Какво се случва, когато умреш? Пълен отговор на този въпрос

Какво се случва, когато умреш? Пълен отговор на този въпрос могат да дадат единствено тези, които фактически са починали. Но към този момент би трябвало да разчитаме на свидетелствата на починалите, само че “завърнали се ” назад. Много лекари се сблъскват с явлението, когато човек, който е бил в положение на клинична гибел, приказва за странни видения, звуци или даже миризми, които е видял, чул или усетил в тези моменти, когато към този момент е бил считан за мъртвец. Експертите назовават ​​това „ Преживяване покрай гибелта “. Уви, множеството лекари считат всичко това за „ просто характерности на умиращия мозък “. Но, има лекари, които имат вяра, че има нещо по-мистериозно от “агония на невроните “. Сред тях е доктор Катрин Маникс, която е профилирана в палиативни грижи – грижи за неизлечимо заболели и умиращи. Маникс споделя: „ Според моя непретенциозен опит гибелта не е толкоз страшна, колкото бихте очаквали. Смъртта, както и раждането, са процеси. С годините хората просто се уморяват от ден на ден и повече, спят повече и остават будни по-малко. “ Наскоро тя издаде „ Мисли за края на живота “ – книга, в която написа за това, което се случва с умиращи хора, като се стреми да унищожи табуто върху тази тематика, открито в актуалното общество. Четете още: Хора, имали ПБС: „ Смъртта не е това, от което би трябвало да се опасяваме! “ Според Маникс, множеството хора, които имат Преживяване покрай гибелта, минават през пет съществени „ стадия “ на гибелта. Тя персонално интервюира стотици пациенти, които са имали Преживяване покрай гибелта, само че също и участва при гибелта на близо 2000 души.



Първият стадий е, когато човек претърпява неочаквана смяна на положението. В един момент изчезва цялата му болежка, изчезват всичките му паники, страхове, целият звук, който го тормози. Той има единствено мир, успокоение и берекет. Някои оповестяват за възприятие на наслада. Вторият стадий е по този начин нареченото “Преживяване отвън тялото “, когато хората се усещат като че ли се издигат и виждат тялото си долу, лежащо на легло или носилка. Третият стадий е чувство за комфорт и самодоволство, и се изпитва от към 90 % от хората, само че за към 10 % от пациентите този стадий, в противен случай, носи мощен дискомфорт – чуват ужасни звуци, усещат се гнусни и вонящи, виждат ужасни същества. В четвърти стадий пациентите постоянно разказват, че виждат „ светлина в цялостен мрак “ и се усещат „ топло, ярко и комфортно “. И най-после, петият стадий, който доближава единствено към 10 % от тези, които са претърпели клинична гибел. Вероятно те са тези, които са били “хвърлени ” най-далеч в тунела сред живота и гибелта. Тези пациенти виждат нещо сходно на Рая – слънчеви поляни с цветя, чуват красива музика и се усещат окъпани в безусловна Любов. Така или другояче, от нас зависи да не сме в тези 10 %, които завършват във вонята и ужасните същества …