Янка Такева: Всяко семейство трябва да се замисли
Какво заплащане ще получават учителите към този момент и по какъв начин страната ще подтиква младежите да избират тази специалност? Интервю на Янка Такева, ръководител на Синдиката на Българските учители, в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "
Решено е към този момент. Учителските заплати се усилват с 15%. Това става по силата на Анекс към Колективния трудов контракт за системата на предучилищното и учебното обучение, който подписаха министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков, обществени сътрудници и госпожа Янка Такева – ръководител на Синдиката на българските учители, която е при мен в студиото и с която ще разясняваме тематиката. Здравейте, г-жо Такева.
Здравейте на вас и на всички слушатели.
Как се стигна до подписването на този Анекс, г-жо Такева?
Първо, беше доста мъчно. Още по времето на служебното държавно управление при министъра на финансите госпожа Велкова, Синдикатът на българските учители и нашата конфедерация с президент Пламен Димитров започнахме договаряния за учителските заплати. Аз желая да благодаря на госпожа Велкова, където заковахме, в случай че мога по този начин да се изразя, нагледно 527 милиона и еди-колко си хиляди за увеличение на работните заплати, които към този момент в новото държавно управление, с помощта на министъра на финансите господин Асен Василев, се разбрахме, че ще бъдат разпределени както следва: 465 милиона – за увеличение на учителските заплати и всички приравнени към длъжността преподавател, 59 милиона – за увеличение работните заплати на непедагогическия личен състав.
И тук разтварям една скоба и споделям, че когато минималната работна заплата стана 780 лв., на образователните заведения не бяха преведени средства от републиканския бюджет, само че сътрудниците направиха това нарастване и в този момент покриваме това нарастване с тези 59 милиона лв..
80 милиона лв. са за обществените и пенсионни осигуровки, обществени осигуровки на личния състав, работещ в системата на междинното обучение. И 12 милиона лв. – за Фонд СБКО. Така ги разпределихме, по този начин се гласоподаваха в бюджетната комисия. И тук благодаря на Красимир Вълчев като ръководител на комисията. И най-важното е, че Синдикатът беше подсилен от служебния министър проф. Пенов и от настоящия министър проф. Цоков и в действителност, след 8 месеца работа в тази посока, най-сетне подписахме Анекса, с цел да може шефовете да имат софтуерно време да приготвят спомагателните съглашения, да си създадат изчисленията, да вземат участие при създаването на формулите в общините, да си получат нужните средства и да извършат нарастването на работните заплати.
В този Анекс сме определили минимума, под който не може да спада учителската заплата.
А това е? Нека да кажем какъв е минимумът за заплата?
1709 лв. за преподавател, който преди малко излиза приключил от висшето обучение.
Завършил е висшето си обучение, постъпва като преподавател и получава 1709 лв..
Точно по този начин, 1709 лв.. Има, несъмнено, по-късно систематизиране – старши преподавател, основен преподавател, шеф, помощник-директор.
В взаимозависимост и от трудовия стаж.
И всичко това прави 15-процентно нарастване на работните заплати, в това число и нарастване на спомагателните заплащания, които са по член 28 – сътрудниците знаят защо става въпрос, от Колективния трудов контракт, който е за системата, и несъмнено нещата, които са свързани с договореностите за работните заплати на непедагогическия личен състав, както споделих доскоро. Защото да вземем за пример на помощник-възпитателите работната заплата се дефинира 120% над минималната работна заплата. Хубаво е това, че като подписахме към този момент Анекса, той е изпратен по структурите на Синдиката, качен е на уеб страницата на Министерството на образованието, на уеб страницата на Синдиката на българските учители, на останалите обществени сътрудници. Хубаво е и това, че се дава софтуерно време шефовете да могат да създадат всичко, което е по закон, за увеличението на работните заплати и сътрудниците, като дойдат на 1 септември на работа, към този момент най-после, на 30 септември, да си получат нарастването на работните заплати.
Нека да кажем, че нарастването е със задна дата.
Да, заплатите се връщат от 1 януари 2023 година Другото нещо, което уточнихме – това е, че работната група, която работеше по Анекса, ще стартира да работи от 5 септември за изработването на нов Колективен трудов контракт по този начин, както е изписано в преходните и заключителни разпореждания на в този момент настоящия. И другото нещо, което е извънредно значимо, това е, че започнахме процедурите към този момент за Бюджет 2024 година, където политиката на ръководеща коалиция и на останалите политически партии в Народното събрание е, че учителските заплати би трябвало да се поддържат 125% над междинната брутна работна заплата за страната, което е извънредно значима политика от позиция на това, че образованието е секторът, който е обвързван освен с успеваемостта на публичните процеси, освен с бедността, освен със заетостта, освен с политики, които са свързани дори и със сигурността на страната, само че това е извънредно значимо и от позиция на реализацията, мотивацията на младежите.
И тук разтварям една скоба и споделям, че по предложение на Синдиката на българските учители се образува една работна група, която до края на месец септември ще създаде една мотивационна политика за мотивация на учениците за учене от тази категория, които нямат афинитет към ученето и които нямат поддръжката на родителите, което е извънредно значимо. И аз благодаря на персонално на публицистите от Радио " Фокус “, които поддържат тази политика. Благодаря ви.
Г-жо Такева, с вас до момента коментирахме анекса, който беше подписан към груповия трудов контракт за 15-процентно нарастване на учителските заплати – толкоз хубава вест, доста, доста хора ще са зарадват. Учителите – едни от най-важните хора у нас измежду обществото, общественозначима специалност, доста значима. Но преди да поговорим за това по-конкретно, още малко бих желала да ви попитам по отношение на заплатите, по какъв начин бяха образувани. Вие разказахте разпределението от страна на бюджета, средствата, които бяха отпуснати, само че задоволително ли бяха, съгласно вас, с цел да покрият тези потребности? Казвате толкоз милиона за това, толкоз – за това. Достатъчно ли бяха?
Когато започнахме диалога преди може би 8 месеца, тъй като този диалог се води от предходната година – ноември, завърши някъде към април тази година – да, бяха задоволителни тогава. Но заради закъснение приемането на Закона за бюджета се сътвориха предпоставки, където в случай че се договаряха един месец или два преди приемането на бюджета за страната ни в края на месец юли, може би трябваше още малко. Ето за какво аз считам, че ние това наваксване от 1,6% би трябвало да го създадем с Бюджет 2024 година. И тъкмо това беше и рекомендацията не Синдиката на българските учители, когато подписахме Анекса и разговаряхме с Министерството на образованието.
Всичко това аз споделих и с ръководителя на Комисията по обучение господин Вълчев и ми следва да беседваме и с господин Сабрутев, който е заместник-председател на бюджетната комисия в Народното събрание, с цел да може да изравним % - 125%, над междинната брутна работна заплата началните самостоятелни съществени работни заплати на педагогическите експерти.
Така че времето е доста динамично, доста бързо се трансформират нещата и в случай че през днешния ден договаряме едно, към този момент след два-три месеца то се е трансформирало. Но пък постоянно има способи, когато човек има положителните планове, както вие казахте, и учителят и високият и доста първокласен общественополезен труд на българските учители да бъде зачетен.
Каква е средата, обаче, в която работят учителите през днешния ден?
Мъчно ми е да приказвам по този въпрос, тъй като аз всеки ден виждам разплакани учители, разплакани шефове, които споделят " " Госпожо, даваме всичко от себе си, желаеме най-хубавото за нашите деца и възпитаници, само че от време на време и в доста класове виждаме празните погледи против себе си “. Може би цялата тази социална, обществена обстановка в страната дава неприятен образец и неприятни подражания на младежите, които желаят да забогатеят по различен метод, не по пътя на образованието и не по пътя на уважението, не по пътя на зачитането на труда на учителя.
И това, което стана в Цалапица с тези близнаци, които са в учебна възраст, си мислех и разговарях с сътрудниците – ето, те са решили, че би трябвало да станат тартори в Цалапица и посредством най-лошите човешки действия да създадат някакво богатство, което е доста рисково. И ние, възрастните, би трябвало да се замислим по този въпрос – за какво нашите деца подражават и търсят обект за подражателство тъкмо в най-лошите образци. Защото ние имаме национални приказки в тази посока – веднъж дамаджана за вода се счупила, втори, трети и най-после тези хора, вместо да търсят обучение, да търсят изява, да търсят личностно развиване по пътя на образованието, те може да се озоват в пандиза или да опропастят живота си за цялостен живот.
Или животът на някого, да.
А пък да не приказваме за живота на толкоз доста други фамилии и родители. Така че би трябвало да се позамислят освен хората, които ръководят публичните и политически процеси в страната, само че всяко семейство би трябвало да се замисли. В това число – и моето семейство, несъмнено. В това число – и всички, в случай че има към момента капчица човечност, останала в разсъдъка на индивида. Защото насилието, експанзията, всичките тези неща, които се случват в обществената социална среда, няма метод да не ни уплашат.
И когато разговаряхме във връзка на образователните стратегии, които на този стадий ще бъдат изменени, само че не изменени напълно, тъй като за това би трябвало доста софтуерно време – би трябвало да се вграждат в тези образователни стратегии всички тези неща, които са свързани с възпитанието, с гражданствеността и с създаване на нова ценностна система и морал на младежите. Това коства ми се, че би трябвало да бъде първа и съществена задача в българското обучение.
Учителят знае по какъв начин да го прави. Трябва ни поддръжката на родителите, би трябвало ни поддръжката на политиците, би трябвало ни поддръжката на Министерството на образованието и ние я имаме в лицето на проф. Цоков, който е необикновен възпитател – това му е същността на неговата специалност, на неговия екип. Така че да станем хора на първо място, с цел да може да излезем от всичките тези неща, които плашат всеки един от нас. Аз не знам дали има човек в България, който да не се опасява от това, което се случва. И по тази причина това би трябвало да бъде една от главните, идеална цел на обществото ни – да създадем по-добър живот и да не се опасяваме, когато се разминаваме между тях. Ние не сме джунглата.
Така е. Професия " Учител “ през днешния ден – има ли потребност съгласно вас от нов прочит на една от най-трудните, само че най-значимите специалности, освен у нас?
Разбира се, несъмнено, има потребност от нов прочит. Има потребност от престиж, достолепие, авторитет. Има потребност от това, че по този начин, както по време на Възраждането, а и през днешния ден, когато сме в нова ера на цялостна промяна на публичното развиване, на публичните процеси, да създадем, несъмнено, и нов прочит на всички специалности и специалности и нов прочит на ценностната система, нов прочит на гражданствеността.
И тъй като всичките тези качества се образуват в образованието и в фамилията, несъмнено, че имаме потребност от нов прочит за това по какъв начин и по какъв метод би трябвало да се гледа на учителската специалност, по какъв начин и по какъв метод да се приготвят бъдещите учители в университетите, по какъв начин и по какъв метод да върви по-нататъшното им професионално развиване. Ние, като излишък от предишното, сме привикнали, че всеки е длъжен на всеки. Не е по този начин в този свят. Този свят е доста по-различен от това, което беше преди 40, 50 или 60, или 80 години.
И по тази причина, в случай че желаеме образованието да не стане разкош и да не бъде единствено за богатите хора, които ще имат пари да си заплащат в частни учебни заведения, би трябвало да се обърнем с доста огромно почитание към публичното обучение и с доста огромно почитание, доверие и благодарност към учителите. И това е апелът ми към родителите, които са най-важните сътрудници на българската просветителна система и на хората, работещи учители и непатологически личен състав, несъмнено. Днес, когато влиза изкуственият разсъдък, когато се трансформират толкоз доста специалности, когато се заменят толкоз доста професии…
Чрез новите езикови модели...
Чрез новите езикови модели, учителската специалност си остава една от най-важните специалности. Днес, когато японците към този момент опитват дали изкуственият разсъдък може да замести учителя, се оказа, че не може. Затова преподавател постоянно ще има. Но изкуственият разсъдък ще подкрепя активността на учителя, ще подкрепя активността на ученика. И отсам към този момент ние би трябвало да си дадем една доста ясна цел за това по какъв начин и по какъв метод ние в бъдеще ще поддържаме българския преподавател и освен българския преподавател – учителите в Европа и в света.
Имам самочувствието, че познавам международните просветителни системи и несъмнено най-вече европейските просветителни системи. Навсякъде сякаш по един и същи метод се усещат българските учители. На 6 юни Синдикатът на българските учители беше поканил всички президенти на училищен синдикати от Европа и от половината Азия. Те бях в България, на посетители на Синдиката на българските учители. Срещнаха се с пет министри на образованието, направихме една национална конференция – " Ролята на изкуствения разсъдък в образованието “. Безспорно, от всички тези проучвания, които показаха презентаторите, в 53% от всички действия в образованието изкуственият разсъдък ще има доста значима, основна активност за повишение качеството, за повишение на мотивацията, за повишение на интереса на младежите, за асимилиране на знанията. И в същото време…
Може би и на учителите ще бъде в изгода, несъмнено, да.
Той е в изгода и на учителя, несъмнено. Затова новият прочит е извънредно значим, тъй като без учителя това не може да стане. Новото отношение към учителя, уважението към учителя е извънредно значимо. И в това време се обърна доста съществено внимание на дигитализацията и изкуственият разсъдък по какъв начин ще въздействат върху по-нататъшното психо-физическо развиване на децата, здравословното положение на децата, развиването на езиковите, информационни умения на младежите.
Това е една бездънна яма, от която ние би трябвало да черпим хем доста сила и хрумвания, хем доста деликатни би трябвало да бъдем от позиция на бъдещото развиване на младежите. И аз считам, че тук е доста значима ролята на българските учители и на българските публицисти. Казвам го това с доста огромна убеденост, тъй като Синдикатът на българските учители е единствената организация, която има вестник - " Учителско дело “. Имаме журналистически отдел, издателски отдел, занимаваме с тези неща. Имам достойнството да бъда основен редактор на вестника и на изданията на Синдиката, знам по какъв начин вървят проучванията в тази посока на европейско, на международно ниво. Ние доста малко приказваме за това и мисля, че обществото би трябвало да подкрепи български преподавател, дружно с успеваемостта, да запазим и здравето на нашите деца и възпитаници.
Казахте: " Ние малко приказваме за това “. А какво ви споделят учителите, когато става въпрос за новите езикови модели и навлизането на изкуствения разсъдък? Страхуват ли се те?
Не, българският преподавател не се опасява и го сподели пандемията. Защото ние бяхме единствената просветителна система в Европа, която единствено за две седмици от 47 платформи ги сведохме на 4 платформи и започнахме образованието в онлайн средата. Докато другите просветителни системи аз мога да ви посоча доста, тъй като съм член на Европейския комитет по обучение – стартираха два месеца след нас. Ние не се опасяваме от това. Ние се опасяваме от безконтролието отвън просветителната система за използването на всичките тези високи осведомителни технологии. Но без тях през днешния ден не може. Ние би трябвало да минем и този откъслек от историческото развиване на обществата.
Решено е към този момент. Учителските заплати се усилват с 15%. Това става по силата на Анекс към Колективния трудов контракт за системата на предучилищното и учебното обучение, който подписаха министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков, обществени сътрудници и госпожа Янка Такева – ръководител на Синдиката на българските учители, която е при мен в студиото и с която ще разясняваме тематиката. Здравейте, г-жо Такева.
Здравейте на вас и на всички слушатели.
Как се стигна до подписването на този Анекс, г-жо Такева?
Първо, беше доста мъчно. Още по времето на служебното държавно управление при министъра на финансите госпожа Велкова, Синдикатът на българските учители и нашата конфедерация с президент Пламен Димитров започнахме договаряния за учителските заплати. Аз желая да благодаря на госпожа Велкова, където заковахме, в случай че мога по този начин да се изразя, нагледно 527 милиона и еди-колко си хиляди за увеличение на работните заплати, които към този момент в новото държавно управление, с помощта на министъра на финансите господин Асен Василев, се разбрахме, че ще бъдат разпределени както следва: 465 милиона – за увеличение на учителските заплати и всички приравнени към длъжността преподавател, 59 милиона – за увеличение работните заплати на непедагогическия личен състав.
И тук разтварям една скоба и споделям, че когато минималната работна заплата стана 780 лв., на образователните заведения не бяха преведени средства от републиканския бюджет, само че сътрудниците направиха това нарастване и в този момент покриваме това нарастване с тези 59 милиона лв..
80 милиона лв. са за обществените и пенсионни осигуровки, обществени осигуровки на личния състав, работещ в системата на междинното обучение. И 12 милиона лв. – за Фонд СБКО. Така ги разпределихме, по този начин се гласоподаваха в бюджетната комисия. И тук благодаря на Красимир Вълчев като ръководител на комисията. И най-важното е, че Синдикатът беше подсилен от служебния министър проф. Пенов и от настоящия министър проф. Цоков и в действителност, след 8 месеца работа в тази посока, най-сетне подписахме Анекса, с цел да може шефовете да имат софтуерно време да приготвят спомагателните съглашения, да си създадат изчисленията, да вземат участие при създаването на формулите в общините, да си получат нужните средства и да извършат нарастването на работните заплати.
В този Анекс сме определили минимума, под който не може да спада учителската заплата.
А това е? Нека да кажем какъв е минимумът за заплата?
1709 лв. за преподавател, който преди малко излиза приключил от висшето обучение.
Завършил е висшето си обучение, постъпва като преподавател и получава 1709 лв..
Точно по този начин, 1709 лв.. Има, несъмнено, по-късно систематизиране – старши преподавател, основен преподавател, шеф, помощник-директор.
В взаимозависимост и от трудовия стаж.
И всичко това прави 15-процентно нарастване на работните заплати, в това число и нарастване на спомагателните заплащания, които са по член 28 – сътрудниците знаят защо става въпрос, от Колективния трудов контракт, който е за системата, и несъмнено нещата, които са свързани с договореностите за работните заплати на непедагогическия личен състав, както споделих доскоро. Защото да вземем за пример на помощник-възпитателите работната заплата се дефинира 120% над минималната работна заплата. Хубаво е това, че като подписахме към този момент Анекса, той е изпратен по структурите на Синдиката, качен е на уеб страницата на Министерството на образованието, на уеб страницата на Синдиката на българските учители, на останалите обществени сътрудници. Хубаво е и това, че се дава софтуерно време шефовете да могат да създадат всичко, което е по закон, за увеличението на работните заплати и сътрудниците, като дойдат на 1 септември на работа, към този момент най-после, на 30 септември, да си получат нарастването на работните заплати.
Нека да кажем, че нарастването е със задна дата.
Да, заплатите се връщат от 1 януари 2023 година Другото нещо, което уточнихме – това е, че работната група, която работеше по Анекса, ще стартира да работи от 5 септември за изработването на нов Колективен трудов контракт по този начин, както е изписано в преходните и заключителни разпореждания на в този момент настоящия. И другото нещо, което е извънредно значимо, това е, че започнахме процедурите към този момент за Бюджет 2024 година, където политиката на ръководеща коалиция и на останалите политически партии в Народното събрание е, че учителските заплати би трябвало да се поддържат 125% над междинната брутна работна заплата за страната, което е извънредно значима политика от позиция на това, че образованието е секторът, който е обвързван освен с успеваемостта на публичните процеси, освен с бедността, освен със заетостта, освен с политики, които са свързани дори и със сигурността на страната, само че това е извънредно значимо и от позиция на реализацията, мотивацията на младежите.
И тук разтварям една скоба и споделям, че по предложение на Синдиката на българските учители се образува една работна група, която до края на месец септември ще създаде една мотивационна политика за мотивация на учениците за учене от тази категория, които нямат афинитет към ученето и които нямат поддръжката на родителите, което е извънредно значимо. И аз благодаря на персонално на публицистите от Радио " Фокус “, които поддържат тази политика. Благодаря ви.
Г-жо Такева, с вас до момента коментирахме анекса, който беше подписан към груповия трудов контракт за 15-процентно нарастване на учителските заплати – толкоз хубава вест, доста, доста хора ще са зарадват. Учителите – едни от най-важните хора у нас измежду обществото, общественозначима специалност, доста значима. Но преди да поговорим за това по-конкретно, още малко бих желала да ви попитам по отношение на заплатите, по какъв начин бяха образувани. Вие разказахте разпределението от страна на бюджета, средствата, които бяха отпуснати, само че задоволително ли бяха, съгласно вас, с цел да покрият тези потребности? Казвате толкоз милиона за това, толкоз – за това. Достатъчно ли бяха?
Когато започнахме диалога преди може би 8 месеца, тъй като този диалог се води от предходната година – ноември, завърши някъде към април тази година – да, бяха задоволителни тогава. Но заради закъснение приемането на Закона за бюджета се сътвориха предпоставки, където в случай че се договаряха един месец или два преди приемането на бюджета за страната ни в края на месец юли, може би трябваше още малко. Ето за какво аз считам, че ние това наваксване от 1,6% би трябвало да го създадем с Бюджет 2024 година. И тъкмо това беше и рекомендацията не Синдиката на българските учители, когато подписахме Анекса и разговаряхме с Министерството на образованието.
Всичко това аз споделих и с ръководителя на Комисията по обучение господин Вълчев и ми следва да беседваме и с господин Сабрутев, който е заместник-председател на бюджетната комисия в Народното събрание, с цел да може да изравним % - 125%, над междинната брутна работна заплата началните самостоятелни съществени работни заплати на педагогическите експерти.
Така че времето е доста динамично, доста бързо се трансформират нещата и в случай че през днешния ден договаряме едно, към този момент след два-три месеца то се е трансформирало. Но пък постоянно има способи, когато човек има положителните планове, както вие казахте, и учителят и високият и доста първокласен общественополезен труд на българските учители да бъде зачетен.
Каква е средата, обаче, в която работят учителите през днешния ден?
Мъчно ми е да приказвам по този въпрос, тъй като аз всеки ден виждам разплакани учители, разплакани шефове, които споделят " " Госпожо, даваме всичко от себе си, желаеме най-хубавото за нашите деца и възпитаници, само че от време на време и в доста класове виждаме празните погледи против себе си “. Може би цялата тази социална, обществена обстановка в страната дава неприятен образец и неприятни подражания на младежите, които желаят да забогатеят по различен метод, не по пътя на образованието и не по пътя на уважението, не по пътя на зачитането на труда на учителя.
И това, което стана в Цалапица с тези близнаци, които са в учебна възраст, си мислех и разговарях с сътрудниците – ето, те са решили, че би трябвало да станат тартори в Цалапица и посредством най-лошите човешки действия да създадат някакво богатство, което е доста рисково. И ние, възрастните, би трябвало да се замислим по този въпрос – за какво нашите деца подражават и търсят обект за подражателство тъкмо в най-лошите образци. Защото ние имаме национални приказки в тази посока – веднъж дамаджана за вода се счупила, втори, трети и най-после тези хора, вместо да търсят обучение, да търсят изява, да търсят личностно развиване по пътя на образованието, те може да се озоват в пандиза или да опропастят живота си за цялостен живот.
Или животът на някого, да.
А пък да не приказваме за живота на толкоз доста други фамилии и родители. Така че би трябвало да се позамислят освен хората, които ръководят публичните и политически процеси в страната, само че всяко семейство би трябвало да се замисли. В това число – и моето семейство, несъмнено. В това число – и всички, в случай че има към момента капчица човечност, останала в разсъдъка на индивида. Защото насилието, експанзията, всичките тези неща, които се случват в обществената социална среда, няма метод да не ни уплашат.
И когато разговаряхме във връзка на образователните стратегии, които на този стадий ще бъдат изменени, само че не изменени напълно, тъй като за това би трябвало доста софтуерно време – би трябвало да се вграждат в тези образователни стратегии всички тези неща, които са свързани с възпитанието, с гражданствеността и с създаване на нова ценностна система и морал на младежите. Това коства ми се, че би трябвало да бъде първа и съществена задача в българското обучение.
Учителят знае по какъв начин да го прави. Трябва ни поддръжката на родителите, би трябвало ни поддръжката на политиците, би трябвало ни поддръжката на Министерството на образованието и ние я имаме в лицето на проф. Цоков, който е необикновен възпитател – това му е същността на неговата специалност, на неговия екип. Така че да станем хора на първо място, с цел да може да излезем от всичките тези неща, които плашат всеки един от нас. Аз не знам дали има човек в България, който да не се опасява от това, което се случва. И по тази причина това би трябвало да бъде една от главните, идеална цел на обществото ни – да създадем по-добър живот и да не се опасяваме, когато се разминаваме между тях. Ние не сме джунглата.
Така е. Професия " Учител “ през днешния ден – има ли потребност съгласно вас от нов прочит на една от най-трудните, само че най-значимите специалности, освен у нас?
Разбира се, несъмнено, има потребност от нов прочит. Има потребност от престиж, достолепие, авторитет. Има потребност от това, че по този начин, както по време на Възраждането, а и през днешния ден, когато сме в нова ера на цялостна промяна на публичното развиване, на публичните процеси, да създадем, несъмнено, и нов прочит на всички специалности и специалности и нов прочит на ценностната система, нов прочит на гражданствеността.
И тъй като всичките тези качества се образуват в образованието и в фамилията, несъмнено, че имаме потребност от нов прочит за това по какъв начин и по какъв метод би трябвало да се гледа на учителската специалност, по какъв начин и по какъв метод да се приготвят бъдещите учители в университетите, по какъв начин и по какъв метод да върви по-нататъшното им професионално развиване. Ние, като излишък от предишното, сме привикнали, че всеки е длъжен на всеки. Не е по този начин в този свят. Този свят е доста по-различен от това, което беше преди 40, 50 или 60, или 80 години.
И по тази причина, в случай че желаеме образованието да не стане разкош и да не бъде единствено за богатите хора, които ще имат пари да си заплащат в частни учебни заведения, би трябвало да се обърнем с доста огромно почитание към публичното обучение и с доста огромно почитание, доверие и благодарност към учителите. И това е апелът ми към родителите, които са най-важните сътрудници на българската просветителна система и на хората, работещи учители и непатологически личен състав, несъмнено. Днес, когато влиза изкуственият разсъдък, когато се трансформират толкоз доста специалности, когато се заменят толкоз доста професии…
Чрез новите езикови модели...
Чрез новите езикови модели, учителската специалност си остава една от най-важните специалности. Днес, когато японците към този момент опитват дали изкуственият разсъдък може да замести учителя, се оказа, че не може. Затова преподавател постоянно ще има. Но изкуственият разсъдък ще подкрепя активността на учителя, ще подкрепя активността на ученика. И отсам към този момент ние би трябвало да си дадем една доста ясна цел за това по какъв начин и по какъв метод ние в бъдеще ще поддържаме българския преподавател и освен българския преподавател – учителите в Европа и в света.
Имам самочувствието, че познавам международните просветителни системи и несъмнено най-вече европейските просветителни системи. Навсякъде сякаш по един и същи метод се усещат българските учители. На 6 юни Синдикатът на българските учители беше поканил всички президенти на училищен синдикати от Европа и от половината Азия. Те бях в България, на посетители на Синдиката на българските учители. Срещнаха се с пет министри на образованието, направихме една национална конференция – " Ролята на изкуствения разсъдък в образованието “. Безспорно, от всички тези проучвания, които показаха презентаторите, в 53% от всички действия в образованието изкуственият разсъдък ще има доста значима, основна активност за повишение качеството, за повишение на мотивацията, за повишение на интереса на младежите, за асимилиране на знанията. И в същото време…
Може би и на учителите ще бъде в изгода, несъмнено, да.
Той е в изгода и на учителя, несъмнено. Затова новият прочит е извънредно значим, тъй като без учителя това не може да стане. Новото отношение към учителя, уважението към учителя е извънредно значимо. И в това време се обърна доста съществено внимание на дигитализацията и изкуственият разсъдък по какъв начин ще въздействат върху по-нататъшното психо-физическо развиване на децата, здравословното положение на децата, развиването на езиковите, информационни умения на младежите.
Това е една бездънна яма, от която ние би трябвало да черпим хем доста сила и хрумвания, хем доста деликатни би трябвало да бъдем от позиция на бъдещото развиване на младежите. И аз считам, че тук е доста значима ролята на българските учители и на българските публицисти. Казвам го това с доста огромна убеденост, тъй като Синдикатът на българските учители е единствената организация, която има вестник - " Учителско дело “. Имаме журналистически отдел, издателски отдел, занимаваме с тези неща. Имам достойнството да бъда основен редактор на вестника и на изданията на Синдиката, знам по какъв начин вървят проучванията в тази посока на европейско, на международно ниво. Ние доста малко приказваме за това и мисля, че обществото би трябвало да подкрепи български преподавател, дружно с успеваемостта, да запазим и здравето на нашите деца и възпитаници.
Казахте: " Ние малко приказваме за това “. А какво ви споделят учителите, когато става въпрос за новите езикови модели и навлизането на изкуствения разсъдък? Страхуват ли се те?
Не, българският преподавател не се опасява и го сподели пандемията. Защото ние бяхме единствената просветителна система в Европа, която единствено за две седмици от 47 платформи ги сведохме на 4 платформи и започнахме образованието в онлайн средата. Докато другите просветителни системи аз мога да ви посоча доста, тъй като съм член на Европейския комитет по обучение – стартираха два месеца след нас. Ние не се опасяваме от това. Ние се опасяваме от безконтролието отвън просветителната система за използването на всичките тези високи осведомителни технологии. Но без тях през днешния ден не може. Ние би трябвало да минем и този откъслек от историческото развиване на обществата.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ