Какво се случва, когато двама от най-прочутите и изтъкнати китаристи

Какво се случва, когато двама от най-прочутите и изтъкнати китаристи в историята се окажат в спор за една и съща китара и една и съща жена?

Особено в задимената лондонска блус сцена от средата на 60-те години?

Младата и красива Линда Кийт, модел на Vogue, връчила китарата на тогава към момента незнайния негър американец Джими, който се опитвал да пробие на британската сцена.

Имало единствено един проблем. Единственият наскърбен човек от този толкоз благ жест бил притежателят на инструмента – китаристът на Rolling Stones Кийт Ричардс, тогавашен ухажор на Линда.

По същото време той бил с групата си на турне в Щатите и не подозирал, че в никакъв случай няма да си възвърне нито бялата китара, нито чернокосата другарка. Защото Линда, известно лице от нощния живот на Лондон тогава, към този момент приемала за своя задача да изстреля кариерата на Джими нагоре.

А самата китара? По това време тази на Джими била в заложна къща, а той се нуждаел от инструмент, защото Линда била поканила Сиймор Стейн (човекът, разкрил Мадона години по-късно) да чуе Джими в един клуб.

„ Не бях на себе си от яд. Бях му заела китарата на гаджето ми, а той троши такава на сцената! Бях гневна на Джими, за мен това е допустимо най-отвратителната постъпка “.

Дали строшената тогава на сцената китара е била точно тази на Ричардс? Най-вероятно не, защото нейните следи се наблюдават до февруари 1967-а, когато била открадната след различен концерт на Джими. Но сигурното е, че китаристът на Rolling Stones в никакъв случай не си я получил назад.

Линда Кийт, която през днешния ден е на 73 година и живее в Ню Орлиънс със брачна половинка си, музикалния продуцент Джон Портър, разкри много години по-късно повече детайлности за своето присъединяване в кариерата на Хендрикс.

Тя за пръв път го видяла да свири в нюйоркския клуб Cheetah. „ Не можех да допускам, че никой още не се е заел да го наложи “, спомня си тя. „ Беше изумителен. Настроенията, които предизвикваше с музиката си, умеенето му и наличието му на сцената. Но никой не подскачаше от неспокойствие. Не можех да допускам “.

Тя се наслаждавала на най-големите блусари по радио BBC и към този момент била слушала онлайн американски емблеми на жанра като Сони Тери и Сони Бой Уилямсън.

А най-хубавата й другарка Шийла Клайн ходела с мениджъра на Rolling Stones Андрю Олдъм и било неизбежно и самата Линда да се запознае от близко с групата. „ Бях ги слушала по клубове. Бяха забавни, само че нямаха с какво в действителност да ме сграбчен “, откровена е манекенката.

Да, Stones надалеч не са били най-любимата група на Линда. Но Кийт Ричардс споделя в автобиографията си Life! по какъв начин изтънчената и световна Линда го съблазнила на едно празненство: „ Бях изцяло и тотално влюбен “.

„ Знаеше, че не съм им огромен почитател. Много бях във вътрешността в черната музика, а спрямо нея те звучаха бледичко “, изяснява тя.

Естествено, това не спирало Линда да върви дружно с Rolling Stones по американските им турнета и точно по този начин станала и срещата й с Джими Хендрикс. „ Първата ми мисъл, естествено, беше, че Кийт би трябвало да го види “. Но скоро до Ричардс стигнали клюки, че любовницата му прекомерно постоянно се движи с изключително надарения американец.

„ Смятах, че е наложително той да бъде видян, да си откри кой да го издаде, и да отвърти главата на всички. Знаех, че има всичко належащо и по тази причина се впуснах “, споделя Линда.

Затова тя поканила мениджъра Андрю Олдъм на онази въпросна изява на Джими, в която свирил с китарата на Кийт Ричардс. Андрю също се държеше необичайно и не беше изключително заинтересован. Може да е знаел, че се движа с Джими. Може би е бил предизвестен от Кийт. Кой знае? Но това доста ме тревожеше “.

След това дошъл и Сиймор Стейн, а Джими счупил китарата. Стейн усетил задаващия се скандал и побързал да си тръгне.

Но Линда Кийт въпреки всичко съумяла в задачата си. Късметът й се усмихнал, когато тя поканила мениджъра и китарист на Animals Час Чандлър да чуе Джими.

„ Посред бял ден влизаш в мрачно като пещера кафене. Тогава сцената светва и Джими забива първия акомпанимент на Hey Joe. Беше помитащо и не съм сюрпризирана, че закова Час през цялото време. Самата аз бях изумена, а сякаш знаех какво да чакам “.

Не след дълго Хендрикс почнал да реализира триумфи с Чандлър като управител.

„ Той си имаше мениджъри, другарка и други хора, които да му споделят какво да прави. Може би те са виждали моето въздействие като някакъв тип опасност. Може би са мислели, че ще се опитам да го завлека по-далеч от комерсиалното звучене и по-близо до чистия блус “.

Междувременно Ричардс алармирал бащата на Линда, че тогавашната му другарка си е намерила неприятна компания и се е забъркала с опиати (каквито, в случай че желаете вярвайте, тогава китаристът на Rolling Stones към момента не употребявал).

„ Каза на татко ми да пристигна да си ме вземе. Щом той влезе в кафенето Au Go-Go, си споделих „ Боже, това наподобява е татко ми “. Той ме хвана за ръката и ме изведе оттова “.

Самият Ричардс я очаквал в Лондон. „ Изглеждаше много удовлетворен. Казах му да се разкара. И Бог да го благослови, може пък в действителност да ме е избавил “.

С Хендрикс Линда изгубила връзка, само че не изцяло. „ Все още се опираше на мен в сериозни моменти “, твърди тя. Отново я потърсил и малко преди гибелта си.

„ Писа ми да ми каже, че е измислил ария за мен – See Me Linda, Hear Me, I’m Playing the Blues. Винаги съм обожавала по какъв начин свири блус, множеството му песни са си блусарски “.

Хендрикс умира трагично през 1970 година след предозиране с хапчета, само че съумява да остави постоянно музикално завещание и към момента да е считан от мнозина за най-великия, който в миналото е хващал китарата.

Ролята на Линда в онази преходна и малко известна фаза от изгряването на суперзвездата е разказана в игралния филм All is by My Side (2013), като режисьорът Джон Ридли признава, че е бил въодушевен тъкмо от въпросната загадъчна късна ария на Хендрикс, която остава под името Send My Love to Linda.

Една от най-красивите балади на Rolling Stones е написана от Ричардс съответно за тази очевидно специфична жена – която по-късно той ще дефинира като „ първата, разрушила сърцето ми “.