Калофер - градът на Ботев
Калофер е ситуиран в подножието на южните скатове на Стара планина. Легендата споделя, че Калофер е учреден в 1533 година, когато група мъже, предвождани от Калифер челник, “владеели ” тази част на Стара планина и непрекъснато нападали преминаващите турски кервани. Невъзможността да се оправи с Калифер челник и хората му, принудила султана да позволи на хайдутите да се заселят по тези земи при изискване, че престанат да атакуват керваните. Войводата приел предлагането и се открил в землището на сегашен Калофер. Легендата също споделя, че заселвайки се тук, тези мъже нямали дами и по тази причина „ откраднали “ невести от близкия град Сопот. Привилегиите, които градът получава още от самото си начало, са спомогнали за съхраняването на чисто българския му темперамент. В Калофер постоянно са чествали и се честват обичайните български празници.
През идващите епохи Калофер израства като значим културен и търговски център. Селото е опожарено от кърджалии през 1799 и 1804 година, само че се възвръща относително бързо. В средата на XIX век селището е релативно богато, поради което е наричано „ Алтън Калофер ” (Златен Калофер), като множеството му поданици се занимават с производството на шаяк, има няколко по-едри търговци, а много калоферци работят в Цариград като абаджии. Калофер е опожарен от турците за последно през 1877 година, когато умират доста поданици на града. Горската растителност милостиво е скрила следите, които на места към момента могат да бъдат открити. При всяко опожаряване хората с общи старания съграждат всичко отначало, пренасяйки камъни със личните си ръце, работейки нощем. Обикновено са започвали от църквата или манастира. С течение времето калоферци са изработили механизми за оцеляване и са развили непримиримост, които черти са присъщи за хората от този град и до през днешния ден.
Калофер е прочут освен с чудната си природа, само че и с красивите си църкви и манастири. В ранни зори може да се чуе звънката мелодия на църковните камбани. Малка уличка ще ви води до Девическия манастир, правоприемник на 4 метоха, където получава килийна култура първата българска учителка Анастасия Димитрова. Мъжкият манастир действа от 1640, а женският от 1700 година Днес и двата манастира, макар многочислените си опожарявания, са отворени за гости. В Калофер добре непокътнати през годините са типичните български занаяти и обичаи. Посещаването в ателиетата за плетене на прочулата се и зад граница калоферска дантела и тъкане на обичайните селски черги и китеници са част от атракциите в региона. Изработката на сувенири, медни атрибути, бурета и каци за вино, красиво гравирани ножове, както и типичните български гозби на домакините ще оставят у посетителя незабравими мемоари за този край.
Повечето локални поданици се занимават с развъждането на маслодайна роза, която служи за произвеждане на розово масло. В Калофер се намира Националният музей „ Христо Ботев “, част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Работно време: 08:00-12:00 и 13:30-17:30 ч. (има щемпел на БТС). Друга локална забележителност е Музеят на просветното дело, който се обитава в едно от първите учебни заведения в България. Негов създател е бащата на Христо Ботев – даскал Ботьо Петков. Най-новият музей в града е Калоферската къща на историята. Той съставлява самобитен етнографски и културен център, пресъздаващ традициите от далечното минало, съчетано с бита, нравите и облеклото на прадедите ни. Около града се намират ливадите на Чафадарица и пропастите на Джендѐма, Купена и река Тунджа, река Бяла с водопади и четиривековния Калоферски мъжки манастир, съхранил в себе си твърдината на българския верски дух. Градът е значим пункт за доста направления в региона на националния парк „ Централен Балкан “ – към хижа „ Рай “, връх Ботев, водоскока Райско пръскало, както и към резервата „ Джендема “ и още доста направления. Специално издигната за туристите е екопътеката „ Бялата река “, която стартира малко след Мъжкия манастир и минава през едни от най-красивите и живописни местности през по-безопасната част на „ Джендема “. Екопътека “Бяла река ” се простира на надморска височина от 570 до 630 м. Дължината ѝ е 1.83 км. Екопътеката е с доста добра инфраструктура и с интерактивни просветителни игри за деца и възрастни, представящи флората и фауната на този регион. Времетраенето на обиколката е към час, като се минава по осем дървени моста, по които трасето пресича разпенените бързеи на планинската река и оформя самобитна осмица с дължина 1 830 м и денивелация в най-високата си точка към 97 м. Маршрутът наблюдава ждрелото на Бяла река (приток на Стряма). Минава се през бивак Бялата река, от там пътеката продължава към Рай (хижа). Могат да бъдат видени 11 неповторими за региона растителни типа, а също по този начин и обилие на скотски типове, сред които мечки, вълци, диви кози, царски орли. На разположение на туристите са високопланински водачи с професионална екипировка. Поречието на Тунджа и Бяла река дават чудесни благоприятни условия за пикници през почивните дни.
Пребиваването по време на Коледа и Нова година, Богоявление и Заговезни с обичайните кукерски представления, както и на Великден, 2 юни – деня на Ботев, и доста други ще ви потопят в разнообразни присъщи чествания на града. Едно от най-атрактивните събития, сплотяващо мъжете от целия град, е хвърлянето на кръста в ледените води на Тунджа на Богоявление и последващото го „ мъжко хоро “, което също се играе в реката. От средата на месец май на туристите се предлага присъединяване в розобер, посрещане на Празника на розата, както и разходка в розоварна, дегустация на розово сладко, сироп и дори ракия от рози. От 1999 година на 15 август се организира и една прелестна самодейност - „ Празник на калоферската дантела “.
Инфо: www.wikipedia.org
Видео: SkyTrip
