НСИ: Лекарите в България застаряват, повечето са жени
Към 31 декември 2019 година в страната действат 341 заведения за болнична помощ с 53 997 кревати, от които 319 лечебни заведения с 51 776 кревати. Заведенията за извънболнична помощ са 2 079 с 1 223 кревати, а другите лечебни и здравни заведения - 144 с 1 914 кревати, оповестиха от Националния статистически институт.
Заведенията за болнична помощ включват лечебни заведения, центрове за кожно-венерически болести, центрове за психологично здраве и сложни онкологични центрове. Съгласно Закона за лечебните заведения лечебните заведения са многопрофилни и профилирани. Към 31 декември 2019 година многопрофилните лечебни заведения са 184 с 38 249 кревати, или в 57.7% от лечебните заведения е концентриран 73.9% от легловия им фонд в страната.
Над половината COVID-легла в Сливенско са свободни
Броят на леглата варира в необятни граници - от 16 до 1 489. Най-голям е делът на многопрофилните лечебни заведения, които към края на годината разполагат с от 100 до 299 кревати - 44.0%. До 99 кревати има в 35.3% от многопрофилните лечебни заведения. С над 500 кревати са 8.2% от този тип лечебни заведения.
Към 31 декември 2019 година профилираните лечебни заведения са 135 с 13 527 кревати. Разпределението им по типове е следното:
• за интензивно лекуване - 74 с 4 482 легла;
• за дълготрайно лекуване - една със 145 легла;
• за дълготрайно лекуване и рехабилитация - 16 с 2 006 легла;
• за рехабилитация - 32 с 4 777 легла;
• държавни психиатрични лечебни заведения - 12 с 2 117 кревати.
Съгласно методологическите условия и прилаганите хармонизирани дефиниции към заведенията за болнична помощ се отнасят и центровете със стационар. В края на 2019 година те са:
• центрове за кожно-венерически болести - 3 заведения с 30 легла;
• сложни онкологични центрове - 7 с 1 169 легла;
• центрове за психологично здраве - 12 с 1 022 кревати.
Осигуреността на популацията с болнични кревати в края на 2019 година е 776.8 на 100 000 души от популацията и спрямо 2018 година се усилва със 17.2 пункта (759.6). Най-високи са стойностите на индикатора в областите Смолян (1 018.0 на 100 000 души от населението), Пловдив (985.3) и Плевен (946.2), а най-ниски са в областите Перник (375.0), Ямбол (385.2) и Видин (404.4).
Към 31.12.2019 година заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 079 с 1 223 кревати за краткосрочно наблюдаване и престой. В съпоставяне с миналата година броят на тези заведения се усилва с 0.6%, а броят на леглата в тях понижава с 2.4%.
Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за незабавна здравна помощ, районните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, приютите, националните центрове без кревати, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология.
В края на 2019 година тези заведения са 144 с 1 914 кревати, като максимален е броят на приютите - 44 с 1 103 кревати. В съпоставяне с 2018 година броят на леглата в други лечебни и здравни заведения понижава с 8.2%, което се дължи най-вече на понижения брой на леглата в домовете за медико-социални грижи за деца.
В края на 2019 година на главен трудов контракт в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 612 лекари. Лекарите по дентална медицина са 7 376, като 6 493 от тях работят в практики, със подписан контракт с НЗОК. Медицинските експерти по здравни грижи са 46 491, от които 30 546 медицински сестри и 3 269 акушерки.
• В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 16 999 лекари и 29 лекари по дентална медицина. Медицинските експерти по здравни грижи са
27 386, от които 19 412 медицински сестри.
• В заведенията за извънболнична помощ на главен трудов контракт работят 10 455 лекари и 6 967 лекари по дентална медицина, в това число всички лекари (6 911) и лекари по дентална медицина (6 493), които работят в самостоятелни и групови практики по контракт с НЗОК. В другите заведения за доболнична помощ максимален е делът на лекарите, работещи на главен трудов контракт в медицински центрове (1 761) и в диагностично-консултативни центрове (1 388).
• В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) към 31.12.2019 година на главен трудов контракт работят 2 158 лекари и 380 лекари по дентална медицина.
(1)(1)(1)(1)(1)(1).png )
Към 31 декември 2019 година разпределението на практикуващите лекари по пол и възраст е следното:
• мъже са 13 060 (44.1%), дами - 16 552 (55.9%);
• максимален е делът на лекарите във възрастовата група 55 - 64 години - 10 465, или 35.3%;
• младите практикуващи лекари - на възраст до 35 години, са 4 157, или 14.0%, а най-възрастните (на 65 и повече години) - 5 169, или 17.5%.
В структурата на лекарите по специалности максимален е делът на общопрактикуващите - 4 119, или 13.9% от всички лекари в страната, следвани от: Кардиология - 6.1%, Акушерство и гинекология - 5.9%, Анестезиология и интензивно лекуване - 5.5%, Хирургия - 5.2%, и Нервни заболявания - 5.0%.
Осигуреността с лекари в края на 2019 година общо за страната е 42.6 на 10 000 души от популацията, а с лекари по дентална медицина - 10.6. В съпоставяне с 2018 година и двата индикатора се усилват нищожно, което се дължи на понижения брой на популацията към 31.12.2019 година (съответно 42.4 и 10.3 на 10 000 души от населението).
Осигуреността на популацията с лекари по области варира от 24.8 до 62.8 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и академични лечебни заведения - Плевен (62.8 на 10 000 души от населението), София (столица) (51.2), Пловдив (51.0) и Варна (50.7). Най-нисък е индикаторът за областите Кърджали (24.8 на 10 000 души от населението), Добрич (27.2) и Силистра (27.7).
Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 5.9 на 10 000 души от популацията. Най-висок е индикаторът за областите Плевен (8.3 на 10 000 души), Видин и Кюстендил (по 7.0) и Монтана (6.9). Най-ниска е осигуреността на популацията с общопрактикуващи лекари в областите Кърджали (3.4 на 10 000 души от населението), Търговище (4.3), Разград и Русе (по 4.6).
Осигуреността с лекари по дентална медицина за страната е 10.6 на 10 000 души от популацията. Най-висок е индикаторът за областите Пловдив (17.2 на 10 000 души), София (столица) (14.2), Варна (12.4), Перник и Смолян (по 11.8). Най-ниска е осигуреността на популацията с лекари по дентална медицина в областите Търговище (5.4), София (5.5), Разград (5.7) и Силистра (5.9 на 10 000 души от населението), сочат още данните на Национален статистически институт.
Заведенията за болнична помощ включват лечебни заведения, центрове за кожно-венерически болести, центрове за психологично здраве и сложни онкологични центрове. Съгласно Закона за лечебните заведения лечебните заведения са многопрофилни и профилирани. Към 31 декември 2019 година многопрофилните лечебни заведения са 184 с 38 249 кревати, или в 57.7% от лечебните заведения е концентриран 73.9% от легловия им фонд в страната.
Броят на леглата варира в необятни граници - от 16 до 1 489. Най-голям е делът на многопрофилните лечебни заведения, които към края на годината разполагат с от 100 до 299 кревати - 44.0%. До 99 кревати има в 35.3% от многопрофилните лечебни заведения. С над 500 кревати са 8.2% от този тип лечебни заведения.
Към 31 декември 2019 година профилираните лечебни заведения са 135 с 13 527 кревати. Разпределението им по типове е следното:
• за интензивно лекуване - 74 с 4 482 легла;
• за дълготрайно лекуване - една със 145 легла;
• за дълготрайно лекуване и рехабилитация - 16 с 2 006 легла;
• за рехабилитация - 32 с 4 777 легла;
• държавни психиатрични лечебни заведения - 12 с 2 117 кревати.
Съгласно методологическите условия и прилаганите хармонизирани дефиниции към заведенията за болнична помощ се отнасят и центровете със стационар. В края на 2019 година те са:
• центрове за кожно-венерически болести - 3 заведения с 30 легла;
• сложни онкологични центрове - 7 с 1 169 легла;
• центрове за психологично здраве - 12 с 1 022 кревати.
Осигуреността на популацията с болнични кревати в края на 2019 година е 776.8 на 100 000 души от популацията и спрямо 2018 година се усилва със 17.2 пункта (759.6). Най-високи са стойностите на индикатора в областите Смолян (1 018.0 на 100 000 души от населението), Пловдив (985.3) и Плевен (946.2), а най-ниски са в областите Перник (375.0), Ямбол (385.2) и Видин (404.4).
Към 31.12.2019 година заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 079 с 1 223 кревати за краткосрочно наблюдаване и престой. В съпоставяне с миналата година броят на тези заведения се усилва с 0.6%, а броят на леглата в тях понижава с 2.4%.
Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за незабавна здравна помощ, районните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, приютите, националните центрове без кревати, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология.
В края на 2019 година тези заведения са 144 с 1 914 кревати, като максимален е броят на приютите - 44 с 1 103 кревати. В съпоставяне с 2018 година броят на леглата в други лечебни и здравни заведения понижава с 8.2%, което се дължи най-вече на понижения брой на леглата в домовете за медико-социални грижи за деца.
В края на 2019 година на главен трудов контракт в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 612 лекари. Лекарите по дентална медицина са 7 376, като 6 493 от тях работят в практики, със подписан контракт с НЗОК. Медицинските експерти по здравни грижи са 46 491, от които 30 546 медицински сестри и 3 269 акушерки.
• В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 16 999 лекари и 29 лекари по дентална медицина. Медицинските експерти по здравни грижи са
27 386, от които 19 412 медицински сестри.
• В заведенията за извънболнична помощ на главен трудов контракт работят 10 455 лекари и 6 967 лекари по дентална медицина, в това число всички лекари (6 911) и лекари по дентална медицина (6 493), които работят в самостоятелни и групови практики по контракт с НЗОК. В другите заведения за доболнична помощ максимален е делът на лекарите, работещи на главен трудов контракт в медицински центрове (1 761) и в диагностично-консултативни центрове (1 388).
• В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) към 31.12.2019 година на главен трудов контракт работят 2 158 лекари и 380 лекари по дентална медицина.
Към 31 декември 2019 година разпределението на практикуващите лекари по пол и възраст е следното:
• мъже са 13 060 (44.1%), дами - 16 552 (55.9%);
• максимален е делът на лекарите във възрастовата група 55 - 64 години - 10 465, или 35.3%;
• младите практикуващи лекари - на възраст до 35 години, са 4 157, или 14.0%, а най-възрастните (на 65 и повече години) - 5 169, или 17.5%.
В структурата на лекарите по специалности максимален е делът на общопрактикуващите - 4 119, или 13.9% от всички лекари в страната, следвани от: Кардиология - 6.1%, Акушерство и гинекология - 5.9%, Анестезиология и интензивно лекуване - 5.5%, Хирургия - 5.2%, и Нервни заболявания - 5.0%.
Осигуреността с лекари в края на 2019 година общо за страната е 42.6 на 10 000 души от популацията, а с лекари по дентална медицина - 10.6. В съпоставяне с 2018 година и двата индикатора се усилват нищожно, което се дължи на понижения брой на популацията към 31.12.2019 година (съответно 42.4 и 10.3 на 10 000 души от населението).
Осигуреността на популацията с лекари по области варира от 24.8 до 62.8 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и академични лечебни заведения - Плевен (62.8 на 10 000 души от населението), София (столица) (51.2), Пловдив (51.0) и Варна (50.7). Най-нисък е индикаторът за областите Кърджали (24.8 на 10 000 души от населението), Добрич (27.2) и Силистра (27.7).
Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 5.9 на 10 000 души от популацията. Най-висок е индикаторът за областите Плевен (8.3 на 10 000 души), Видин и Кюстендил (по 7.0) и Монтана (6.9). Най-ниска е осигуреността на популацията с общопрактикуващи лекари в областите Кърджали (3.4 на 10 000 души от населението), Търговище (4.3), Разград и Русе (по 4.6).
Осигуреността с лекари по дентална медицина за страната е 10.6 на 10 000 души от популацията. Най-висок е индикаторът за областите Пловдив (17.2 на 10 000 души), София (столица) (14.2), Варна (12.4), Перник и Смолян (по 11.8). Най-ниска е осигуреността на популацията с лекари по дентална медицина в областите Търговище (5.4), София (5.5), Разград (5.7) и Силистра (5.9 на 10 000 души от населението), сочат още данните на Национален статистически институт.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ