Какво решаващо значение могат да имат само едно кафенце и

Какво решаващо значение могат да имат единствено едно кафенце и една разходка с джип… Ако не вярвате, питайте Росица Кирова – към този момент някогашната координаторка за област Видин на партията на Слави Трифонов „ ИТН “, написа в собствен разбор Александър Петров в.

Само за час-два, откакто министър председателят Борисов разгласява фотография и видео с нея от инспекцията на скоростния път Видин – Монтана, и Трифонов разгласи, че партията се е събрала и тежко е решила да в профил Кирова както от поста ѝ на регионален координатор, по този начин и от самата партия.

Била нарушила морала и устава на групировката.

От тази цялата обстановка, неоспорим победител има един – министър председателят Борисов. Хем се похвали с издигнат път, хем си поприказва със собствен сериозен критик (Кирова и локалната ѝ организация – гражданско съдружие „ Единни за Видин “ са критици на политиката на ГЕРБ), хем съумя с малко фотоси и едно видео да разбие каквото има като организация на „ ИТН “ във Видин.

Дали министър-председателят и неговият екип са знаели какъв резултат ще има поканата към Росица Кирова, можем единствено да допускаме.

По думите ѝ, самата тя от години се бори за този път и опцията да откаже и да остави Борисов да поеме всички заслуги за построяването му, била неприемлива. Затова била отишла – не за возене в магическия джип или кафето.

От управлението на „ ИТН “ не одобряват толкоз дзен нещата. Донякъде е разбираема и тяхната реакция – когато се стараеш да звучиш толкоз опозиционно, всяка една връзка с ръководещата партия, та била тя и на локално равнище, може и ще се изтълкува неправилно.

Въпросът тогава става различен – какъв брой сходни регионални координатори Борисов може да „ отстреля “ с една сходна аудиенция? За да разберем отговора на този въпрос, би трябвало да си изясним за какво тъкмо са нужни локалните партийни структури.

Партия се прави елементарно – измисляш едно име и лого, пишеш декрет, събираш 500 души (безпартийни за предпочитане) и приемаш измисленото досега, избирате си водач и управление съгласно устава и това да е.

Виж, да направиш структури в страната, изключително такива, които да работят в действителност, е един доста по-тежък и кански труд. И изисква ужасно доста време, сила, неизменност и старание.

Трябва да се намерят задоволително дейни и рационални хора, които да подемат придвижването и концепциите ти и да разширят базата на място. Тези хора би трябвало да се държат задоволително стимулирани, да се ангажират в цялостното взимане на решения и така нататък

Работата със структурите изисква доста пътешестване, говорене с непознати или полунепознати, обяснение на хрумвания, до момента в който ти се изтърка езикът, и ужасно доста юркане на други хора да свършат и те нещо. Реално системата е идентична с тази с мултилевел маркетинга, единствено дето тук няма по какъв начин да обещаваш (поне не явно) лесни пари на тези, които се опитваш да впримчиш в организацията си. Можеш да им обещаваш ярко бъдеще.

Така последователно добиваш една стройна организация, нужна ти за действителното образуване на избори. Хората вътре употребяват личните си мрежи от контакти, тефтерчета с имена за това кой им дължи услуги и така нататък Те ти намират покровители на избори, обезпечават гласове, пропагандират родственици и другари и изобщо правят съвсем цялата работа на терен.

Ако една партия може да влезе в Народното събрание напълно с насъбрана харизма „ от тв приемника “, то структурите са тези, които ще я вкарат втори и трети път в Народното събрание. Ако не вярвате, вижте Национална движение „Симеон Втори" – едно време и те не имаха вяра в силата на партийните структури по места.

Проблемът идва, когато някой локален началник вземе, че се окаже не толкоз морално издигнат и влезе в нелепи политически покупко-продажби с други партии, които на национално равнище биха били неприемливи. Всяка партия има такива случаи.

От „ ИТН “ несъмнено имат вяра, че това е и казусът с Росица Кирова. Проблемът пред тях обаче е различен и той не е в това, че от партията даже не са си създали труда да изслушат регионалната си координаторка, преди да я отлъчен.

Проблемът е, че най-вероятно тя държи цялата организация на партията за Видин.

Случаи като този на „ ИТН “ или като този на Мая Манолова са много характерни с това, че при тях из страната се разчита не на лично построена мрежа от хора, а на към този момент съществуващи местни организации.

Специално при Трифонов това е ролята на групите, които му помагаха за събирането на подписи за референдума, а по-късно и за пропагандата за него. На процедура такива местни обединявания, настроени опозиционно, са гръбнакът на политическите му структури из страната.

Какво се случва обаче, когато тези локални организации получат от ръководещите неща, за които са се борили с години – нов път, ремонт на основно инфраструктурно оборудване, разпределяне на средства за дадена идея и така нататък?

Затова и партията на Слави сега, въпреки и евентуална трета мощ, в случай че съдим по социологическите изследвания, няма действителна непоклатимост. А ходове като днешния могат да я доведат до това да се простреля в крайници.

С други думи, в случай че Трифонов в действителност държи да прави същинска политика, е време да разбере и някои от главните правила на играта.

А в случай че не желае да зависи от локални водачи и техните прищевки и да трепери при всяко посещаване на Борисов в страната – там, където има свои представители, просто да запрята ръкави (своите и тези на сценаристите) и да се залавя с същинско партийно строителство.

Иначе ще си остане единствено със социологическите изследвания и с пръст в устата на избори.