Какво се счита за работно време и какво трябва да

Какво се смята за работно време и какво би трябвало да бъде заплатено като такова? 

Представянето на другите сюжети, в които служащият не е зает с активност, както и въпроса дали за това време следва да му се заплаща, задълбочава полемиката към правата и отговорностите както на служащия, по този начин и на работодателя.

По-подробна информация по тези въпроси, в това число за регулациите им в трудовото законодателство, включително какви са тези отговорности на служащите и чиновниците и какви са последствията от тяхното несъблюдение, дава доктор Тодор Капитанов, специалист по трудово право, представен от Pariteni.bg.

В рамките на трудовото правно отношение служащият или служителят има избрани права и отговорности. Той имат закрепено работно време, несъмнено работно място и употребяват пространствата и инструментите на работодателя си. Освен това, той са длъжен да се подчинявата на законните разпореждания на работодателя, което включва осъществяване на работните отговорности и съдействие в границите на техните длъжностни характерности.

Например, служащ в завод или чиновник в офис, който е зает по трудово правно отношение, би трябвало да бъде на работното си място през избраните работни часове - нормално по осем часа дневно. Работодателят, от своя страна, е зает да уплътни това работно време със задания, свързани с контракта и длъжностната характерност на служащия или служителя.

В Кодекса на труда са избрани разнообразни отговорности, които служащият или служителят би трябвало да извършва по време на работното си време. Едно от главните такива отговорности е потреблението на цялото работно време за осъществяване на предоставената работа, както и спазването на вътрешните правила, признати в предприятието. Например, в случай че служащият е админ в хотел, неговата съществена задача е да обслужва гостите, да работи съгласно стандартите на обслужване и да съблюдава разпоредбите на хотела. 

Неизпълнението на тези трудови отговорности може да бъде обсъждано като нарушаване на трудовата дисциплинираност. В такива случаи, работодателят има право да наложи едно от дисциплинарните санкции, планувани в Кодекса на труда. Тези санкции могат да бъдат забележка, предизвестие за уволняване или самото уволняване на служащия. Например, в случай че админът в хотела не извърши отговорностите си, като не обслужи гостите или не съблюдава разпоредбите на хотела, той може да получи предизвестие за уволняване или даже да бъде уволнен от работодателя.

Във високо конкурентната работна среда, случаи на безчинство от страна на работодателите към служащите и чиновниците не са необичайност. Такива обстановки включват удръжки от трудовото заплащане за закъснения за работа или среща, прекалено говорене по телефона и други сходни дейности.

Освен това, някои работодатели постановат " санкции ", които не са планувани от законодателя като финансова глоба по отношение на служителя или служащия. Такива държания могат да доведат до напрежение и спорове в работната среда, които могат да бъдат позволени посредством ясно открити правила и процедури за споразумяване на разногласия.

Важно е да се означи, че законът категорично показва опцията за удръжки от трудовото заплащане в избрани случаи, само че е значимо те да се правят единствено със единодушието на служащия или служителя.

Например, удръжките могат да се вършат за получени задатъци, налози, осигурителни вноски и други удръжки, изчерпателно изброени в закона.

Справка:

член 126 от Кодекса на труда

член 186 от Кодекса на труда

член 210, алинея 4 от Кодекса на труда

член 272, ал.1 от Кодекса на труда