Къпиновският манастир Св. Николай Мирликийски Чудотворец се намира на 3,5

Къпиновският манастир " Св. Николай Мирликийски Чудотворец " се намира на 3,5 км югозападно от село Къпиново и на 22 км от Велико Търново, като единствено на 2 километра източно от него е Плаковският манастир " Св. Пророк Илия ". Разположен е наоколо до река Веселина, в полите на живописния Еленски Балкан.

 Къпиновският манастир е един от най-големите и красиви манастири в България, незабравим монумент на остарялата българска архитектура и изкуство. Точната дата на съграждането на манастира не е известна, само че от надпис върху корниза на апсидата на манастирската черква се знае, че още през 1272 година на това място е бил повдигнат храм, наименован “Св. Троица ”, по времето на цар Константин Асен-Тих (1257–1277г.). Има и догатки, че манастирът е учреден от неговия предходник - цар Иван Асен II (1218-1241). През интервала на Второто българско царство обителта е била едно от значимите религиозни средища на Търновското светогорие.

 С рухването на Търновското царство под турска власт в края на XIV в. Къпиновският манастир бил опустошен и безлюден за дълго време. Възстановен е през XVI в., като в края на същия век към този момент развивал дейна книжовна активност. Данни за активността на манастира през по-късния интервал на османското иго съвсем липсват. Много е евентуално, както всички търновски манастири, и той да е неведнъж разрушаван от турците, а по-късно още веднъж въздиган от българското население.

 За съществуването на манастира през XVIII в. свидетелства „ Къпиновският поменик-триптих “, който бил стартират в 1700 година по времето на игумена архимандрит Теодосий. Тук през 1794 година обитавал поп Стойко Владиславов от Котел, бъдещият Софроний Врачански, който със себе си донесъл дубликат на „ История славянобългарска “. Дори за малко време поп Стойко бил свещеник на манастира, до момента в който чакал избирането му за свещеник Врачански. През 1835 година манастирът бил главно освежен, тогава дряновските майстори Пенчо и Рачо построили днешната манастирска черква. Обновяването и разширението на обителта траяло и през идващите години. През 1864 година,със средствата набратята Хорозови от град Елена, били издигнати днешните внушителни жилищни здания с обширни чардаци.

 През епохата на Възраждането Къпиновският манастир се развил като средище на българската книжнина и култура. По време на игумена Нефталим в 1830 година, тук било намерено килийно училищеза граматици и свещеници. Наред с нормалната си активност манастирът бил обвързван и с битките на българския народ за национално избавление. Тук намирали леговище доста от участниците в националните протести и въстания. В манастира се сращали заговорници от Велчовата завера от 1835 година, както и бунтовници от Хаджиставревата буна през 1862 година Къпиновският манастир, дружно със прилежащия Плаковски манастир, е бил средище на революционна активност, монашеското му приятелство взело участие интензивно в подготовката на Априлското въстание. Тук са приютявани хора от четите на капитан Дядо Никола, Филип Тотю, както и самият Васил Левски, Ангел Кънчев и Матей Преображенски – Миткалото и други През Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) край манастира станало огромно стълкновение, след което някои от починалите руси били заровени тук.

 Манастирският комплекс включва икономически и жилищни здания, съборна черква, два параклиса и кладенец-аязмо. Строени на два етажа, в стила на възрожденската архитектура, жилищните здания имат формата на необятна дъга, отворена на юг към двора. Външната им стена, висока 8 м и дебела 1,5 м., е построена от камък и това придава внушителност на манастира. Фасадата пред централния вход на тази солидна сграда е украсена със фрески, измежду които преобладават фигурите на българските просветители Кирил и Методи. Обширното дворно пространство, в което са ситуирани църквата и кладенецът, е обградено със постройките и пълен каменен дувар под формата на погрешен многоъгълник. Погледнат от север, манастирът има тип на средновековна цитадела.

 В продължението на източната част на жилищните здания, на втория етаж, се намира параклисът " Въведение Богородично ", построиен през 1864 година Украсен е напълно със фрески, като се допуска, че те са дело на асеновградския живописец Алексий Атанасов. Въпреки дребното пространство на параклиса, свежият нюанс на рисунъка придава церемониалност на ситуацията. Особено внушителни са изображенията на светците в цялостен растеж, сред които и облиците на видните български духовници: Иван Рилски, Теодосий Търновски, Евтимий Търновски, Иларион Мъгленски. Над входната врата е изписан ктиторският портрет на братята Хорозови. На първия етаж има втори параклис - „ Св. Благовещение “, декориран от тетевенски майстори.

 Друг параклис се намира на измежду манастирския двор, където през 1865 година е заровен един от братята донори – Теодосий Хорозов. Стените на този параклис също са изписани със фрески. Съборната черква " Св. Николай " по проект е еднокорабна, едноапсидна, безкуполна постройка с издължен наос и антре и допълненително пристроена от запад открита дървена нарктика. Черквата е украсена със фрески през 1845 година от живописецът Иван Попович от гр. Елена.

 Най-впечатляващото му създание тук е композицията " Страшният съд " на западната стена на църквата, под откритата нартика. Същият художник е изписал и обособени подиуми от Шестоднева върху ниската част на преградната стена сред предверието и наоса. Негови са и някои от непокътнатите икони в храма. Иконостасът е смесен, като в него е вметнат иконостасен фриз, сходен на апостолските пояси в Арбанашките църкви и Килифаревския манастир. Предполага се, че дърворебените елемнети на иконостаса, царските двери, какато и владишкият престол са дело на майстори от Тревненската художествена школа. Големите иконостасни икони са рисувани евентуално от даровития тревненски иконописец Папа Витан. Манастирската черква е обогатена с много икони от XVIII и XIX в. Понастиящем Къпиновският манастир е настоящ мъжки.

Инфо: www.svetimesta.com