Първият външнополитически успех на съветската държава
Към 100-годишнината от образуването на Съюз на съветските социалистически републики
Една от предпоставките за основаването на Съветския съюз беше дипломатическият съюз на руските републики, формирани по време на Гражданската война. В хода на самата война се основават военни и държавни съюзи. Делегацията на РСФСР през 1922 година представляваше ползите на всички съюзни републики.
На 6 януари 1922 година на конференция в Кан представители на страните - победителки вземат решение да свикат идната конференция в Генуа на 8 март същата година и да поканят Русия да взе участие в нея. Конференцията трябваше да реши финансови, стопански и търговски въпроси.
На първо място, това бяха въпроси за връзките с Германия и Русия. Вътрешното състояние на Германия остава несигурно. През 1922 година тя би трябвало да заплати на съдружниците 500 милиона марки репарации и да достави артикули на стойност 1450 милиона марки (включително разноските за окупацията). Други 38 милиона са разноските по мирния контракт. Всички калкулации са направени в златни марки. На хартия тази сума нараства до 195,5 милиарда, до момента в който немският бюджет през 1922 година е 83 милиарда хартиени марки.
Говорейки през януари 1922 година във Върховния съвет на Антантата, немският външен министър Валтер Ратенау предизвестява че Ваймарската република не би била в положение по едно и също време да заплати репарации в подобен размер и да стабилизира финансовото си положение. Дори удвояването на налозите не би дало стремежи резултат. Ситуацията с предходния печеливш баланс на външната търговия също беше доста сложна.
Износът на Германия, който преди Първата международна война възлиза на 10 милиарда златни марки, до 1922 година пада до 2,5 милиарда На 7 март 1922 година Ратенау приказва пред комисията на Райхстага. „ В центъра на нашата външна политика “, сподели той, „ към момента е казусът с репарациите “.
Датите за привикване на конференцията бяха отсрочени, само че всичко останало остана непроменено. Ратенау свързва всичките си очаквания с обстоятелството, че на бъдеща конференция в Генуа Германия ще бъде подкрепена от представители на Съединените щати.
„ Мощта на Америка се усили повече вследствие на войната, в сравнение с която и да е друга страна. Мощното въздействие на американската стопанска система и финанси върху Европа става все по-очевидно. Съединените щати се трансфораха в експортьор на въглища и направляваха до 90% от международното произвеждане на нефт - това беше невероятно да не се вземе поради, което, апропо, към този момент сподели конференцията във Вашингтон.
Надеждите на Ратенау не се сбъднаха - Съединените щати не взеха присъединяване в конференцията, ограничавайки се до ролята на наблюдаващ. На 11 март 1922 година спечелилите подписват в Париж съглашение за делба на репарациите от Германия. Франция трябваше да получи 65% от заплащанията. Оставаше малко - да се уверят, че победената страна е в положение да заплати. Печатницата за пари в Германия работеше бързо, цената на марката непрестанно падаше, съдружниците се надяваха да трансфорат репарационните заплащания в натура, т.е. в артикули и първични материали.
До огромна степен икономическото възобновяване на Германия и Европа бе обвързвано и с връщането на Съветска Русия в икономическата система на континента. Но възобновяване на икономическите връзки с Русия беше препятствано от Англия и Франция с доста значими претенции, които включват възобновяване на правата на благосъстоятелност на чужденци.
Народният комисариат на външните работи интензивно се приготвяше за конференцията. Демонстрира се цялостно самочувствие: „ За разлика от буржоазна Европа Съветска Русия стои настрана “. Финансовото й състояние обаче е безпределно тежко: тя е унищожена от седемгодишната империалистическа и гражданска война; големи региони на страната са обхванати от глад; десетки милиони декари остават необработваеми; хиляди заводи и фабрики не работят.
Но Съветска Русия знае тъкмо и несъмнено какво желае. Съветска Русия знае, че и международната, и съветската съсипия могат да бъдат преодолени единствено благодарение на нови, рационални, мощни средства. И тя има велика концепция, която отваря пред нея, както и пред целия свят, пътищата за излекуване - концепцията за социализма.
Чичерин поема управлението на подготовката на делегацията. Работата е доста напрегната. Само вечер националният комисар по външните работи си позволяваше да се отпусне малко и да посвири на пиано музиката на обичаните си композитори.
Съветската делегация дойде тайно в столицата на Германия, само че там я чакаха другари, врагове и гъста полицейска защита. На 3 април 1922 година на съветско-германските договаряния в Берлин се разисква въпросът за взаимния отвод от финансови искания на двете страни. Изготвен е план на протокол за съответното съглашение. Бюлетинът на Народния комисариат на външните работи разгласява прогнози за задълбочаване на несъгласията сред Англия и Франция предвид на връщането към огромната политика на Германия и Русия.
Но договарянията в Берлин не приключиха с подписването на никакъв документ. Един участник от руска страна означи: „ След това стана изцяло ясно, че германците няма да отидат на подписването на контракта преди Генуа, че техните ползи включват единствено основаване на тип на руско-германско съглашение. “ Друг участник в договарянията, Йофе, обобщава резултатите по следния метод: „ Но явно европейското въодушевление и, по този начин да се каже, относителната тежест на Русия в този миг към момента не бяха задоволително избрани, с цел да може Германия да рискува такава значима стъпка и по тази причина всички наши опити да реализираме съглашение в Берлин бяха несполучливи. ” Това можеше да се чака.
Ратенау, който дефинира политиката на Германия, отива в Генуа, с цел да преодолее най-сетне наследството от войната: „ С тези усеща отиваме в Генуа, в този смисъл се надяваме, че Генуа ще бъде повратна точка по пътя към същинското успокояване на земята. "
Въпреки това съветско-германските контакти също не бяха безплодни. Беше оповестена формулата за бъдещото съглашение. На 10 април 1922 година стартира работа Генуезката конференция. Градът беше цялостен с войски, доста поданици излязоха по улиците, приветствайки началото на нова епоха на мир. Конференцията трябваше да реши финансовите проблеми на новия свят. Тя беше показана от 29 страни, а като се вземат поради владенията на Англия - 34.
Тъй като поканата за присъединяване е отправена единствено към РСФСР, на 22 февруари 1922 година руските републики подписват съглашение за единно посланичество - техните ползи в Генуа трябваше да бъдат предпазени от делегацията на РСФСР. Главно поради тази конференция Лойд Джордж назова 1922 година „ годината на възобновяване “.
Всичко на думи се представяше като превъзмогване на наследството от войната, всичко на каузи наблягаше, че светът е разграничен на спечелили и губещи. Още при откриването на конференцията начело беше сложена маса, на която седнаха представители на спечелилите. Останалите " поканени " се подредиха по азбучен ред в сходство с разпоредбите на италианския език. Френският беше отритнат, в противоположен случай Германия можеше да бъде на едно от първите места, до момента в който Германия трябваше да бъде изгубена измежду останалите. Русия, в сходство с тази класификация, въобще не можеше да претендира за предимство.
Пленарната сесия на конференцията беше открита с изявления на представители на великите сили. Италианският министър председател Луиджи Факта прикани за икономическо съдействие за бъдещето на Европа. Лойд Джордж и Поанкаре приветстваха представителя на великата италианска нация и предложиха кандидатурата му за ръководител на конференцията.
Факта, към този момент в това си качество прикани за дефинитивно превъзмогване на наследството от Голямата война: „ Тук следите от ненавист и неприязън, подбудени от войната, са изгладени. Няма другари, няма врагове, няма спечелили, няма победени; има единствено хора и народи, които желаят да групират всички налични сили за взаимно реализиране на една доста висока цел. “
Ръководителят на английската делегация Дейвид Лойд Джордж също заявява своята подготвеност, въпреки и не безспорна, да схване политика на тъждество: „ Ние участваме в тази среща въз основата на безусловно тъждество. Това обаче е по този начин единствено в случай че приемем равни условия “. Френският външен министър Луи Барту удостовери, че правата, получени от страната му, няма да попречат на постигането на тази цел. Представителят на Япония виконт Кикуджиро Ишии се солидаризира със съдружниците.
Райхсканцлерът Карл Йозеф Вирт приветства тези изказвания с огромна наслада: „ Приятно е да си напомним, че свикването на конференцията в Генуа е знак за възходящото самопризнание на обстоятелството, че икономическите и финансови разтърсвания, които в този момент доминират, са довели до незабавната нужда от взаимна работа и съдействие на всички нации за попречване на злото. Сега, сега на най-голяма потребност, общото признание на този факт докара до решението да се съберат народите, с цел да лекуват както личните си заболявания, по този начин и заболяванията на цялото човечество. Съветската делегация, ръководена от Г.В Чичерин, също насочи апел за съдействие.
Шефът на НКИД приказва на френски: „ Проблемът с възобновяване на международната стопанска система при сегашните условия е толкоз безмерен и голям, че може да бъде позволен единствено в случай че всички европейски и неевропейски страни откровено желаят да координират дейностите си и в случай че са подготвени, в случай че е належащо, да създадат краткотрайни жертви. Икономическото възобновяване на Русия, като най-голямата страна в Европа, притежаваща неизчислими ресурси от естествени запаси, е наложително изискване за общо икономическо възобновяване. Русия, от своя страна, декларира цялостната си подготвеност да способства за решаването на казуса, изравен пред конференцията, по всевъзможен начин, с които разполага, а тези средства надалеч не са малко. “
Тези средства бяха деликатно прегледани, само че съдействието на Запад беше разбрано по собствен метод. Предложенията на Чичерин за привикване на общ конгрес за определяне на мир на основата на правото на всеки народ да взема решение личната си орис, разоръжаване, възбрана на варварските способи на водене на война и така нататък, бяха отхвърлени от Барту през цялото време като невключени в програмата на конференцията.
Позицията на представителите на Антантата, които бяха подготвени да не помнят предишното, се свеждаше до признание на нуждата от икономическо възобновление на Русия, само че единствено въз основа на отхвърли на Москва да национализира и монополизира външната търговия, да заплати задълженията на предходните държавни управления и лица и така нататък Тези оферти бяха отхвърлени.
Съюзниците се пробват да завоюват немската делегация на своя страна, като изпращат италиански представител да договаря с Ратенау. Антантата желае Берлин да се причисли към нейните претенции. Ратенау изрично отхвърли да го направи. „ Уредиха си първокласна вечеря, не бяхме поканени на нея, само че питат по какъв начин ни харесва менюто “, иронизира той. Ситуацията беше сложна, конференцията непрестанно се люшкаше на ръба на спирането, европейските й участници се гмуркаха коя страна е по-виновна за революцията - Русия, Франция или Англия.
В коридорите на конференцията имаше клюки за допустимо съглашение за бъдещето на петрола на Баку и Грозни. Положението на руската делегация, която също беше лишена от опцията да откри и поддържа незабавна и директна връзка с Москва, беше доста сложна. Разочарованието от опцията за сполучлив излаз на конференцията пристигна бързо.
Времето за неизбежното решение наближаваше. На 13 април руската делегация получава покана да посети вилата Албертис, където е отседнал Лойд Джордж, с цел да се срещне с него и Барту. На 14 април се организира среща, полемиката беше извънредно дълга и непродуктивна. Единственото нещо, за което съумяха да се договорят..., беше да се срещнат още веднъж на 15 април.
Сутринта на 15 април специалистите стартират работа, а следобяд срещата на делегациите във вилата на Лойд Джордж е възобновена. Отново се оказа, че като причина за разговор със съдружниците те считат безусловното признание на задълженията от руското държавно управление. Преговорите стигнаха до точка, оттатък която към този момент нямат смисъл.
В същия ден Чичерин рапортува в НКИД: „ Започна разискването на Лондонския меморандум, който се трансформира в разглеждане на главните противоречиви въпроси сред нас и управляващите. За следващ път стана ясна голямата разлика сред вижданията на отсрещната страна и нашите. Очевидно, уверен в безсмислието на опитите за определяне на разговор, Чичерин взема решение да се обърне към Ратенау.
Ръководителят на немската делегация беше в с напрежение очакване. Той знаеше за консултациите на руската делегация с представители на съдружниците и се опасяваше от външнополитическата изолираност на Германия. В два часа през нощта във вилата, в която живееше немската делегация, пристигна мъж с фамилия, сложна за изговаряне от европейците. Това беше шефът на НКИД. В резултат на неговото предложение стартира известната " пижамена среща " на немската делегация.
В резултат на това на 16 април 1922 година е подписано съветско-германско съглашение за взаимно признание въз основа на отвод от искове (компенсация за военни загуби, разноски за военнопленници и др.) (чл. 1), Германия анулирани исковете за загуби на физически лица и страна заради използването на руските закони (чл. 2), дипломатическите и консулските връзки бяха неотложно възобновени (чл. 3), открит е режим на най-облагодетелствана нация за жителите на двете страни (чл. 4), двете държавни управления се споразумяха за благожелателно отношение към икономическите потребности на своите страни (чл. 5).
Единният дипломатически фронт на Европа беше продънен. На 17 април немската делегация разгласи съглашението, подписано с РСФСР. „ Двете държавни управления застанаха на основата на действителността, като отстраниха всички спънки от предишното “, се споделя в документа, „ единственият метод да създадат допустимо цялото развиване, което може да се чака от тяхното съдействие в бъдеще “.
/продължението следва/
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Една от предпоставките за основаването на Съветския съюз беше дипломатическият съюз на руските републики, формирани по време на Гражданската война. В хода на самата война се основават военни и държавни съюзи. Делегацията на РСФСР през 1922 година представляваше ползите на всички съюзни републики.
На 6 януари 1922 година на конференция в Кан представители на страните - победителки вземат решение да свикат идната конференция в Генуа на 8 март същата година и да поканят Русия да взе участие в нея. Конференцията трябваше да реши финансови, стопански и търговски въпроси.
На първо място, това бяха въпроси за връзките с Германия и Русия. Вътрешното състояние на Германия остава несигурно. През 1922 година тя би трябвало да заплати на съдружниците 500 милиона марки репарации и да достави артикули на стойност 1450 милиона марки (включително разноските за окупацията). Други 38 милиона са разноските по мирния контракт. Всички калкулации са направени в златни марки. На хартия тази сума нараства до 195,5 милиарда, до момента в който немският бюджет през 1922 година е 83 милиарда хартиени марки.
Говорейки през януари 1922 година във Върховния съвет на Антантата, немският външен министър Валтер Ратенау предизвестява че Ваймарската република не би била в положение по едно и също време да заплати репарации в подобен размер и да стабилизира финансовото си положение. Дори удвояването на налозите не би дало стремежи резултат. Ситуацията с предходния печеливш баланс на външната търговия също беше доста сложна.
Износът на Германия, който преди Първата международна война възлиза на 10 милиарда златни марки, до 1922 година пада до 2,5 милиарда На 7 март 1922 година Ратенау приказва пред комисията на Райхстага. „ В центъра на нашата външна политика “, сподели той, „ към момента е казусът с репарациите “.
Датите за привикване на конференцията бяха отсрочени, само че всичко останало остана непроменено. Ратенау свързва всичките си очаквания с обстоятелството, че на бъдеща конференция в Генуа Германия ще бъде подкрепена от представители на Съединените щати.
„ Мощта на Америка се усили повече вследствие на войната, в сравнение с която и да е друга страна. Мощното въздействие на американската стопанска система и финанси върху Европа става все по-очевидно. Съединените щати се трансфораха в експортьор на въглища и направляваха до 90% от международното произвеждане на нефт - това беше невероятно да не се вземе поради, което, апропо, към този момент сподели конференцията във Вашингтон.
Надеждите на Ратенау не се сбъднаха - Съединените щати не взеха присъединяване в конференцията, ограничавайки се до ролята на наблюдаващ. На 11 март 1922 година спечелилите подписват в Париж съглашение за делба на репарациите от Германия. Франция трябваше да получи 65% от заплащанията. Оставаше малко - да се уверят, че победената страна е в положение да заплати. Печатницата за пари в Германия работеше бързо, цената на марката непрестанно падаше, съдружниците се надяваха да трансфорат репарационните заплащания в натура, т.е. в артикули и първични материали.
До огромна степен икономическото възобновяване на Германия и Европа бе обвързвано и с връщането на Съветска Русия в икономическата система на континента. Но възобновяване на икономическите връзки с Русия беше препятствано от Англия и Франция с доста значими претенции, които включват възобновяване на правата на благосъстоятелност на чужденци.
Народният комисариат на външните работи интензивно се приготвяше за конференцията. Демонстрира се цялостно самочувствие: „ За разлика от буржоазна Европа Съветска Русия стои настрана “. Финансовото й състояние обаче е безпределно тежко: тя е унищожена от седемгодишната империалистическа и гражданска война; големи региони на страната са обхванати от глад; десетки милиони декари остават необработваеми; хиляди заводи и фабрики не работят.
Но Съветска Русия знае тъкмо и несъмнено какво желае. Съветска Русия знае, че и международната, и съветската съсипия могат да бъдат преодолени единствено благодарение на нови, рационални, мощни средства. И тя има велика концепция, която отваря пред нея, както и пред целия свят, пътищата за излекуване - концепцията за социализма.
Чичерин поема управлението на подготовката на делегацията. Работата е доста напрегната. Само вечер националният комисар по външните работи си позволяваше да се отпусне малко и да посвири на пиано музиката на обичаните си композитори.
Съветската делегация дойде тайно в столицата на Германия, само че там я чакаха другари, врагове и гъста полицейска защита. На 3 април 1922 година на съветско-германските договаряния в Берлин се разисква въпросът за взаимния отвод от финансови искания на двете страни. Изготвен е план на протокол за съответното съглашение. Бюлетинът на Народния комисариат на външните работи разгласява прогнози за задълбочаване на несъгласията сред Англия и Франция предвид на връщането към огромната политика на Германия и Русия.
Но договарянията в Берлин не приключиха с подписването на никакъв документ. Един участник от руска страна означи: „ След това стана изцяло ясно, че германците няма да отидат на подписването на контракта преди Генуа, че техните ползи включват единствено основаване на тип на руско-германско съглашение. “ Друг участник в договарянията, Йофе, обобщава резултатите по следния метод: „ Но явно европейското въодушевление и, по този начин да се каже, относителната тежест на Русия в този миг към момента не бяха задоволително избрани, с цел да може Германия да рискува такава значима стъпка и по тази причина всички наши опити да реализираме съглашение в Берлин бяха несполучливи. ” Това можеше да се чака.
Ратенау, който дефинира политиката на Германия, отива в Генуа, с цел да преодолее най-сетне наследството от войната: „ С тези усеща отиваме в Генуа, в този смисъл се надяваме, че Генуа ще бъде повратна точка по пътя към същинското успокояване на земята. "
Въпреки това съветско-германските контакти също не бяха безплодни. Беше оповестена формулата за бъдещото съглашение. На 10 април 1922 година стартира работа Генуезката конференция. Градът беше цялостен с войски, доста поданици излязоха по улиците, приветствайки началото на нова епоха на мир. Конференцията трябваше да реши финансовите проблеми на новия свят. Тя беше показана от 29 страни, а като се вземат поради владенията на Англия - 34.
Тъй като поканата за присъединяване е отправена единствено към РСФСР, на 22 февруари 1922 година руските републики подписват съглашение за единно посланичество - техните ползи в Генуа трябваше да бъдат предпазени от делегацията на РСФСР. Главно поради тази конференция Лойд Джордж назова 1922 година „ годината на възобновяване “.
Всичко на думи се представяше като превъзмогване на наследството от войната, всичко на каузи наблягаше, че светът е разграничен на спечелили и губещи. Още при откриването на конференцията начело беше сложена маса, на която седнаха представители на спечелилите. Останалите " поканени " се подредиха по азбучен ред в сходство с разпоредбите на италианския език. Френският беше отритнат, в противоположен случай Германия можеше да бъде на едно от първите места, до момента в който Германия трябваше да бъде изгубена измежду останалите. Русия, в сходство с тази класификация, въобще не можеше да претендира за предимство.
Пленарната сесия на конференцията беше открита с изявления на представители на великите сили. Италианският министър председател Луиджи Факта прикани за икономическо съдействие за бъдещето на Европа. Лойд Джордж и Поанкаре приветстваха представителя на великата италианска нация и предложиха кандидатурата му за ръководител на конференцията.
Факта, към този момент в това си качество прикани за дефинитивно превъзмогване на наследството от Голямата война: „ Тук следите от ненавист и неприязън, подбудени от войната, са изгладени. Няма другари, няма врагове, няма спечелили, няма победени; има единствено хора и народи, които желаят да групират всички налични сили за взаимно реализиране на една доста висока цел. “
Ръководителят на английската делегация Дейвид Лойд Джордж също заявява своята подготвеност, въпреки и не безспорна, да схване политика на тъждество: „ Ние участваме в тази среща въз основата на безусловно тъждество. Това обаче е по този начин единствено в случай че приемем равни условия “. Френският външен министър Луи Барту удостовери, че правата, получени от страната му, няма да попречат на постигането на тази цел. Представителят на Япония виконт Кикуджиро Ишии се солидаризира със съдружниците.
Райхсканцлерът Карл Йозеф Вирт приветства тези изказвания с огромна наслада: „ Приятно е да си напомним, че свикването на конференцията в Генуа е знак за възходящото самопризнание на обстоятелството, че икономическите и финансови разтърсвания, които в този момент доминират, са довели до незабавната нужда от взаимна работа и съдействие на всички нации за попречване на злото. Сега, сега на най-голяма потребност, общото признание на този факт докара до решението да се съберат народите, с цел да лекуват както личните си заболявания, по този начин и заболяванията на цялото човечество. Съветската делегация, ръководена от Г.В Чичерин, също насочи апел за съдействие.
Шефът на НКИД приказва на френски: „ Проблемът с възобновяване на международната стопанска система при сегашните условия е толкоз безмерен и голям, че може да бъде позволен единствено в случай че всички европейски и неевропейски страни откровено желаят да координират дейностите си и в случай че са подготвени, в случай че е належащо, да създадат краткотрайни жертви. Икономическото възобновяване на Русия, като най-голямата страна в Европа, притежаваща неизчислими ресурси от естествени запаси, е наложително изискване за общо икономическо възобновяване. Русия, от своя страна, декларира цялостната си подготвеност да способства за решаването на казуса, изравен пред конференцията, по всевъзможен начин, с които разполага, а тези средства надалеч не са малко. “
Тези средства бяха деликатно прегледани, само че съдействието на Запад беше разбрано по собствен метод. Предложенията на Чичерин за привикване на общ конгрес за определяне на мир на основата на правото на всеки народ да взема решение личната си орис, разоръжаване, възбрана на варварските способи на водене на война и така нататък, бяха отхвърлени от Барту през цялото време като невключени в програмата на конференцията.
Позицията на представителите на Антантата, които бяха подготвени да не помнят предишното, се свеждаше до признание на нуждата от икономическо възобновление на Русия, само че единствено въз основа на отхвърли на Москва да национализира и монополизира външната търговия, да заплати задълженията на предходните държавни управления и лица и така нататък Тези оферти бяха отхвърлени.
Съюзниците се пробват да завоюват немската делегация на своя страна, като изпращат италиански представител да договаря с Ратенау. Антантата желае Берлин да се причисли към нейните претенции. Ратенау изрично отхвърли да го направи. „ Уредиха си първокласна вечеря, не бяхме поканени на нея, само че питат по какъв начин ни харесва менюто “, иронизира той. Ситуацията беше сложна, конференцията непрестанно се люшкаше на ръба на спирането, европейските й участници се гмуркаха коя страна е по-виновна за революцията - Русия, Франция или Англия.
В коридорите на конференцията имаше клюки за допустимо съглашение за бъдещето на петрола на Баку и Грозни. Положението на руската делегация, която също беше лишена от опцията да откри и поддържа незабавна и директна връзка с Москва, беше доста сложна. Разочарованието от опцията за сполучлив излаз на конференцията пристигна бързо.
Времето за неизбежното решение наближаваше. На 13 април руската делегация получава покана да посети вилата Албертис, където е отседнал Лойд Джордж, с цел да се срещне с него и Барту. На 14 април се организира среща, полемиката беше извънредно дълга и непродуктивна. Единственото нещо, за което съумяха да се договорят..., беше да се срещнат още веднъж на 15 април.
Сутринта на 15 април специалистите стартират работа, а следобяд срещата на делегациите във вилата на Лойд Джордж е възобновена. Отново се оказа, че като причина за разговор със съдружниците те считат безусловното признание на задълженията от руското държавно управление. Преговорите стигнаха до точка, оттатък която към този момент нямат смисъл.
В същия ден Чичерин рапортува в НКИД: „ Започна разискването на Лондонския меморандум, който се трансформира в разглеждане на главните противоречиви въпроси сред нас и управляващите. За следващ път стана ясна голямата разлика сред вижданията на отсрещната страна и нашите. Очевидно, уверен в безсмислието на опитите за определяне на разговор, Чичерин взема решение да се обърне към Ратенау.
Ръководителят на немската делегация беше в с напрежение очакване. Той знаеше за консултациите на руската делегация с представители на съдружниците и се опасяваше от външнополитическата изолираност на Германия. В два часа през нощта във вилата, в която живееше немската делегация, пристигна мъж с фамилия, сложна за изговаряне от европейците. Това беше шефът на НКИД. В резултат на неговото предложение стартира известната " пижамена среща " на немската делегация.
В резултат на това на 16 април 1922 година е подписано съветско-германско съглашение за взаимно признание въз основа на отвод от искове (компенсация за военни загуби, разноски за военнопленници и др.) (чл. 1), Германия анулирани исковете за загуби на физически лица и страна заради използването на руските закони (чл. 2), дипломатическите и консулските връзки бяха неотложно възобновени (чл. 3), открит е режим на най-облагодетелствана нация за жителите на двете страни (чл. 4), двете държавни управления се споразумяха за благожелателно отношение към икономическите потребности на своите страни (чл. 5).
Единният дипломатически фронт на Европа беше продънен. На 17 април немската делегация разгласи съглашението, подписано с РСФСР. „ Двете държавни управления застанаха на основата на действителността, като отстраниха всички спънки от предишното “, се споделя в документа, „ единственият метод да създадат допустимо цялото развиване, което може да се чака от тяхното съдействие в бъдеще “.
/продължението следва/
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ