всяка точка на земята. В „ Байерн “ играеше тогава съвсем целият народен отбор на Германия. Сега е по-миксирано, тъй като има играчи от Испания, Бразилия, Франция и по този начин нататък. „ Щутгарт “ беше доста по-малък, изключително като финансови благоприятни условия. А „ Байерн “ можеше да влага големи суми. „ Щутгарт “ пък постановяваше млади футболисти.
– По ваше време играеха и други българи в Бундеслигата. Помните ли някой от тях?
– Гледах целия ви народен тим на международното състезание в Щатите. Направихте неповторимо показване. Отстранихте Германия. Всички ваши футболисти станаха известни с помощта на този мондиал.
– В „ Байерн “ спечелихте всичко – трофеи в Бундеслигата, Шампионската лига, Междуконтиненталната купа. Кой е най-големият ви мач?
– Най-много обичах да играя против „ Реал “ (Мадрид). Винаги им вкарвах гол. Испанските тимове непрекъснато нападат и това разрешава на нападателите на съперника да имат свободно пространство. Винаги използвах невъзмутимо опциите за контраофанзива против „ Реал “.
– Преди огромния успех във финала на Шампионската лига против „ Валенсия “ през 2001-ва година, минахте и през призрачен сън – загубата от „ Манчестър Юнайтед “ през 1999-а. Как го преодоляхте?
– Това е футболът. Трябва да се живее и с такива моменти. Нормално е. Нямаш право прекомерно рано да се радваш, би трябвало до края да си съсредоточен. „ Юнайтед “ ни изнесе лекция, от която се научихме. Много е мъчително да загубиш безусловно в последната секунда край в Шампионската лига. Но си научихме урока и през 2001 година станахме европейски първенци.
– Срещу „ Манчестър Юнайтед “ бяхте очевидно по-добрият тим. Какво си казахте в съблекалнята след мача?
– Имаше единствено няколко фрази, които Франц Бекенбауер сподели в съблекалнята: „ Ей, хора, това е единствено футбол. Животът продължава. Нека да честваме. “ Въпреки че бяхме изгубили и бяхме убити, Кайзера пристигна и ни накара да станем от земята и даже да честваме. Изключително прав беше. Това се оказа преломна точка.
– По пътя до финала с „ Валенсия “ спечелихте четири следващи мача – по два против „ Реал “ и „ Манчестър Юнайтед “. Смятате ли, че това бе отмъщението ви? От „ Реал “ бяхте отпаднали предната година.
– В този сезон просто бяхме най-хубавите. Не е елементарно да играеш против „ Реал “ и „ Юнайтед “. Но ние бяхме доста стимулирани и съсредоточени. Знаехме, че за нашия тим, който не съумя през 1999 година, това е последният късмет. Така и стана. Година по-късно доста от играчите напуснаха или се отхвърлиха. Искахме непременно да спечелим купата, която един път към този момент ни се изплъзна. И успяхме.
– Защо финалът с „ Валенсия “ се оказа по-труден, в сравнение с с „ Реал “ и „ Юнайтед “?
– Защото „ Валенсия “ към този момент беше противен противник. Този тим не играеше като „ Реал “ единствено в офанзива. Стоеше извънредно добре в отбрана. Имаха шанса още при започване на финала да получат дузпа. Вкараха я. После ние пък изпуснахме дузпа, Мемет Шол не съумя да вкара. През второто полувреме още веднъж получихме 11-метров удар. Нашият капитан Щефан Ефенберг вкара. Накрая зависеше кой има по-добият вратар. А при нас играеше най-хубавият в целия свят.
– Какъв човек е Оливер Кан, героят от дузпите с „ Валенсия “?
– Ще отговоря единствено с една дума – болен! (хаха). Той беше 100 % и даже повече експерт. Искаше постоянно да печели. Не че ние не сме желали. Оли даваше всичко, с цел да стане най-големият. И съумя – беше определен за вратар №1 няколко пъти. Всичко, което Кан е спечелил, е изцяло справедливо.
– Съгласен ли сте, че от вашето време започва превъзходството на „ Байерн “ в Бундеслигата?
– „ Байерн “ има доста класни футболисти. Мисля, че някои тимове малко проспаха тези години. „ Байерн “ постоянно гледа напред. Философията е следната. Днес печелим трофей, на следващия ден сме го не запомнили. Гледаме към идващия. Другите отделят прекомерно доста време да честват. А във футбола това не е добра тактичност.
– Кой тим на „ Байерн “ бе по-силен – този на Отмар Хитцфелд с вас или този на Юп Хайнкес, който завоюва требъл?
– Отборът от требъла бе в действителност прекомерно добър. Не че ние сме били неприятни. Но да спечелиш всички титли в един сезон е доста мъчно. През 1999 година съвсем успяхме, само че за жалост загубихме от „ Манчестър Юнайтед “. След това паднахме и във финала за купата на Германия. И двата тима са положителни, само че броят на купите приказва в интерес на този от 2013-а.
– Мислите ли, че Хайнкес и тази година ще стане европейски първенец?
– Възможно е. Не сме надалеч да спечелим и трите трофеи.
– Вие сте дипломат на „ Байерн “ по света. Каква е тази роля?
– Добър въпрос. И аз не знам. Не, майтапя се, несъмнено. Непрекъснато съм в контакт с почитатели, спонсори. Постоянно пътувам. Отивам в Щатите, в Китай и описвам на хората какво е „ Байерн “. Да схванат какво е възприятието „ миа ранг миа “. В днешния футбол настоящите играчи съвсем нямат време за нищо. В сряда мач, в събота мач. Ние, ветераните, сме по-свободни. И нашата работа е да предадем духа на „ Байерн “ на почитателите.
– „ Байерн “ е най-здравият финансово международен гранд. Как гледате на клубовете, които са спонсорирани от шейхове и олигарси?
– Имат разнообразни способи за работа. „ Байерн “ постоянно е стъпил крепко с двата крайници на земята. Нашите футболисти са ставали доста пъти първенци, печелили са Шампионската лига, били сме и международни първенци. „ Байерн “ победи на всички места, имайки един напълно естествен тим. Не сме като СЖ, където се влагат стотици милиони. Или клубовете от Англия като „ Челси “ или „ Манчестър Сити “.
– Какъв началник е Ули Хьонес?
– Много добър. Той доста липсваше на „ Байерн “, когато не можеше да бъде в клуба. За футболистите е като татко.
– По ваше време бяхте един от най-хубавите нападатели в света. Защо имате единствено 15 мача за националния тим на Бразилия?
– Родих се в неверната година. Може би през днешния ден щях да играя повече. Но тогава в тима бяха Ромарио, Бебето, Ривалдо, Роналдо, Роналдиньо и кой ли още не.
– Не сте ли сърдит, че не бяхте в състава за Мондиал 2002, когато Бразилия стана международен първенец?
– Не, изобщо не. Радвам се, че съм изиграл някой различен мач за Бразилия. Още на 17 години напуснах родината. Феновете не ме познаваха. Станах футболист в Европа – в „ Щутгарт “, в „ Байерн “. Затова беше и мъчно да се наложа в националния тим. Просто не бях известен в Бразилия. Изляза ли на терена, хората се питаха: „ Този път къде играе? “
– Но през 2001 година спечелихте Шампионската лига?
– Тогава нито Шампионската лига, нито Бундеслигата бяха толкоз известни в Бразилия. Там се гледаше испански и италиански футбол. Днес футболът е на всички места. Ако през днешния ден играех, може би щях да съм и на международно състезание.
– А за какво не играхте като дребен в Бразилия? Първият ви тим е „ Милан “.
– Имах шанс. И съм благополучен, че взех това решение още на 17 години да отида в „ Милан “. После в „ Грасхопърс “ играх три години чартърен. Бавно крачих на горе. Не натисках газта от нула до 100 километра в час. Бавно, постепенно трупах мачове и опит.
– Защо нямате нито един формален мач за „ Милан “?
– Защото тогава можеха да играят единствено трима чужденци. Там бяха Франк Рийкард, Рууд Гулит и Марко ван Бастен. Така че за 18-годишния Джоване Елбер никакво място нямаше. А и на 30 надали щях да имам.
– Какво е да се тренира с Ван Бастен?
– Уникално. За мен беше сбъдната фантазия. Представете си по какъв начин едно момче стъпва въз основата на „ Милан “ и вижда Барези, Костакурта, плюс тримата холандци. И те идват при мен и споделят: „ Хей, дребния, добре пристигнал при нас! “. Не може да е истина. До преди няколко дни бях в една футболна академия в Бразилия и внезапно тук. Така стартира всичко за мен. Видях по какъв начин най-големите могат да са напълно естествени хора. И тогава си помислих, че може би в връзките с младите, най-лоши са тези играчи, които нищо не са спечелили.
– В края на кариерата се върнахте на бразилска земя – в „ Крузейро “. Какво е възприятието да играеш в родината си?
– След 15 години в Европа един сезон в Бразилия ми беше повече от задоволителен. Много неща са объркани. Всички в „ Крузейро “ работиха доста професионално. Но много неща в бразилския футбол не са професионални. Вярно е, че всяка година в тимовете влизат доста положителни момчета, стигат и до националния тим. Но шампионата не е добре проведено. Трудно е да останеш там пет или 10 години.
– Кой е най-хубавият гол в кариерата ви?
– О, имаше толкоз доста. Най-хубавият беше против „ Ханза “ в Бундеслигата. Почти от ъгловия удар – във вратата. Вкарах го с левия крайник, който постоянно ми е бил по-слаб. Най-важният е против „ Реал “ на „ Бернабеу “. Седем дни преди мача ми оперираха коляното. Но съумях да се възстановя и да вкарам.
– Срещу кой вратар ви беше най-трудно?
– Оливер Кан. Когато играех за „ Щутгарт “.
– Голяма част от живота ви мина в Германия. Повече бразилец или повече немец се чувствате?
– Германец.
– С какви усеща изгледахте мача Бразилия – Германия (1:7) на международното състезание през 2014-а?
– Насладих му се и чествах.
– Наистина ли?
– Разбира се, бях на стадиона с моето семейство. Само жена ми беше с бразилска фланелка. Аз и децата ми бяхме с немски. Бях си нарисувал немското знаме на бузата. При 3:0 споделих: „ Ето в този момент ще стане ужасно. “
– Нямахте ли проблеми с почитателите?
– Не, единствено жена ми сподели, че мачът бил доста отегчителен. Аз пък си взех една бира и му се любувах. Много хубаво беше.
– Бразилия плака за Неймар, който беше контузен. Мислите ли, че в случай че бе играл, резултатът щеше да е различен?
– Щяхме да вкараме 10 гола. Германия просто бе доста по-добра. Трябва да се признае. Преди международното състезание играхме един мач с феномена Роналдо, Зидан, Фиго. Всички бяхме на едно мнение – Германия ще завоюва мондиала. Така и стана. Още преди шампионата треньорът на Бразилия сподели, че с една ръка са хванали Купата. Само би трябвало да играят и ще я завоюват Аз не съм виждал някой тим да приказва, че е спечелил трофея преди шампионата да е почнал.
– Правилно ли бе решението на Неймар да напусне „ Барселона “ и да отиде в ПСЖ?
– Не знам какъв проблем е имал в „ Барса “. Аз не бих постъпил по този начин. Той желае да стане най-хубавият в света. В Париж няма да стане.
– Какво мислите за днешния трансферен пазар?
– Явно има доста богати президенти. Аз не бих дал такива пари. 100 милиона, 150 милиона, 200 милиона евро за един състезател – това е доста. Вече никой не коства даже 5 милиона.
– Колко би коствал през днешния ден Джоване Елбер?
– Никой няма толкоз пари на света.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ