Анди Макдауъл е демонична свекърва
Какво е филмовото лято насмалко бутафорна кръв и карантия? Кукленият хорър " Анабел 3 " още не е изпаднал от боксофисите, а ето, че по кината потегля нов заплашителен филм - " Докато гибелта ни раздели " (по случайност по-успешно заглавие от истинското Ready or Not). Продукцията заслужи шумни и съвсем единомислещи суперлативи от критиците оттатък океана, без да съставлява нещо кардинално ново или остроумно в жанра на ужасите. За разлика от своя награден с " Оскар " за автентичен сюжет предходник " Бягай! ", в който тъмнокож шурей става плячка на изключително нечовечен тип расова дискриминация от страна на WASP-овете по съребрена линия, тук нещата са по-традиционни.
Синеоката Самара Уийвинг (племенница на Хюго Уийвинг, въпреки приликата й със сънародничката Марго Роби да е поразителна) е снахата в ексцентрично милионерско семейство, натрупало благосъстоянието си от хазартни игри. Когато идва за обичайната женитба в дома на своя фаворит, тя напълно не чака какво й готви първата брачна нощ. Героинята Грейс е сираче, израснало в приемни домове и не е златотърсачка, както множеството пришълци в клана Ле Домас - по тази причина и вероятно й се пада късата съчка, а точно: да играе на гоненица. След среднощ мрачното имение, издържано напълно в традицията на населяваните къщи от хорър-филмите, ще се трансформира в сцена на злокобно гонене. Да го кажем по този начин: " Петдесет нюанса сиво " напълно не е любовната история с най-кофти фамилни секрети.
Сред готическия фон в функциите дефилират позабравената Анди Макдауъл - като сякаш симпатизиращата на Грейс, само че демонична свекърва, Хенри Черни е изкуфелият патриарх, а Ники Гуадани от " Дневниците на прислужницата " със злокобната си прическа и грим е като излязла от снимачна площадка на ранния Тим Бъртън.
" Докато гибелта ни раздели " не разчита на положителния остарял психически съспенс, който да държи феновете на ръба на седалката, нито пък пази развръзката и кофите с изкуствена кръв за финала. Нещата са почти ясни през цялото време и основното, на което филмът на Мат Бетинели-Олпин и Тайлър Гилет може да разчита, е черният комизъм. Грейс приема с горчива усмивка ориста си, а бруталността на екрана е толкоз неуместна, че чак провокира усмивка. За смях филмът става най-много в края, когато свръхестествените детайли вземат връх над човешките страсти и жестокости.
Американците хвалят " Докато гибелта ни раздели ", тъй като виждат в него ненавист към богаташката класа и непримиримостта на мацката към каноните на традицията. Всъщност го хвалят, тъй като много прилича сюжетно на " Ловът ", който бе неразрешен от администрацията на Тръмп след следващите престрелки на обществени места в Съединени американски щати.
Синеоката Самара Уийвинг (племенница на Хюго Уийвинг, въпреки приликата й със сънародничката Марго Роби да е поразителна) е снахата в ексцентрично милионерско семейство, натрупало благосъстоянието си от хазартни игри. Когато идва за обичайната женитба в дома на своя фаворит, тя напълно не чака какво й готви първата брачна нощ. Героинята Грейс е сираче, израснало в приемни домове и не е златотърсачка, както множеството пришълци в клана Ле Домас - по тази причина и вероятно й се пада късата съчка, а точно: да играе на гоненица. След среднощ мрачното имение, издържано напълно в традицията на населяваните къщи от хорър-филмите, ще се трансформира в сцена на злокобно гонене. Да го кажем по този начин: " Петдесет нюанса сиво " напълно не е любовната история с най-кофти фамилни секрети.
Сред готическия фон в функциите дефилират позабравената Анди Макдауъл - като сякаш симпатизиращата на Грейс, само че демонична свекърва, Хенри Черни е изкуфелият патриарх, а Ники Гуадани от " Дневниците на прислужницата " със злокобната си прическа и грим е като излязла от снимачна площадка на ранния Тим Бъртън.
" Докато гибелта ни раздели " не разчита на положителния остарял психически съспенс, който да държи феновете на ръба на седалката, нито пък пази развръзката и кофите с изкуствена кръв за финала. Нещата са почти ясни през цялото време и основното, на което филмът на Мат Бетинели-Олпин и Тайлър Гилет може да разчита, е черният комизъм. Грейс приема с горчива усмивка ориста си, а бруталността на екрана е толкоз неуместна, че чак провокира усмивка. За смях филмът става най-много в края, когато свръхестествените детайли вземат връх над човешките страсти и жестокости.
Американците хвалят " Докато гибелта ни раздели ", тъй като виждат в него ненавист към богаташката класа и непримиримостта на мацката към каноните на традицията. Всъщност го хвалят, тъй като много прилича сюжетно на " Ловът ", който бе неразрешен от администрацията на Тръмп след следващите престрелки на обществени места в Съединени американски щати.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ