Горанов, иди си с мир!
Какво още е належащо? Какво още би трябвало да се случи, с цел да узрее министър председателят Бойко Борисов, че неговият финансов министър Владислав Горанов няма място в държавното ръководство? И какво още му би трябвало на самия Горанов, с цел да се почувства неловко от публичната и политическа обстановка, в която се сложи, и да слезе от облака на пренебрежително самочувствие и надменност, на който се носи?
Очевидно ще отнеме още доста и на двамата. Няма по какъв начин иначе да си разбираем обстоятелството, че след всички кавги, в които попадна през последната година, Горанов остава комфортно натъкмен в своето ведомство, откъдето продължава да се разпорежда с финансите на страната. А Борисов не разрешава и да се издума за отдръпването на скъпия му управнически кадър.
А напоследък се насъбра към този момент прекалено много,
с цел да продължаваме да го поносим. При това още от края на предходната година, когато се разбра, че Горанов живее от 2012 година в жилище, което е благосъстоятелност на неговия кръстник – предприемача и масон Иван Сариев. Сладко се е уредил Горанов – апартаментът е 180 кв. м, ситуиран е в затворен комплекс за защити люде, а за похлупак даже не заплаща наем. От обясненията му тогава стана ясно, че се е приютил съвсем като емигрант в първокласното местенце на кръстника, пропъден със фамилията си от земетресението, което удари Перник през 2012 година „ Тогава с моето семейство живеехме на висок етаж в центъра на София. Стресът и уплахът, които изпитаха невръстните ми деца и брачната половинка, ни накараха да се възползваме от предлагането на кръстника на мен и моите деца - господин Сариев, да употребяваме жилище, което той е купил с капиталова цел ”, жаловито описа Горанов.
В друга обстановка състрадателността на кръстника би била похвална. В случая обаче, когато бенефициентът на неговата благотворителност е първият финансист на страната, страничният наблюдаващ разбираемо стартира да се чуди каква точна е била упоменатата „ капиталова цел ”. Може би да си подсигури благодарността и благоволението на член на държавното управление? Сериозно, Горанов чака ли нещо друго да си помислят хората? Настанява се в голям апартамент, не заплаща и стотинка за него, а индивидът, на който дължи този разточителен живот, е част от фамилията му и развива бизнес. А всеки, който упражнява някаква стопанска активност, е наясно с какъв брой доста лостове разполага финансовият министър, с които може да подкрепи (или да разруши) един бизнес. И няма никакво значение, че антикорупционната комисия оправда Горанов за спор на ползи, тъй като моралът в тази ситуация явно не е на негова страна. Да не приказваме, че самият началник на комисията Пламен Георгиев след това затъна в заможен скандал и по този начин остави вечно по една огромна въпросителна за истинността на всяка инспекция, осъществена от неговия орган на хора във властта, в това число и на Горанов.
Но хайде, с имотните кавги към този момент (почти) свикнахме.
Но да раздаваш пари на политическите партии допълнително,
когато голям дял от данъкоплатците уверено има вяра, че би трябвало да им се дава сумичка, що се касае за Бог да елементарни, това отива оттатък наглостта. А таман такова отношение показва Горанов (и го е правил в продължение на години), когато „ Шоуто на Слави ” разкри, че повереното му ведомство изплаща надалеч повече на политическите сили, на които се поставя по закон държавна прехрана, в сравнение с беше обществено известно. Всички – и медии, и анализатори, и редови жители, знаеха, че правоимащите партии и обединения взимат по 11 лева за всеки автентичен глас. И внезапно се оказа, че единствено през 2018 година са били дарени от хазната с по 13.23 лева – сумарно над 6 млн. лева от горната страна за една година. „ Несъвършенство ” в Закона за политическите партии – с това се оправда Горанов тогава. А че години наред си е мълчал и не е направил нищо, с цел да бъде поправено „ несъвършенството ” – за това и дума не обели. А съпартийците му го оневиниха, като трансферираха виновността на неговите подчинени във финансовото ведомство – тъй като „ не е работа на министъра персонално да извади писалката и да счита процентите и гласовете. Той не носи отговорност за математически неточности на чиновниците си ”, както изрично разгласи правосъдният министър Данаил Кирилов.
Безспорно обаче е, че министърът би трябвало да носи политическата отговорност за грешките на тези, които работят за него (ако приемем, че виновността е тяхна, което изобщо не е сигурно). А той отхвърли да го направи. И освен това – когато партийният му необут излезе с концепцията дотацията да се понижи до 1 лев на глас, министерството му даже не се включи в разискванията. Самият Горанов ограничи изявите си до злобничкия коментар: „ След като 11 лева на глас се костват на някого прекалено много, да забележим по какъв начин ще се оправят с 1 лева на глас ”. А по-късно се отдръпна в сенките, до момента в който депутатите на ГЕРБ и Движение за права и свободи замислиха и прокараха напълно нова скица на партийното финансиране. В резултат в този момент имаме узаконено корпоративно спонсорство на политическите сили – без тавани, без ограничавания, както и държавна дотация, както и безвъзмездни държавни и общински пространства за партийни офиси. Затънахме във допустимо най-лошия сюжет, който даже не можехме да си представим, а ни предстоят локални избори с цялата им грандиозна корупция. А Горанов даже и мек упрек не получи за ролята, която изигра в тази печална за българската народна власт история.
Както наподобява, е на път да се измъкне изсъхнал и от аферата НАПлийкс,
която раздруса доста съществено цялото българско общество. В случая всеки български жител се почувства уязвим – тъй като това, което доскоро е било данъчна загадка, през днешния ден е разполагаем безусловно на всекиго, който има достъп до интернет. И отговорността за това носят данъчните, които са подчинени на Горанов. В първия миг той усети, че този път работата е в действителност дебела – на чуването му в Народното събрание си личеше, че е раздразнителен, повтаряше се в информациите, доводите и обясненията, които даваше. Скоро обаче бързо се окопити, което пролича от думите му: „ От мен се чакат решения и събираемост, а не оставки. Представете си, че дадем знак, че политически оставки могат да бъдат завоювани с хакерски атаки ”. Че оставка няма да има загатна и сътрудника му в държавното управление Томислав Дончев, който вкара в приложимост нормалната за ГЕРБ тайна доктрина, че ръководството е подложено на офанзива от злонамерени, скрити сили: „ Ако е проведено в страната, задачата е да се клати държавното управление, а в случай че е проведено извън – да се дестабилизира страната ”.
Като навържем упоменатите три случая – историята с жилището на кръстника, надплатените милиони на партиите и пробитата киберзащита на Национална агенция за приходите, какво наподобява по-вероятно – че финансовият министър е жертва на подмолни политически офанзиви или на личните си неточности и на зле ръководената от него институция? Крайно време е ГЕРБ да престане да ни баламосва с недоказани хипотези за подмолни заприказва и да признае, че Горанов би трябвало да понесе отговорност за грешките си и да подаде оставка. И за страната, и за жителите ще бъде по-добре, в случай че финансовият министър ги освободи от обременяващото си наличие.
Очевидно ще отнеме още доста и на двамата. Няма по какъв начин иначе да си разбираем обстоятелството, че след всички кавги, в които попадна през последната година, Горанов остава комфортно натъкмен в своето ведомство, откъдето продължава да се разпорежда с финансите на страната. А Борисов не разрешава и да се издума за отдръпването на скъпия му управнически кадър.
А напоследък се насъбра към този момент прекалено много,
с цел да продължаваме да го поносим. При това още от края на предходната година, когато се разбра, че Горанов живее от 2012 година в жилище, което е благосъстоятелност на неговия кръстник – предприемача и масон Иван Сариев. Сладко се е уредил Горанов – апартаментът е 180 кв. м, ситуиран е в затворен комплекс за защити люде, а за похлупак даже не заплаща наем. От обясненията му тогава стана ясно, че се е приютил съвсем като емигрант в първокласното местенце на кръстника, пропъден със фамилията си от земетресението, което удари Перник през 2012 година „ Тогава с моето семейство живеехме на висок етаж в центъра на София. Стресът и уплахът, които изпитаха невръстните ми деца и брачната половинка, ни накараха да се възползваме от предлагането на кръстника на мен и моите деца - господин Сариев, да употребяваме жилище, което той е купил с капиталова цел ”, жаловито описа Горанов.
В друга обстановка състрадателността на кръстника би била похвална. В случая обаче, когато бенефициентът на неговата благотворителност е първият финансист на страната, страничният наблюдаващ разбираемо стартира да се чуди каква точна е била упоменатата „ капиталова цел ”. Може би да си подсигури благодарността и благоволението на член на държавното управление? Сериозно, Горанов чака ли нещо друго да си помислят хората? Настанява се в голям апартамент, не заплаща и стотинка за него, а индивидът, на който дължи този разточителен живот, е част от фамилията му и развива бизнес. А всеки, който упражнява някаква стопанска активност, е наясно с какъв брой доста лостове разполага финансовият министър, с които може да подкрепи (или да разруши) един бизнес. И няма никакво значение, че антикорупционната комисия оправда Горанов за спор на ползи, тъй като моралът в тази ситуация явно не е на негова страна. Да не приказваме, че самият началник на комисията Пламен Георгиев след това затъна в заможен скандал и по този начин остави вечно по една огромна въпросителна за истинността на всяка инспекция, осъществена от неговия орган на хора във властта, в това число и на Горанов.
Но хайде, с имотните кавги към този момент (почти) свикнахме.
Но да раздаваш пари на политическите партии допълнително,
когато голям дял от данъкоплатците уверено има вяра, че би трябвало да им се дава сумичка, що се касае за Бог да елементарни, това отива оттатък наглостта. А таман такова отношение показва Горанов (и го е правил в продължение на години), когато „ Шоуто на Слави ” разкри, че повереното му ведомство изплаща надалеч повече на политическите сили, на които се поставя по закон държавна прехрана, в сравнение с беше обществено известно. Всички – и медии, и анализатори, и редови жители, знаеха, че правоимащите партии и обединения взимат по 11 лева за всеки автентичен глас. И внезапно се оказа, че единствено през 2018 година са били дарени от хазната с по 13.23 лева – сумарно над 6 млн. лева от горната страна за една година. „ Несъвършенство ” в Закона за политическите партии – с това се оправда Горанов тогава. А че години наред си е мълчал и не е направил нищо, с цел да бъде поправено „ несъвършенството ” – за това и дума не обели. А съпартийците му го оневиниха, като трансферираха виновността на неговите подчинени във финансовото ведомство – тъй като „ не е работа на министъра персонално да извади писалката и да счита процентите и гласовете. Той не носи отговорност за математически неточности на чиновниците си ”, както изрично разгласи правосъдният министър Данаил Кирилов.
Безспорно обаче е, че министърът би трябвало да носи политическата отговорност за грешките на тези, които работят за него (ако приемем, че виновността е тяхна, което изобщо не е сигурно). А той отхвърли да го направи. И освен това – когато партийният му необут излезе с концепцията дотацията да се понижи до 1 лев на глас, министерството му даже не се включи в разискванията. Самият Горанов ограничи изявите си до злобничкия коментар: „ След като 11 лева на глас се костват на някого прекалено много, да забележим по какъв начин ще се оправят с 1 лева на глас ”. А по-късно се отдръпна в сенките, до момента в който депутатите на ГЕРБ и Движение за права и свободи замислиха и прокараха напълно нова скица на партийното финансиране. В резултат в този момент имаме узаконено корпоративно спонсорство на политическите сили – без тавани, без ограничавания, както и държавна дотация, както и безвъзмездни държавни и общински пространства за партийни офиси. Затънахме във допустимо най-лошия сюжет, който даже не можехме да си представим, а ни предстоят локални избори с цялата им грандиозна корупция. А Горанов даже и мек упрек не получи за ролята, която изигра в тази печална за българската народна власт история.
Както наподобява, е на път да се измъкне изсъхнал и от аферата НАПлийкс,
която раздруса доста съществено цялото българско общество. В случая всеки български жител се почувства уязвим – тъй като това, което доскоро е било данъчна загадка, през днешния ден е разполагаем безусловно на всекиго, който има достъп до интернет. И отговорността за това носят данъчните, които са подчинени на Горанов. В първия миг той усети, че този път работата е в действителност дебела – на чуването му в Народното събрание си личеше, че е раздразнителен, повтаряше се в информациите, доводите и обясненията, които даваше. Скоро обаче бързо се окопити, което пролича от думите му: „ От мен се чакат решения и събираемост, а не оставки. Представете си, че дадем знак, че политически оставки могат да бъдат завоювани с хакерски атаки ”. Че оставка няма да има загатна и сътрудника му в държавното управление Томислав Дончев, който вкара в приложимост нормалната за ГЕРБ тайна доктрина, че ръководството е подложено на офанзива от злонамерени, скрити сили: „ Ако е проведено в страната, задачата е да се клати държавното управление, а в случай че е проведено извън – да се дестабилизира страната ”.
Като навържем упоменатите три случая – историята с жилището на кръстника, надплатените милиони на партиите и пробитата киберзащита на Национална агенция за приходите, какво наподобява по-вероятно – че финансовият министър е жертва на подмолни политически офанзиви или на личните си неточности и на зле ръководената от него институция? Крайно време е ГЕРБ да престане да ни баламосва с недоказани хипотези за подмолни заприказва и да признае, че Горанов би трябвало да понесе отговорност за грешките си и да подаде оставка. И за страната, и за жителите ще бъде по-добре, в случай че финансовият министър ги освободи от обременяващото си наличие.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ