Кандидатурата на юриста Йонко Грозев за главен прокурор, която е

Кандидатурата на юриста Йонко Грозев за основен прокурор, която е обсъждана в стеснен кръг в парламентарната група на „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “, занапред ще скандализира обществеността. В това са уверени адвокати, с които „ Епицентър “ беседва във връзка информацията ни, че Христо Иванов готви номинацията на сегашния арбитър в Съда в Страсбург за обвинител №1.

Конфликт на ползи

Професионалната биография на Йонко Грозев по-скоро се явява минус, в сравнение с позитив, безапелационни са правните специалисти. Съдията завършва своя 9-годишен мандат в Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ), където преди четири години бе повдигнат до ръководител на една от петте секции на съда.

През 2019 година обаче името му бе забъркано в огромен интернационален скандал, разкриващ спор на ползи, свързани с близостта на Йонко Грозев с фондацията на Джордж Сорос – „ Отворено общество “. Ръководителят на Европейския център за право и правораздаване Грегор Пупинк тогава твърди, че като арбитър Грозев е взел участие в решаването на девет каузи, въпреки да се е намирал в спор на ползи. Последици за Грозев няма, в противен случай, посредством точно на близостта си до неолибералните кръгове, той се оказва нараснал до ръководител на една от петте камари на Съда.

Конфликтът на ползи преследва кариерата на Грозев още при процедурата по неговия избор, стартирала в мандата на Христо Иванов като правосъден министър през 2014 година Тогава изненадващо Здравка Калайджиева, изпратена седем години по-рано в Страсбург, подава оставка. Процедурата, проведена от Христо Иванов, е повече от скандална, тъй като ръководител на комисията по желание на Йонко Грозев е Красимир Кънев, началник на Българския хелзински комитет (БХК). През 1992 година Грозев и Кънев основават финансирания от „ Отворено общество “ – БХК. Юристи, с които Грозев е работил, признават, че месеци преди да бъде дефинитивно определен за арбитър в Страсбург, Йонко Грозев интензивно е изучавал френски език, който е един от двата работни езици в Европейски съд по правата на човека.

С спор на ползи завършва и края на мандата на Грозев, когато той се опитва да конфигурира в Страсбург за арбитър претендент, повдигнат от Съюза на съдиите в България, само че този път проектът не сработва, тъй като Парламентарната асамблея на Съвета на Европа избира сегашния български омбудсман Диана Ковачева. През предходната година Грозев обществено поддържа кандидатурата на главния съперник на Ковачева – арбитър Галя Вълкова от ССБ. Малка детайлност е, че Вълкова е брачна половинка на различен деятел от съдийския съюз Владимир Вълков, който преди две години прави несполучлив опит да стане член на Висшия правосъден съвет.

Задачите в Европейски съд по правата на човека

Защо изборът на народен арбитър в Европейски съд по правата на човека е значим? Докато е в Страсбург Йонко Грозев извършва три задачи, свързани с България. Разбира се, става въпрос за комплицирани и скрити въздействия, които в последна сметка целят вземането на политически решения в София.

Най-важната задача на Грозев в Европейски съд по правата на човека е тази да оказва напън за приемането на промени, целящи унищожаване на значими пълномощия на основния прокурор и опцията за неговото следствие. Нещо, което актуалното Народно заседание одобри с поправката в Конституцията в края на предходната година, а по-рано и със специфичните правила за надзор над основния прокурор. Правен парадокс, който трансформира фигурата на основния обвинител в чучело. В момента има 65 сигнала за следствие против основния прокурор и неговите заместници, което единствено по себе си демонстрира парадокса на този механизъм. Но по този начин България бе принудена да извърши решението по делото „ Колеви против България “, признато от Съда в Страсбург преди 15 години. Тогава юрист на Колеви е точно Йонко Грозев, а един от съдиите е Здравка Калайджиева, която пет години по-късно ще отстъпи мястото си на правозащитника.

Всъщност в демократичните среди у нас Йонко Грозев е представян за „ правозащитник “, което в този момент би се употребило и за номинацията му за обвинител №1. Точно като подобен, освен това в Страсбург, Грозев се пробва да извърши и втората си задача – приемането от България на Истанбулската спогодба. Категоричното решение на Конституционния съд обаче стопира тези опити. Страсбург приема няколко правосъдни решения, с които България е наказана, тъй като не разрешава узаконяване на хомосексуалните бракове, а опитите за пробив в правната уредба и в последна сметка отхвърлянето на християнското семейство като единствена фамилна полезност у нас не престават, с дейното подпомагане на съдии от ССБ.

Третата задача на Грозев, до момента в който е арбитър в Страсбург, бе обвързвана с цялостното ерозиране на ролята на държавното обвиняване в правната система у нас. Като арбитър в Европейски съд по правата на човека Йонко Грозев остро подлага на критика законодателната уредба за гражданска конфискация, евентуално и тъй като подкрепящите го у нас стопански кръгове имаха запорирани стотици милиони левове активи, чиито генезис не можеха да обяснят.

Преди година и половина пък Йонко Грозев взе участие в решение на Съда в Страсбург, по което Цветан Василев, който десета година се укрива в Белград, се пробва да потвърди, че източената от кухи-фирми КТБ не е била финансова пирамида. Без изненада решението на Европейски съд по правата на човека бе употребявано от Цветан Василев, с цел да се изкарва жертва на правосъдната система в България.

Преди три години Грозев взе участие в правосъден състав на Европейски съд по правата на човека, който осъжда България по тъжба на семейство Евгения и Николай Баневи, които не били част от „ незаконна организация, занимаваща се с заграбване на активи, пране на пари и укриване на налози “, за което са упрекнати у нас. Така и те излизат жертви, още преди българският съд да се е произнесъл с присъда, а против прокуратурата се подема познатия рефрен, че тормози честните предприемачи на Прехода.

Всичко това идва да покаже, че в случай че някой, в миналото допусне Грозев като основен прокурор, то той ще е постигнал преследваната над 30 години цел – цялостен отвод от суверенитет и без значение правораздаване, учредено на публичния интерес.

Политически и лобистки обвързаности

Няма никакво подозрение кой тъкмо стои зад разискването на името на Йонко Грозев за основен прокурор. Това са наследниците на кръга „ Агнешките главички “, основан към мандата на Иван Костов. Грозев да е отпред на държавното обвиняване желаят избрани стопански кръгове, няколко водещи адвокатски адвокатски фирми, околните до тях съдии. ПП-ДБ, една дузина неправителствени организации и медии се явяват инструментариума в опита това да се случи.

По модела на пробутване на кандидатурата на някогашния висш арбитър Борислав Белазелков в Конституционния съд, номинацията на Грозев ще бъде лустросана, с цел да бъдат прикрити същинските цели на сходен избор.

Проблем обаче може да се окажат политическите обвързаности на Грозев. Преди малко повече от 10 години той е измежду водещите лица в новия по това време политически план на някогашния еврокомисар Меглена Кунева „ България на жителите “. Парадоксално е, само че тогава като лице на групировката на Кунева Грозев упорства президентът Росен Плевнелиев да не подписва декрет за назначението на Сотир Цацаров за основен прокурор. Във групировката на някогашната еврокомисарка Йонко Грозев си партнира с юрист Георги Атанасов, който пази ползите на предприемача Иво Прокопиев по делата му за запор на над 200 млн. лева от КПКОНПИ. Докато Грозев е в Страсбург, в София юрист Георги Атанасов става един от учредителите на партията на Христо Иванов – „ Да, България “.

Евентуалната номинация на Йонко Грозев, който след по-малко от месец ще е без професионални задължения ще повдигне завесата за мрежите от въздействия, в които влизат предприемачи, политици, адвокати, деятели и публицисти.

Кръгът, който издигна съдията Белазелков за Конституционния съд в последния миг, защото преди този момент в общественото пространство се лансираше името на съпредседателя на „ Демократична България “ Атанас Атанасов, в този момент прави същия опит с името на някогашния прокурор Андрей Янкулов, сега юрист в „ Антикорупционния фонд “. Името на Янкулов за основен прокурор в никакъв случай не е било съществено обсъждано, тъй като той е гласен за член на Комисията за противопоставяне на корупцията, настояват представители на ПП-ДБ. Те обаче са песимисти, че въобще ще се стигне до номинацията на Грозев, най-малкото тъй като тя не произлиза от магистратските среди, а на нея се гледа напълно политически. Нещо, против което години наред Христо Иванов градеше своята тактика за промяна на правораздаването – то да се самоуправлява, без или с лимитирана интервенция на политиците. Сега Иванов пробва да изтрие тези си съждения, само че опитните политици знаят, че е невероятно.

Както е невероятно да се изтрие, въпреки и позабравеното събитие, че Йонко Грозев е бил юрист на сепаратистката организация „ ОМО Илинден “, която преди повече от 25 години се опитваше да се записва като политическа партия. В началото на века Конституционния съд отхвърля опитите за регистрация на партията, която се афишира за разединение на Пиринска Македония от България. Организацията води и печели две каузи пред… Съда в Страсбург, което й дава мотив по-късно да води каузи и пред българските съдилища.

В последна сметка правосъдната система устоява на натиска и отхвърля изрично опитите за регистрация на антибългарска партия в България. Защитник на организация по тези каузи е точно Йонко Грозев, който Христо Иванов вижда в фантазиите си като основен прокурор.

---