Как изглежда Северна Корея през български очи
Какво знаем за най-изолираната страна в света и какво единствено си мислим че знаем? Какви хора са севернокорейците – отворени към света или без право дори да избират пердетата на дома си? Близо ли сме до ескалация на напрежението сред КНДР и останалия свят? Въпроси, които не постоянно имат еднопосочен отговор. Срещаме ви с четирима българи, които са видели Северна Корея с очите си. Разказите им обаче са прекомерно разнообразни. Кое е реалност и кое е нереалност – преценете сами.
Такава Северна Корея по новините няма
Как изобщо стигаш до Северна Корея? Оказва се, не е чак толкоз мъчно. Факт е, че визитите минават през посолството в София, само че никога не са невъзможни. От България можеш да отпътуваш като екскурзиант.
Впечатленията на двама от българската група, посетили страната на огромен фестивал в планината Пектусан, са отлични. Мая Бонева и Стоян Досев са настанени в хотел с аспект към града, храната дефинират като вкусна, а домакините – като гостоприемни
Българите посещават културни и спортни мероприятия, емблематични здания, както и нови софтуерни центрове. Споделят, че техните отговорници са знаели добре британски, отговаряли са на заложените въпроси, не са натрапвали наличието си.
За журналистката от БНР Мая Бонева, визитата е чакано 39 години, тъй като преди 10 ноември единствено „ благонадежните” съумяват да отидат в братската в тези години страна.
„ Характерно за корейския народ и на юг и на север е, че са ужасно общителни, гостът е значим човек, би трябвало да е благополучен, удовлетворен, би трябвало всичко да бъде направено за него, ние бяхме значими хора, събитието има значимост за самочувствието им “ споделя Бонева.
Тя подчертава, че корейците са горди хора, считат, че имат право да бъдат уважавани и ценени, а възприятието на догонване е отчетливо. Въпреки всичко се усеща взаимното съмнение към външния свят.
„ Не изглеждаха потискани или уплашени, ужасно учтиви, гостоприемни, хора като на всички места другаде “, споделя 30-годишният ИТ експерт Стоян Досев. Той е безапелационен, че денем Пхенян може да е запустял, само че вечер улиците се изпълват с хора, хапват и по заведения за хранене. Нощният живот обаче е най-много за чужденците.
По личен път
Друга съществена тематика, с която се свързва Северна Корея, са нуклеарните опити и възмущението на интернационалната общественост. Въпреки това, има хора, които не осъждат сходни актове на военна мощност. Един от тях е Людмил Костадинов, създател на българския кръжок на проучване на идеологията за независимо развиване на КНДР " Чучхе”.
Бил е в КНДР няколко пъти.
„ Там не минават приказки за Големия брат, 16-та република, 51-ви щат” стартира описа си той. Според него има увереност да се води война, в случай че се наложи, само че е безапелационен, че страната няма да провокира първа.
" Техните нуклеарни опити са единствено шест, а петте нуклеарни страни са създали към 2000, това е чисто отбранителна мярка, тези нуклеарни опити са ориентирани против войната, а не против някой съответен “ прецизира Костадинов.
Тезата му е подкрепена и от Стоян, който е счита, че корейците са горди с това, което са постигнали, даже са подготвени да се откажат от нуклеарните си оръжие, само че в случай че и останалите страни го създадат.
Според него обстановката е естествена.
Спорен е въпросът дали глобите ще пречупят страната. И Мая, и Людмил, и Стоян настояват, че КНДР съумява да се приспособява към обстановката и дори да се развива единствено на база на личните си благоприятни условия.
А дали всичко това не е единствено за пред чужденците?
Има и българи, които са се върнали от Северна Корея с усещания от една друга страна – с по-малко искра и повече мрак. Един от тях е преподавателят в компетентност „ Кореистика “ от Софийския университет доцент Яница Иванова. Тя посещава страната преди няколко години в границите на научен продан.
Това, което я впечатлява най-вече е контрастът, който е най-виден в столицата.
„ Там улиците са чисти, прави, има затворени комплекси, оградени, със единствено един достъп до тях, където не ни беше разрешено да влизаме, само че успяхме. Гледката беше на мръсни деца в тиня, които гонят кокошки. На фона на чистите улици виждаш и доста западнали уреди “, илюстрира картината Яница.
Стряска я фактът, че даже банално решение като това да си смениш пердетата на прозореца, може да значи, че би трябвало да напуснеш града.
Тя дефинира Пхенян като „ витрина “. Инвалиди и заболели не се виждат, а за чужденците има прецизно избрани магазини и заведения за хранене. Разделението важи даже за публични здания като басейни – не можеш като екскурзиант да отидеш там в който ден поискаш.Мая, Людмил и Стоян не разясняват тематиката – настояват, че са ходили където са поискали, само че просто нямало какво да вършат измежду елементарните севернокорейци, тъй като не знаят езика.
Някои от гледките отчетливо връщат Яница към социалистическия интервал в България. Става очевидец по какъв начин има едни хора наблюдават зорко минувачите по улиците, до момента в който други им се оправдават, за това, че… не са си поставили значките с облика на водача.
Мизерията и идентичният постен подбор в локалните магазини също добавя спомените й. „ Не ни позволяха да пазарим и в магазини, в които няма обмен. Ако би трябвало – в универсалния магазин отиваш да си обмениш пари по формалния курс, който е 1 $ за 100 вона, само че на черно един $ е 2500 “ коментира доцентът.
Но двойните стандарти надалеч не са най-големият проблем на фона на огромният брой бежанци от страната. За последните 5 години те са 30 000 – най-много към Южна Корея. Данните са на организация, която подкрепя престоят им и първичната акомодация.
Доцент Иванова споделя, че поклонението към водача е толкоз огромно, че само неговите книги се издават на първокласна хартия, а появилите се преди години медийни мнения, че всички са били задължени да скърбят по време на погребалната гала на Ким Чен Ир, не са фантастика.
Войната не е чак толкоз близо
Въпреки другите усещания на четиримата българи, те се сплотяват към тезата, че няма да се стигне до боен спор и здравият разсъдък ще надделее или както приключва Мая: “Нещата, които видях издигнати и се строят, заслужават да бъдат обживени “.
Без подозрение, смяната може да се случи единствено от вътрешната страна, считат сънародниците ни.
България е развивала мощни връзки със Северна Корея още от времето на Корейската война. Едно от първите проявления е Българо-корейското сдружение за другарство, основано е на 28 юли 1977 година След измененията стопира активността си, само че през 1991 година още веднъж я възобновява в различен формат.
„ Чучхе” пък се учи у нас от 1992 година до през днешния ден.
Автор: Косара Белниколова
Източник: bTV
Такава Северна Корея по новините няма
Как изобщо стигаш до Северна Корея? Оказва се, не е чак толкоз мъчно. Факт е, че визитите минават през посолството в София, само че никога не са невъзможни. От България можеш да отпътуваш като екскурзиант.
Впечатленията на двама от българската група, посетили страната на огромен фестивал в планината Пектусан, са отлични. Мая Бонева и Стоян Досев са настанени в хотел с аспект към града, храната дефинират като вкусна, а домакините – като гостоприемни
Българите посещават културни и спортни мероприятия, емблематични здания, както и нови софтуерни центрове. Споделят, че техните отговорници са знаели добре британски, отговаряли са на заложените въпроси, не са натрапвали наличието си.
За журналистката от БНР Мая Бонева, визитата е чакано 39 години, тъй като преди 10 ноември единствено „ благонадежните” съумяват да отидат в братската в тези години страна.
„ Характерно за корейския народ и на юг и на север е, че са ужасно общителни, гостът е значим човек, би трябвало да е благополучен, удовлетворен, би трябвало всичко да бъде направено за него, ние бяхме значими хора, събитието има значимост за самочувствието им “ споделя Бонева.
Тя подчертава, че корейците са горди хора, считат, че имат право да бъдат уважавани и ценени, а възприятието на догонване е отчетливо. Въпреки всичко се усеща взаимното съмнение към външния свят.
„ Не изглеждаха потискани или уплашени, ужасно учтиви, гостоприемни, хора като на всички места другаде “, споделя 30-годишният ИТ експерт Стоян Досев. Той е безапелационен, че денем Пхенян може да е запустял, само че вечер улиците се изпълват с хора, хапват и по заведения за хранене. Нощният живот обаче е най-много за чужденците.
По личен път
Друга съществена тематика, с която се свързва Северна Корея, са нуклеарните опити и възмущението на интернационалната общественост. Въпреки това, има хора, които не осъждат сходни актове на военна мощност. Един от тях е Людмил Костадинов, създател на българския кръжок на проучване на идеологията за независимо развиване на КНДР " Чучхе”.
Бил е в КНДР няколко пъти.
„ Там не минават приказки за Големия брат, 16-та република, 51-ви щат” стартира описа си той. Според него има увереност да се води война, в случай че се наложи, само че е безапелационен, че страната няма да провокира първа.
" Техните нуклеарни опити са единствено шест, а петте нуклеарни страни са създали към 2000, това е чисто отбранителна мярка, тези нуклеарни опити са ориентирани против войната, а не против някой съответен “ прецизира Костадинов.
Тезата му е подкрепена и от Стоян, който е счита, че корейците са горди с това, което са постигнали, даже са подготвени да се откажат от нуклеарните си оръжие, само че в случай че и останалите страни го създадат.
Според него обстановката е естествена.
Спорен е въпросът дали глобите ще пречупят страната. И Мая, и Людмил, и Стоян настояват, че КНДР съумява да се приспособява към обстановката и дори да се развива единствено на база на личните си благоприятни условия.
А дали всичко това не е единствено за пред чужденците?
Има и българи, които са се върнали от Северна Корея с усещания от една друга страна – с по-малко искра и повече мрак. Един от тях е преподавателят в компетентност „ Кореистика “ от Софийския университет доцент Яница Иванова. Тя посещава страната преди няколко години в границите на научен продан.
Това, което я впечатлява най-вече е контрастът, който е най-виден в столицата.
„ Там улиците са чисти, прави, има затворени комплекси, оградени, със единствено един достъп до тях, където не ни беше разрешено да влизаме, само че успяхме. Гледката беше на мръсни деца в тиня, които гонят кокошки. На фона на чистите улици виждаш и доста западнали уреди “, илюстрира картината Яница.
Стряска я фактът, че даже банално решение като това да си смениш пердетата на прозореца, може да значи, че би трябвало да напуснеш града.
Тя дефинира Пхенян като „ витрина “. Инвалиди и заболели не се виждат, а за чужденците има прецизно избрани магазини и заведения за хранене. Разделението важи даже за публични здания като басейни – не можеш като екскурзиант да отидеш там в който ден поискаш.Мая, Людмил и Стоян не разясняват тематиката – настояват, че са ходили където са поискали, само че просто нямало какво да вършат измежду елементарните севернокорейци, тъй като не знаят езика.
Някои от гледките отчетливо връщат Яница към социалистическия интервал в България. Става очевидец по какъв начин има едни хора наблюдават зорко минувачите по улиците, до момента в който други им се оправдават, за това, че… не са си поставили значките с облика на водача.
Мизерията и идентичният постен подбор в локалните магазини също добавя спомените й. „ Не ни позволяха да пазарим и в магазини, в които няма обмен. Ако би трябвало – в универсалния магазин отиваш да си обмениш пари по формалния курс, който е 1 $ за 100 вона, само че на черно един $ е 2500 “ коментира доцентът.
Но двойните стандарти надалеч не са най-големият проблем на фона на огромният брой бежанци от страната. За последните 5 години те са 30 000 – най-много към Южна Корея. Данните са на организация, която подкрепя престоят им и първичната акомодация.
Доцент Иванова споделя, че поклонението към водача е толкоз огромно, че само неговите книги се издават на първокласна хартия, а появилите се преди години медийни мнения, че всички са били задължени да скърбят по време на погребалната гала на Ким Чен Ир, не са фантастика.
Войната не е чак толкоз близо
Въпреки другите усещания на четиримата българи, те се сплотяват към тезата, че няма да се стигне до боен спор и здравият разсъдък ще надделее или както приключва Мая: “Нещата, които видях издигнати и се строят, заслужават да бъдат обживени “.
Без подозрение, смяната може да се случи единствено от вътрешната страна, считат сънародниците ни.
България е развивала мощни връзки със Северна Корея още от времето на Корейската война. Едно от първите проявления е Българо-корейското сдружение за другарство, основано е на 28 юли 1977 година След измененията стопира активността си, само че през 1991 година още веднъж я възобновява в различен формат.
„ Чучхе” пък се учи у нас от 1992 година до през днешния ден.
Автор: Косара Белниколова
Източник: bTV
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ