Републиканците в САЩ трупат преднина за междинните избори, но какво значи това
Какво е Конгрес, каква е ролята на президента и за какво на някой в България би трябвало да му пука какво избират американците след 4 дни
Междинните избори в Съединени американски щати, които ще се проведат след броени дни, във вторник, ще имат голямо значние за политиката – както за вътрешната такава, по този начин и в международен проект поради позициите на Щатите. Малцина са тези у нас, изключаем интересуващите се от политика, които схващат какъв брой тъкмо значими са междинните избори и по какъв начин успеха на едните или другите (Демократи или Републиканци) може да има резултат даже за нашата страна. В този смисъл е редно да се хвърли светлина върху това по какъв начин тъкмо работи политическата машина на Съединените американски щати, с цел да стане ясно за какво Републиканска победа на 8 ноември може да се окаже с астрономическо значение за върлуващи по света безпорядък в този момент.
На първо място мнозина мислят, че Съединени американски щати е президентска република, а това не е напълно правилно. Официалната формулировка е “Федерална президентска конституционна република ”. Подобно на системата в България и там има 3 „ колони ” на властта – законодателна, изпълнителна и правосъдна. Първата е формирана от Конгреса, втората е в ръцете на президента, а третата се държи от Върховния съд. Приликите обаче свършват до тук.
Конгресът се съставлява от 2 камари – горна и долна, или за по-кратко „ Парламент ” и „ Сенат ”. В Парламента има общо 435 народни представители, а в Сената – общо 100. Системата е гениално измислена. На всеки 2 години се избират депутати в Парламента, който се обновява напълно. Тоест при приключването на мандата, се избират нови представители. Разбира се, някои от тях могат да бъдат избрани отново за нов мандат. Изискванията са те да имат навършени 25 години и да са живели в Съединени американски щати в последните 7 година и да живеят в щата, който съставляват.
Сенатът е радикално друг. Изискванията към сенаторите са да са на не по-малко от 30 години, да са живели в Съединени американски щати най-малко 9 години и да са жители на щата, който съставляват. Мандатът им е 6 години, само че с измама: На всеки две години 1/3 от 100-те, или общо 34 сенатори, би трябвало да се преизберат. Това е въведено, с цел да не се „ заблатява ” законодателяния орган с професионални политици.
По отношение на изпълнителната власт, тя е формирана от най-общо казано три кючови функции – президент, вицепрезидент и кабинет. Президентът води страната, той е водач на федералното държавно управление и пълководец на въоръжените сили. Ролята на вицепрезидента, въпреки да наподобява чисто съпътстваща, е да служи, при положение, че президентът не може. Ключово тук е, че според от това от коя партия – Демократична или Републиканска, е той, това има значение за Сената, който е формиран от четен брой сенатори, в тази ситуация общо 100.
Ако разпределението сред тях е по равно, партията на вицепрезидента дефинира кой има болшинство в горната камара на Конгреса, въпреки и на процедура то да е фиктивно.
Кабинетът на президента е формиран от неговите съветници и ръководители на другите департаменти в изпълнителната власт, както и високопоставени публични лица. Членовете на кабинета се предлагат от президента и би трябвало да бъдат утвърдени от Сената с болшинство от най-малко 51%.
За смисъла на този текст ще пропуснем да навлизаме в детайлности за правосъдната система на Съединени американски щати, само че ще споменем, че Върховния (конституционен) съд там, извършва на процедура същите функционалности като аналога му в България – дефинира дали даден, препоръчан от президента или Конгреса закон не опонира на Конституцията. Важно е да се посочи, че висшите съдии се назначават от президента и се удостоверяват от Сената.
Защо е значимо всичко това? След като е ясно в най-общи линии по какъв начин работи политическата система на Съединени американски щати, излиза наяве и за какво междинните избори, при които се избират представители в двете камари на Конгреса, са значими.
След 4 дни в Щатите ще се проведат избори, при които ще бъдат селектирани новите 435 представители в долната камара (Парламент) и новите 34 свободни места в Сената (На всеки две години се избират единствено 1/3 от представителите на Горната камара). Победителите в този вид избор се дефинират не посредством така наречен „ електорален лицей ”, с който се избира президент, а с елементарен избор – т.е. народът избира и въз основата на това какъв брой гласа и какво съответствие от гласовете е получил дадения претендент, се дефинират бройките на депутатите по щати. Тази система е сходна на съществуващата в този момент в България при избор за народни представители.
В този смисъл междинните избори имат значение, тъй като дефинират кой е на власт в Конгреса, а това има значение както за законодателната власт, по този начин и за изпълнителната в лицето на президента. Действащият държавен глава Джо Байдън е представител на Демократичната партия, която все още държи с меко болшинство Сената и с цялостно болшинство Парламента. Това значи, че в последните 2 години политиката на Съединени американски щати във вътрешен и външен проект се е определяла на процедура от Демократичната партия, чиято политика във геополитически проект виждаме задоволително добре от 9 месеца в Украйна и от повече от 2 години във връзка с пандемията.
Предстоящите междинни избори в този момент обаче се обрисува да пресечен тандема сред изпълнителната и законодателната власт. В исторически проект партията на президента нормално губи места в Сената по време на междинните избори. И в този момент упованията са такива, т.е. Демократичната партия ще се окаже без болшинство в Горната камара, което ще разреши на Републиканците да прокарат своите законопроекти. Във външната политика това е значимо, тъй като по време на тяхно ръководство нормално се вижда стабилизиране на стопанската система, само че пък и войни.
Демократите в действителност най-вероятно ще изгубят и двете камари, което ще приключи някои от неуместните законопроекти, които в този момент влизат в действие. Това включва противоречивата политика във връзка с имиграцията, на опазването на здравето, само че и във външен проект – отношението на Съединени американски щати към Украйна и позицията на НАТО. Ако Републиканците завоюват на 8 ноември, това ще постави и завършек на цялостната власт на президента, който в този момент може да прокарва свои законопроекти релативно необезпокоявано и да диктува политиката на Съединени американски щати в избрана посока.
И фактически – макар обстоятелството, че множеството американски медии и социологически организации се държат от либерали и в този смисъл Демократи, в този момент прогнозите са безапелационни. Възможността Демократичната партия да завоюва болшинство в двете камари на Конгреса е минимална. Така стоят нещата даже и с печеленето на едната от двете камари.
, по отношение на 165 за Демократите, а останалите 71 остават под въпрос и ще се решат от районите в щатите с така наречен „ суингърски гласоподаватели ” – имащи право на глас, чиито избор варира през годините според от политиките на партиите. Мнозинство в Долната камара обаче се обрисува да имат Републиканците.
. Макар изборните места са общо 35, разпределението се обрисува да е 21 за Републиканците и 14 за Демократите. Така първите ще получат общо 55 от 100 седалки, а вторите – 45.
А с това тектоничните плочи на американската политика още веднъж се изместват. Републиканска победа би значела безапелационна и внезапна смяна на външната политика на Съединени американски щати, както и опит за смяна на метода, по който в този момент администрацията на Байдън и Федералното държавно управление пробва да се оправи с рецесиите. Нещо повече – такава победа би дала „ бонус точки ” на партията, която към този момент наподобява е решила кои ще са главните ѝ претенденти за президент след две години. Доналд Тръмп по-рано през седмицата съобщи с съвсем изрично, че ще се кандидатира, а Рон ДеСантис – сегашният губернатор на Флорида, който стана доста известен по време на пандемията с отхвърли си да взе участие в играта на Вашингтон и въвеждането на неуместни коронавирус ограничения, ще е главният съперник.
Демократичната партия, която преди 2 години поддържа 79-годишният Джо Байдън за държавен глава, пък няма ясна концепция кой ще пусне в конкуренция нито против Тръмп, нито против ДеСантис. Те нямат отговор на тази офанзива, най-малко към този момент и е доста евентуално, в случай че на локалните избори Републиканците завоюват, идващият президент на Съединени американски щати да бъде точно от тази партия и то един от двамата разказани нагоре персони.
Така действително се оказва, че избори в страна зад океана през днешния ден, най-вероятно ще имат голям резултат върху живота и политиката освен в Съединени американски щати, само че и в Европа. И освен за идващите няколко месеца, а за идващите няколко години.
Междинните избори в Съединени американски щати, които ще се проведат след броени дни, във вторник, ще имат голямо значние за политиката – както за вътрешната такава, по този начин и в международен проект поради позициите на Щатите. Малцина са тези у нас, изключаем интересуващите се от политика, които схващат какъв брой тъкмо значими са междинните избори и по какъв начин успеха на едните или другите (Демократи или Републиканци) може да има резултат даже за нашата страна. В този смисъл е редно да се хвърли светлина върху това по какъв начин тъкмо работи политическата машина на Съединените американски щати, с цел да стане ясно за какво Републиканска победа на 8 ноември може да се окаже с астрономическо значение за върлуващи по света безпорядък в този момент.
На първо място мнозина мислят, че Съединени американски щати е президентска република, а това не е напълно правилно. Официалната формулировка е “Федерална президентска конституционна република ”. Подобно на системата в България и там има 3 „ колони ” на властта – законодателна, изпълнителна и правосъдна. Първата е формирана от Конгреса, втората е в ръцете на президента, а третата се държи от Върховния съд. Приликите обаче свършват до тук.
Конгресът се съставлява от 2 камари – горна и долна, или за по-кратко „ Парламент ” и „ Сенат ”. В Парламента има общо 435 народни представители, а в Сената – общо 100. Системата е гениално измислена. На всеки 2 години се избират депутати в Парламента, който се обновява напълно. Тоест при приключването на мандата, се избират нови представители. Разбира се, някои от тях могат да бъдат избрани отново за нов мандат. Изискванията са те да имат навършени 25 години и да са живели в Съединени американски щати в последните 7 година и да живеят в щата, който съставляват.
Сенатът е радикално друг. Изискванията към сенаторите са да са на не по-малко от 30 години, да са живели в Съединени американски щати най-малко 9 години и да са жители на щата, който съставляват. Мандатът им е 6 години, само че с измама: На всеки две години 1/3 от 100-те, или общо 34 сенатори, би трябвало да се преизберат. Това е въведено, с цел да не се „ заблатява ” законодателяния орган с професионални политици.
По отношение на изпълнителната власт, тя е формирана от най-общо казано три кючови функции – президент, вицепрезидент и кабинет. Президентът води страната, той е водач на федералното държавно управление и пълководец на въоръжените сили. Ролята на вицепрезидента, въпреки да наподобява чисто съпътстваща, е да служи, при положение, че президентът не може. Ключово тук е, че според от това от коя партия – Демократична или Републиканска, е той, това има значение за Сената, който е формиран от четен брой сенатори, в тази ситуация общо 100.
Ако разпределението сред тях е по равно, партията на вицепрезидента дефинира кой има болшинство в горната камара на Конгреса, въпреки и на процедура то да е фиктивно.
Кабинетът на президента е формиран от неговите съветници и ръководители на другите департаменти в изпълнителната власт, както и високопоставени публични лица. Членовете на кабинета се предлагат от президента и би трябвало да бъдат утвърдени от Сената с болшинство от най-малко 51%.
За смисъла на този текст ще пропуснем да навлизаме в детайлности за правосъдната система на Съединени американски щати, само че ще споменем, че Върховния (конституционен) съд там, извършва на процедура същите функционалности като аналога му в България – дефинира дали даден, препоръчан от президента или Конгреса закон не опонира на Конституцията. Важно е да се посочи, че висшите съдии се назначават от президента и се удостоверяват от Сената.
Защо е значимо всичко това? След като е ясно в най-общи линии по какъв начин работи политическата система на Съединени американски щати, излиза наяве и за какво междинните избори, при които се избират представители в двете камари на Конгреса, са значими.
След 4 дни в Щатите ще се проведат избори, при които ще бъдат селектирани новите 435 представители в долната камара (Парламент) и новите 34 свободни места в Сената (На всеки две години се избират единствено 1/3 от представителите на Горната камара). Победителите в този вид избор се дефинират не посредством така наречен „ електорален лицей ”, с който се избира президент, а с елементарен избор – т.е. народът избира и въз основата на това какъв брой гласа и какво съответствие от гласовете е получил дадения претендент, се дефинират бройките на депутатите по щати. Тази система е сходна на съществуващата в този момент в България при избор за народни представители.
В този смисъл междинните избори имат значение, тъй като дефинират кой е на власт в Конгреса, а това има значение както за законодателната власт, по този начин и за изпълнителната в лицето на президента. Действащият държавен глава Джо Байдън е представител на Демократичната партия, която все още държи с меко болшинство Сената и с цялостно болшинство Парламента. Това значи, че в последните 2 години политиката на Съединени американски щати във вътрешен и външен проект се е определяла на процедура от Демократичната партия, чиято политика във геополитически проект виждаме задоволително добре от 9 месеца в Украйна и от повече от 2 години във връзка с пандемията.
Предстоящите междинни избори в този момент обаче се обрисува да пресечен тандема сред изпълнителната и законодателната власт. В исторически проект партията на президента нормално губи места в Сената по време на междинните избори. И в този момент упованията са такива, т.е. Демократичната партия ще се окаже без болшинство в Горната камара, което ще разреши на Републиканците да прокарат своите законопроекти. Във външната политика това е значимо, тъй като по време на тяхно ръководство нормално се вижда стабилизиране на стопанската система, само че пък и войни.
Демократите в действителност най-вероятно ще изгубят и двете камари, което ще приключи някои от неуместните законопроекти, които в този момент влизат в действие. Това включва противоречивата политика във връзка с имиграцията, на опазването на здравето, само че и във външен проект – отношението на Съединени американски щати към Украйна и позицията на НАТО. Ако Републиканците завоюват на 8 ноември, това ще постави и завършек на цялостната власт на президента, който в този момент може да прокарва свои законопроекти релативно необезпокоявано и да диктува политиката на Съединени американски щати в избрана посока.
И фактически – макар обстоятелството, че множеството американски медии и социологически организации се държат от либерали и в този смисъл Демократи, в този момент прогнозите са безапелационни. Възможността Демократичната партия да завоюва болшинство в двете камари на Конгреса е минимална. Така стоят нещата даже и с печеленето на едната от двете камари.
, по отношение на 165 за Демократите, а останалите 71 остават под въпрос и ще се решат от районите в щатите с така наречен „ суингърски гласоподаватели ” – имащи право на глас, чиито избор варира през годините според от политиките на партиите. Мнозинство в Долната камара обаче се обрисува да имат Републиканците.
. Макар изборните места са общо 35, разпределението се обрисува да е 21 за Републиканците и 14 за Демократите. Така първите ще получат общо 55 от 100 седалки, а вторите – 45.
А с това тектоничните плочи на американската политика още веднъж се изместват. Републиканска победа би значела безапелационна и внезапна смяна на външната политика на Съединени американски щати, както и опит за смяна на метода, по който в този момент администрацията на Байдън и Федералното държавно управление пробва да се оправи с рецесиите. Нещо повече – такава победа би дала „ бонус точки ” на партията, която към този момент наподобява е решила кои ще са главните ѝ претенденти за президент след две години. Доналд Тръмп по-рано през седмицата съобщи с съвсем изрично, че ще се кандидатира, а Рон ДеСантис – сегашният губернатор на Флорида, който стана доста известен по време на пандемията с отхвърли си да взе участие в играта на Вашингтон и въвеждането на неуместни коронавирус ограничения, ще е главният съперник.
Демократичната партия, която преди 2 години поддържа 79-годишният Джо Байдън за държавен глава, пък няма ясна концепция кой ще пусне в конкуренция нито против Тръмп, нито против ДеСантис. Те нямат отговор на тази офанзива, най-малко към този момент и е доста евентуално, в случай че на локалните избори Републиканците завоюват, идващият президент на Съединени американски щати да бъде точно от тази партия и то един от двамата разказани нагоре персони.
Така действително се оказва, че избори в страна зад океана през днешния ден, най-вероятно ще имат голям резултат върху живота и политиката освен в Съединени американски щати, само че и в Европа. И освен за идващите няколко месеца, а за идващите няколко години.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ