Когато 10 сърца бият в ритъм за едно. Живият щит на Дания, човещината и примерът на Симон Кяер
Какво се случи нощес?
Не съм запалена любителка на футбола, само че през вчерашния ден цялото ми създание се молеше за един футболист. Не го познавам, даже за първи път чувах за него… Ала сега, в който падна изведнъж на терена… настръхнах. Половин час се молех за него, дружно със съотборниците му, които направиха жив щит в близост му, дружно с ридаещата му брачна половинка, дружно с всички ентусиасти по трибуните. А в този момент си представете какъв брой още хора като мен са се молили за него. И Господ чу молитвите ни!
Вчера за всички футболни почитатели не бяха значими резултати и голове, беше значима човещината и солидарността. И чудя се аз за какво би трябвало да стане нещо такова, с цел да се запитаме къде, по дяволите, скрихме тая човечност. Е, добре е, че въпреки всичко я намираме отвреме в точния момент...
Кристиан Ериксен е воин, само че ми се желае да си поговорим и за още един воин – Симон Кяер – капитан, избавител, Човек!
И неговото име слушам за първи път, но в никакъв случай, в никакъв случай няма да не помни по какъв начин се изстреля като стрела, с цел да помогне на своя съотборник – също като на брат. А после… построи жив щит, с цел да „ отбрани “ Ериксен от камери, любознание, с цел да резервира достойнството му, с цел да събере силата на тима, с цел да се молят дружно.
Когато сърцето на един от тима спря, тогава останалите 10 биеха в темп, с цел да му дадат сили да продължи своя живот.
Освен дирек в тима, Кяер беше стълбът, на който се опря и рухващата и безсилна брачна половинка на Кристиан Ериксен.
После се появи тази фотография, която ни сподели по какъв начин това да си Човек е най-голямата мощ и лек на света.
Да си първи в редиците не е единствено привилегия, само че и отговорност.
Шапки долу за капитана на тима, за водачеството и достойнството, за смелостта и спортсменството.
Шапки долу за Симон Кяер, който написа история в книгата на футбола със най-златните букви. Тя в действителност е доста елементарна. Не, не е за футбол. Тя идва, с цел да побутне човещината във всеки един от нас. И не просто да я побутне, а да я разсъни. И в случай че не си футболен почитател, отново я запомни.
Ето я и поуката от тази история – да бъдем там, когато е най-трудно и когато другите нямат сили.
Веселка Иванова
Не съм запалена любителка на футбола, само че през вчерашния ден цялото ми създание се молеше за един футболист. Не го познавам, даже за първи път чувах за него… Ала сега, в който падна изведнъж на терена… настръхнах. Половин час се молех за него, дружно със съотборниците му, които направиха жив щит в близост му, дружно с ридаещата му брачна половинка, дружно с всички ентусиасти по трибуните. А в този момент си представете какъв брой още хора като мен са се молили за него. И Господ чу молитвите ни!
Вчера за всички футболни почитатели не бяха значими резултати и голове, беше значима човещината и солидарността. И чудя се аз за какво би трябвало да стане нещо такова, с цел да се запитаме къде, по дяволите, скрихме тая човечност. Е, добре е, че въпреки всичко я намираме отвреме в точния момент...
Кристиан Ериксен е воин, само че ми се желае да си поговорим и за още един воин – Симон Кяер – капитан, избавител, Човек!
И неговото име слушам за първи път, но в никакъв случай, в никакъв случай няма да не помни по какъв начин се изстреля като стрела, с цел да помогне на своя съотборник – също като на брат. А после… построи жив щит, с цел да „ отбрани “ Ериксен от камери, любознание, с цел да резервира достойнството му, с цел да събере силата на тима, с цел да се молят дружно.
Когато сърцето на един от тима спря, тогава останалите 10 биеха в темп, с цел да му дадат сили да продължи своя живот.
Освен дирек в тима, Кяер беше стълбът, на който се опря и рухващата и безсилна брачна половинка на Кристиан Ериксен.
После се появи тази фотография, която ни сподели по какъв начин това да си Човек е най-голямата мощ и лек на света.
Да си първи в редиците не е единствено привилегия, само че и отговорност.
Шапки долу за капитана на тима, за водачеството и достойнството, за смелостта и спортсменството.
Шапки долу за Симон Кяер, който написа история в книгата на футбола със най-златните букви. Тя в действителност е доста елементарна. Не, не е за футбол. Тя идва, с цел да побутне човещината във всеки един от нас. И не просто да я побутне, а да я разсъни. И в случай че не си футболен почитател, отново я запомни.
Ето я и поуката от тази история – да бъдем там, когато е най-трудно и когато другите нямат сили.
Веселка Иванова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ