Как да хакнем молекулата на щастието?
Какво предизвиква щастието на портфейла ни? На мозъка ни? На тялото ни? Защо чуваме думите „ благополучие ” и „ благоденствие ” все по-често в публичното пространство? Основателят и шеф на американския Център за невроикономически изследвания – професорът по стопанска система, логика на психиката и мениджмънт Пол Зак изяснява за Си Ен Ен.
Еволюцията не се вълнува от щастието. Повечето същества живеят на ръба на оцеляването и вършат всичко допустимо, с цел да се задържат още един ден на тази земя. И все пак доста хора желаят да бъдат – и постоянно са – щастливи. Как успяхме да реализираме това?
Цяло десетилетие организирах неврологични опити, с цел да схвана за какво през по-голямата част от времето хората са морални същества. Очакваме от останалите да бъдат почтени, почтени за доверие и положителни и побесняваме, когато не оправдаят упованията ни. Проучванията ми демонстрираха, че един до неотдавна пренебрегнат химикал в мозъка на хората – окситоцинът, стимулира моралното държание . Той го реализира, като основава в нас възприятието за емпатия. Когато сме прочувствено свързани с другите, се отнасяме с тях добре. Изследванията ми демонстрираха, че това е по този начин даже сред изцяло непознати.
Преди повече от 2000 години Аристотел е споделил, че моралът се заражда, когато живеем в общественост с други хора. Експериментите ми удостоверяват това. Аристотел е считал също и че моралният живот е това, което ни прави щастливи. Реших да ревизира дали това е правилно.
Открих, че хората, които освобождават най-вече окситоцин в организма си – назовавам ги „ окситоцинови адепти ” – са по-доволни от живота си от останалите. Защо? Защото имат по-добри взаимоотношения от всички типове – сантиментални, другарства, фамилни. Те даже дават повече пари на непознати в границите на лабораторни опити. Молекулата на морала се оказа и молекула на щастието. То, като цяло, в действителност се заражда в връзките с другите хора. Ние, въпреки всичко, сме обществени животни.
Логичната стъпка бе да ревизира дали мога да „ хакна ” молекулата на щастието.
Има данни, че при животните непрекъснатото освобождение на окситоцин приучава мозъка да го създава по-лесно. С други думи, е допустимо да се научим да бъдем щастливи.
Започнах, като стопирах да се ръкостискам с хората. Експериментите ми демонстрираха, че докосването предизвика освобождението на окситоцин, по тази причина замених ръкостискането с прегръдка. Да, с всички – даже при първа среща. Открих, че след прегръдката хората се отварят и се свързват с мен доста по-добре, в сравнение с преди да стартира да върша това.
