Уорън Хардинг опита да върне САЩ към „нормалността“ след ПСВ и пандемия, но неуспешно
Какво е нормалност? И какво имаме поради, когато споделяме, че желаеме да се върнем към нея? Когато американските историци чуят думата „ нормалност “, те незабавно се сещат за Уорън Хардинг.
Избран за президент през 1920 година, Хардинг прави акция, с цел да сложи кил под нация, след ударите, които тя понася от Първата международна война, както и от дългата и смъртоносна грипна пандемия през 1918-1919 година Но намирането на верния език за тази цел е мъчно – неумелите речи на Хардинг карат „ вярата “ и „ вдъхновението “ да се изгубят из всички останали сходни апели и послания. Но в една от речите си, която изнася в Бостън през май 1920 година, той съумява да съобщи текст, който ще бъде извънредно добре запомнен.
Първо, дефинира казуса с вероятността, основана от войната и заболяванията. „ Няма нищо неприятно в международната цивилизация, като се изключи че човечеството я преглежда през увредената гледна точка на катаклизма на война “, стартира той. „ Равновесието е нарушено, нервите са обтегнати, а треската е направила мъжете ирационални и импулсивни. “
Какво значи всичко това тогава и какво значи в този момент? Нека оставим настрани въпроса по какъв начин геройството и изцелението играят противоположни функции в речта на Хардинг. (Можем ясно да разпознаем какъв брой неверна е тази риторична ловкост, когато героизмът на лечителите измежду нас е толкоз явен в днешната ситуация) Изберете ме, дава обещание Хардинг, и ще върна Америка в предвоенния й и предпандемичен тип – време на мира. Макар и митична, визията му проработва и той печели в една от най-големите политически турбуленции в американската история.
Но историята не свършва дотук. Нито Хардинг, нито нормалността в последна сметка ще съумеят. Неговите неуспехи, от днешния ни взор тъкмо век по-късно, съдържат уроци за тези, които търсят възобновяване от интервал на боязън, заболявания и гибел. Това, което Хардинг търси преди 100 години, има доста общо с това, което доста от нас споделят, че търсят през днешния ден и на следващия ден, когато пандемията отстъпи.
Но възобновяване на стопанската система в жанр Хардинг значи за мнозина свободно ползване и яростни спекулации. Тъй като фондовият пазар и градовете на страната стартират да се изкачват и с вълнуващо равнодушие навлизат в Джаз епохата, единствено най-проницателните наблюдаващи възприемат протичащото се с нараснало внимание.
Липсата на регулации е добродетел за Хардинг, еликсир след всички правила и ограничавания на войната и заболяванията. „ Трябва да се подсети на света, че всички човешки заболявания не могат да бъдат излекувани от законодателството “, споделя Хардинг, още веднъж в същата тирада, „ и че количеството нормативни актове и остатъкът на политики не оферират сурогат на качественото поданство. “
Независимо от задачите и претенциите на държавното управление, Хардинг в последна сметка ще бъде прочут най-много с престъпността в неговата администрация. Корупционният скандал „ Чаеният капак “ е най-големият преди Уотъргейт и всичко се случва тъкмо под носа му, в кабинета му. Скандалът, който включва наеми за изпомпване на нефт в Калифорния и в Чаеният капак (Тийпот Доум) в Уайоминг, вкарва хора в пандиза, само че в същото време, и което е по-важно, смачква вярата на хората в водачите и държавното управление.
Днес гледаме обратно към софтуерните промени от предишното и желаем по-големи и по-бързи нововъведения. По времето на Хардинг радио и информационните технологии идват с огромни обещания за по-лесна и евтина съгласуваност, тъкмо както интернет предлага нови най-различни способи да бъдем дружно в този момент. Но в края на десетилетието – и оттова насетне – технологията дава опция на вълна от популистки демагози, които виждат късмет за набиране на аудитория и въздействие и го сграбчват. Къде ще ни доведат технологиите, които ни дават обещание нормалността през днешния ден, в случай че не сме задоволително внимателни с тях?
За Хардинг нормалността и възобновяване значат и оттегляне от света и блян да се постави завършек на войната другаде, с цел да можем първо да се мисли за страната. „ Нека спрем, с цел да помислим, че спокойствието вкъщи е по-ценно от мира в чужбина “, споделя той в тирада. Но отстъплението не взема решение нищо, тъй като скоро по-късно идва Втората международна война.
В дългия лист от добродетели в речта от май 1920 година, която цитирахме нагоре, Уорън Хардинг предлага и „ равновесие “, което надали е стандартно политическо заричане. Равновесието може да е привлекателно за хората, възстановяващи се след години гибел. Но равновесието и връщането към статуквото за сметка на експериментирането също значи да се поддадем на бездейност.
Ако мислим напред, можем да се оправим по-добре. Нека оставим нормалността най-малко за малко, до момента в който се опитваме да намерим излаз.
