Какво е мястото на корпоративните донори в културните институции? Или

Какво е мястото на корпоративните донори в културните институции? Или с други думи - какво е мястото на рекламата в културните събития и институции? Тези въпроси се трансфораха в тематика за полемика, която се организира в четвъртък (13 юли) в Дома на киното.

В полемиката взеха присъединяване Петър Тодоров - изпълнителен шеф на Националния кино център Петър Тодоров, Мария Тодорова - ръководещ шеф на рекламна организация, Севда Шишманова - продуцент и публицист, Евелина Кирилова - медиен консултант, Янаки Дерменджиев - пропагандатор и притежател на верига киносалони, както и част от съдружниците в компанията Purple Rain, която сега стопанисва Дома на киното - Борислав Чучков и Цанко Василев.

През миналите дни Домът на киното стана мотив за голям брой полемики, откакто в обществените мрежи бяха оповестени фотоси, на която се вижда реклама на верига за пици. Тя бе залепена върху лика на Чарли Чаплин, чиято фотография беше върху стълбите, които водят към киносалона и на входната врата.



След вълната от неодобрение и обвиняванията в неприятен усет, от Purple Rain разпространиха позиция, в която обявиха, че Домът на киното не може да се устоя единствено от продажбата на билети, а са нужни и спонсори. След това те реалокираха рекламата, само че казусът провокира доста въпроси по какъв начин рекламодателите би трябвало да се нареждат в културните институции.

Участниците в полемиката в Дома на киното се сплотиха към мнението, че арт кината, които не излъчват комерсиални филми, пълнещи киносалоните, мъчно биха могли да се устоят единствено от продажбата на билети. Домът на киното е в тази категория - арт кино - и предлага български и европейски филми, както и голям брой фестивални продукции.

Какво ще се случи с Дома на киното след отдръпването на Стефан Китанов и " Арт фест "

Янаки Дерменджиев даде образец с опита си да направи арт кино в Търговище, което в действителност се е оказало съвсем невероятно, тъй като няма толкоз огромен брой хора, които да се интересуват от некомерсиално кино. По думите му, в един миг е имало към 60 души, за които постоянно са правили специфични прожекции на филми.

Петър Тодоров също удостовери, че дребните квартални или арт кина постоянно се постанова да бъдат затваряни, като това не се случва единствено в България.

Според участниците в полемиката усилието на феновете не е задоволително и би трябвало в допълнение финансиране както за качествено кинопроизводство, по този начин и за разпространяване. От една страна, финансирането съгласно тях би трябвало да пристигна от страна на страната, само че пътят е доста комплициран, защото парите в Министерството на културата се разпределят от Министерството на финансите.

Според Мария Тодорова културата и образованието в България са на назад във времето, само че това би трябвало да се промени и да се отделят повече средства генерално за тези браншове.

Творческите съюзи: Отново настояваме 1% от Брутният вътрешен продукт да отива за просвета

Дискутиращите се сплотиха и към тезата, че е належащо в допълнение спонсориране от рекламодатели, само че то към този момент не е толкоз известно в България, защото рекламодателят не получава съвсем нищо в подмяна. Дадоха се и образци, че когато обявяваш културно събитие в медиите, ти нямаш право да споменеш името на спонсора, в случай че има подобен. Това от своя страна отхвърля огромна част от рекламодателите да влагат в културни артикули. Според Борислав Чучков има потребност и от законодателни промени в тази посока, които да дават повече независимост и да подтикват рекламодателите. Част от дискутиращите предложиха и такава мярка като част от ДДС-то да отива в специфичен фонд, който по-късно да финансира кинопродукции и прожекции.

Според Чучков е добра концепция в новинарските блокове да има най-малко пет минути, които да са единствено за културни вести, защото такива съвсем липсват в излъчванията. Според него това с изключение на всичко друго ще построи нюх и внимание към културата. Като значимо той прави оценка в такива формати да се загатват имената на спонсори и даде образец със спортните вести, които са в обособен блок и не лимитират снимането или споменаването на избрани марки.

Участниците в полемиката се сплотиха към мнението, че когато се приказва за реклама, всичко би трябвало да е добре премислено и да се направи по този начин, че тя да бъде съобразена с тематиката на събитието или институцията.

От Purple Rain използваха случая, с цел да се извинят още веднъж за рекламата на веригата пици и да кажат, че не са обмислили добре авансово нейното позициониране.

Това стана мотив да се спомене и че рекламните акции би трябвало да се вършат най-малко година по-рано, а не в лимитирани периоди, което е и причина за повече неточности. Янаки Дерменджиев, че рекламата е нужна, с цел да се оцелява и нейната цел не е да нервира публиката.

Дискусията приключи с обобщението, че са нужни повече вложения освен в кината и разпространяването на филми, само че генерално в културния бранш и че са нужни последващи стъпки това да се случи.