Вълна от иновации от САЩ до Гърция прави плажовете достъпни за всички
Карън Деминг се възвръща от автомобилна злополука, когато през 1990 година президентът Джордж Х. У. Буш приема Закона за американците с увреждания (ADA), който не разрешава дискриминирането против хора с увреждания при наемане на работа и в доста други области. Неговата цел в резюме е да се подсигурява еднакъв достъп и благоприятни условия за хората с увреждания, като дефинира и стандарти за досегаемост в здания и други пространства.
Току-що омъжена и на 28 години, Карън обича да върви на плажа в Пенсакола, Флорида. Но откакто случаят я е оставил квадриплегик, тя разчита на брачна половинка си да я носи до водата. „ Беше толкоз унизително, че си споделих, че в никакъв случай няма да се върна “, споделя Карън за Fast Company.
След няколко години обаче тя се връща – в специфична инвалидна количка, проектирана от нейния брачен партньор Майк Деминг. Тя с сходни на балон гуми, които елементарно могат да се движат по пясъка. Днес разнообразни компании създават плажни инвалидни колички от този тип – от основаната във Франция Vipamat до Wheeleez в Съединени американски щати.
През 90-те години на предишния век обаче опциите за хора като Карън са били много дребни.
През 1996 година двойката започва компанията DeBug Mobility, която проектира, създава и продава плажни инвалидни колички. Днес нейни клиенти са обществени институции и частни клиенти като The Ritz, Hilton, Shangri-La и круизни линии като Royal Caribbean, Disney и Norwegian. „ Стремежът към досегаемост към този момент не е просто пазарна ниша, а жизнерадостен пазар, който се развива в разнообразни сегменти “, споделя Карън.
Достъпността е в детайлите
В доста връзки Америка е доста по-достъпна през днешния ден, в сравнение с преди 30 години, значително с помощта на работата на доста деятели и, несъмнено, на ADA.
За да дават отговор на условията на ADA, публичните пространства би трябвало да обезпечат налични пътеки, входове и уреди, само че плажовете остават ненапълно подценени.
Съгласно ADA публичните плажове би трябвало да дават еднакъв достъп на хората с увреждания, които се изчерпват с места за паркиране, тротоари и бани (когато има въобще такива). Според доста специалисти обаче няма явен и подробен стандарт какво тъкмо би трябвало да бъде обезпечено към и на публичните плажове, с цел да се подсигурява цялостната досегаемост на хората с увреждания.
Все отново нещата постепенно се трансформират, както в Съединени американски щати, по този начин и на други места по света, с помощта на разнообразни общности, работещи за поощряване на достъпността и, което е извънредно значимо, предоставящи подобаваща информация на хората, които имат най-голяма потребност от нея.
В Ню Джърси новинарската компания NJ Advance Media неотдавна сътвори управление за досегаемост, което обгръща 48 града по брега на Джърси. В Дювал, Флорида, който към 2020 година наброява повече от 60 000 души с увреждания (или 7,35% от общото население), откривателите откриват, че 18,75% от 112-те плажа в окръга са налични.
Калифорния и Флорида имат приложения, които разрешават намирането на най-близкия наличен плаж, както и Мурсия в Испания. В Австралия организацията с нестопанска цел Accessible Beaches Australia основава справочник с плажовете в цялата страна, налични за хора с увреждания. От към 10 000 плажа 100 са посочени като налични, споделя Саша Джоб, учител по физиотерапия в австралийския CQUniversity в Бъндабърг, Куинсланд.
Саша Джоб изследва достъпността на плажовете към този момент три години и отбелязва, че броят им се е нараснал повече от два пъти през това време, само че остава изумително невисок за страна с 16 010 благи брегова линия. „ Плажът е в действителност основен за метода ни на живот тук “, разяснява тя.
Като част от проучването екипът на Джоб интервюира към 350 души в региона на Wide Bay в Куинсланд и открива, че близо 90% от тях биха посещавали плажа по-често и за по-дълго, в случай че достъпността се усъвършенства. Най-често цитираните бариери са липса на рампи и налични пътеки, както и лимитирано или изчезнало профилирано съоръжение за напредване по плажа.
След изследването Джоб създава концептуален модел, който отразява разнообразните потребности на хората с увреждания.
Този модел, наименуван BlueAbility, може да се употребява от откриватели, здравни експерти, Неправителствени организации и институции на всички места по света. Той обрисува другите аргументи, заради които даден плаж може да бъде недосегаем за хора с увреждания, в това число персонални фактори и фактори на околната среда, и предлага разнообразни равнища на намеса и профилирано съоръжение.
Според Джоб част от това, което прави един плаж наличен, е необятен набор от услуги, като система за онлайн резервации, посредством която хората да запазят подобаващото съоръжение.
Другата част са софтуерните нововъведения
Access Trax създава портативни, сгъваеми, модулни постелки, посредством които може да се сътвори наличен път във всяка настройка, която можете да си визиите, а освен по права линия.
Access Trax са доста по-леки от постелките Mobi и могат да се сгъват като акордеон, което разрешава лесното им преместване.
Кели Туичъл, ерготерапевт и основен изпълнителен шеф на Access Trax, започва компанията през 2018 година, само че се концентрира върху нея две години по-късно, когато напуща работата си. Приходите на компанията са се нараснали съвсем три пъти от този момент, като измежду клиентите ѝ има фамилии, организации с нестопанска цел като Move United и държавни организации като Golden Gate Park в Сан Франциско, който употребява постелки Access Trax на Chrissy Field и Rodeo Beach.
А какво се случва, когато човек с проблеми с подвижността желае да отиде във водата?
Решението идва от Гърция, която през последното десетилетие направи повече от 200 плажа по-достъпни посредством инсталиране на безвъзмездна за потребление система, наречена Seatrac, която разрешава на хора с увреждания и проблеми с подвижността да влизат напряко във водата.
Захранваната със слънчева сила система се състои от закрепена писта, която стартира от плажа и приключва във водата. Дистанционно задействан стол се движи по тази писта, тъй че хората постепенно и без непозната помощ да се плъзнат във водата.
Както отбелязва Карън Деминг от DeBug, системата Seatrac работи единствено за хора, които имат подвижност в горната част на тялото си, само че все пак въвеждането ѝ е голяма крачка във връзка с достъпността.
От стартирането си през 2012 година Seatrac се е разширила в Италия, Кипър и Латвия, с проекти за развиване в други страни като Израел, Турция, Бразилия и Съединени американски щати.
Междувременно DeBug Mobility на Карън и Майк Деминг доста уголемява своето портфолио с инвалидни колички като най-персонализираният модел на компанията включва механизъм, който трансформира количката в шезлонг. Компанията предлага и плажни проходилки и даже стол за сърф, тъй че хората с увреждания да могат да се възползват от всички занимания на плажа.
Току-що омъжена и на 28 години, Карън обича да върви на плажа в Пенсакола, Флорида. Но откакто случаят я е оставил квадриплегик, тя разчита на брачна половинка си да я носи до водата. „ Беше толкоз унизително, че си споделих, че в никакъв случай няма да се върна “, споделя Карън за Fast Company.
След няколко години обаче тя се връща – в специфична инвалидна количка, проектирана от нейния брачен партньор Майк Деминг. Тя с сходни на балон гуми, които елементарно могат да се движат по пясъка. Днес разнообразни компании създават плажни инвалидни колички от този тип – от основаната във Франция Vipamat до Wheeleez в Съединени американски щати.
През 90-те години на предишния век обаче опциите за хора като Карън са били много дребни.
През 1996 година двойката започва компанията DeBug Mobility, която проектира, създава и продава плажни инвалидни колички. Днес нейни клиенти са обществени институции и частни клиенти като The Ritz, Hilton, Shangri-La и круизни линии като Royal Caribbean, Disney и Norwegian. „ Стремежът към досегаемост към този момент не е просто пазарна ниша, а жизнерадостен пазар, който се развива в разнообразни сегменти “, споделя Карън.
Достъпността е в детайлите
В доста връзки Америка е доста по-достъпна през днешния ден, в сравнение с преди 30 години, значително с помощта на работата на доста деятели и, несъмнено, на ADA.
За да дават отговор на условията на ADA, публичните пространства би трябвало да обезпечат налични пътеки, входове и уреди, само че плажовете остават ненапълно подценени.
Съгласно ADA публичните плажове би трябвало да дават еднакъв достъп на хората с увреждания, които се изчерпват с места за паркиране, тротоари и бани (когато има въобще такива). Според доста специалисти обаче няма явен и подробен стандарт какво тъкмо би трябвало да бъде обезпечено към и на публичните плажове, с цел да се подсигурява цялостната досегаемост на хората с увреждания.
Все отново нещата постепенно се трансформират, както в Съединени американски щати, по този начин и на други места по света, с помощта на разнообразни общности, работещи за поощряване на достъпността и, което е извънредно значимо, предоставящи подобаваща информация на хората, които имат най-голяма потребност от нея.
В Ню Джърси новинарската компания NJ Advance Media неотдавна сътвори управление за досегаемост, което обгръща 48 града по брега на Джърси. В Дювал, Флорида, който към 2020 година наброява повече от 60 000 души с увреждания (или 7,35% от общото население), откривателите откриват, че 18,75% от 112-те плажа в окръга са налични.
Калифорния и Флорида имат приложения, които разрешават намирането на най-близкия наличен плаж, както и Мурсия в Испания. В Австралия организацията с нестопанска цел Accessible Beaches Australia основава справочник с плажовете в цялата страна, налични за хора с увреждания. От към 10 000 плажа 100 са посочени като налични, споделя Саша Джоб, учител по физиотерапия в австралийския CQUniversity в Бъндабърг, Куинсланд.
Саша Джоб изследва достъпността на плажовете към този момент три години и отбелязва, че броят им се е нараснал повече от два пъти през това време, само че остава изумително невисок за страна с 16 010 благи брегова линия. „ Плажът е в действителност основен за метода ни на живот тук “, разяснява тя.
Като част от проучването екипът на Джоб интервюира към 350 души в региона на Wide Bay в Куинсланд и открива, че близо 90% от тях биха посещавали плажа по-често и за по-дълго, в случай че достъпността се усъвършенства. Най-често цитираните бариери са липса на рампи и налични пътеки, както и лимитирано или изчезнало профилирано съоръжение за напредване по плажа.
След изследването Джоб създава концептуален модел, който отразява разнообразните потребности на хората с увреждания.
Този модел, наименуван BlueAbility, може да се употребява от откриватели, здравни експерти, Неправителствени организации и институции на всички места по света. Той обрисува другите аргументи, заради които даден плаж може да бъде недосегаем за хора с увреждания, в това число персонални фактори и фактори на околната среда, и предлага разнообразни равнища на намеса и профилирано съоръжение.
Според Джоб част от това, което прави един плаж наличен, е необятен набор от услуги, като система за онлайн резервации, посредством която хората да запазят подобаващото съоръжение.
Другата част са софтуерните нововъведения
Access Trax създава портативни, сгъваеми, модулни постелки, посредством които може да се сътвори наличен път във всяка настройка, която можете да си визиите, а освен по права линия.
Access Trax са доста по-леки от постелките Mobi и могат да се сгъват като акордеон, което разрешава лесното им преместване.
Кели Туичъл, ерготерапевт и основен изпълнителен шеф на Access Trax, започва компанията през 2018 година, само че се концентрира върху нея две години по-късно, когато напуща работата си. Приходите на компанията са се нараснали съвсем три пъти от този момент, като измежду клиентите ѝ има фамилии, организации с нестопанска цел като Move United и държавни организации като Golden Gate Park в Сан Франциско, който употребява постелки Access Trax на Chrissy Field и Rodeo Beach.
А какво се случва, когато човек с проблеми с подвижността желае да отиде във водата?
Решението идва от Гърция, която през последното десетилетие направи повече от 200 плажа по-достъпни посредством инсталиране на безвъзмездна за потребление система, наречена Seatrac, която разрешава на хора с увреждания и проблеми с подвижността да влизат напряко във водата.
Захранваната със слънчева сила система се състои от закрепена писта, която стартира от плажа и приключва във водата. Дистанционно задействан стол се движи по тази писта, тъй че хората постепенно и без непозната помощ да се плъзнат във водата.
Както отбелязва Карън Деминг от DeBug, системата Seatrac работи единствено за хора, които имат подвижност в горната част на тялото си, само че все пак въвеждането ѝ е голяма крачка във връзка с достъпността.
От стартирането си през 2012 година Seatrac се е разширила в Италия, Кипър и Латвия, с проекти за развиване в други страни като Израел, Турция, Бразилия и Съединени американски щати.
Междувременно DeBug Mobility на Карън и Майк Деминг доста уголемява своето портфолио с инвалидни колички като най-персонализираният модел на компанията включва механизъм, който трансформира количката в шезлонг. Компанията предлага и плажни проходилки и даже стол за сърф, тъй че хората с увреждания да могат да се възползват от всички занимания на плажа.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ