Искате ли нов календар с 13 месеца
Какво бихте споделили за един радикално друг календар, в който годината е разграничена на 13 месеца, всеки от които има тъкмо 28 дни? Е, това съвсем стана действителност за света след Първата международна война, само че хората бяха толкоз недоволни, че концепцията не получи бъдеще.
Заиграването с календарите не е нещо ново. През цялата история разнообразни мислители и институции са се опитвали да основат различни схеми за установяване на годините. Например през 45 година пр.н.е. Юлий Цезар прибавя високосни дни – по 1 спомагателен ден на всеки 4 години – към тромавия и комплициран римски календар, който разчита на етапите на Луната. Тази нова версия, Юлианският календар, се основава на астрологични калкулации, съгласно които тропическата година – времето от пролетно равноденствие до пролетно равноденствие – лишава 365 дни и 1/4.
След това, към 1500 години по-късно, този календар е сменен от папа Григорий XIII, който вкарва Григорианската система, на която разчитаме през днешния ден. Но даже когато светът последователно възприема този нов календар през вековете, други хора създават свои лични версии с разнообразни конфигурации на дните. И през първата половина на XX век се появява още една нова концепция.
Идеята за 13-месечен календар е създадена за първи път от Огюст Конт, френски мъдрец, математик и публицист, през 1849 година Тя включва нареждане на календара в 354 дни в годината, които включвали два „ празни “ дни (въз основа на работата на италиански католически духовник 15 години по-рано). На всеки месец са дадени 28 дни, което разрешава организирането им в четири точни седмици.
Този календар бил прочут като „ позитивистки “ календар, само че не става доста известен. Това се дължи най-много на обстоятелството, че Конт назовава дните с имената на разнообразни видни мъже и дами от историята (почит към водещите фигури в „ религията на човечеството “), което го прави не изключително прелъстителен. Въпреки това ползата към тази класификация не изчезва.
В началото на ХХ век един англичанин на име Моузес Коцуърт преразглежда 13-месечния календар, маха имената и назовава спомагателния месец „ Сол “.
Този нов вид е признат с по-голям възторг, изключително в Америка, където става прочут като проекта „ Ийстман “.
Но към момента има своите съперници. През 1923 година Лигата на нациите, основана след Първата международна война, организира специфична комисия за изследване на промяната на календара, която се отнася съществено към системата от 13 месеца. Тя желае да откри стандартизирана система и чистотата на 13-месечния вид наподобява много привлекателна. Те го назовават Международен закрепен календар или МФК. Тази организация би означавала, че всеки месец стартира в неделя и приключва в събота, което би направило доста по-лесно да се знае на кой ден се пада избрана дата (никога нямаше да се чудите и кой е денят на заплата).
Надеждата е, че този нов, по-скоро всемирски календар, лишен от религиозни дни, ще сплоти хората по света. Той обаче не успява… Въпреки че е известен измежду доста видни предприемачи, в това число Джордж Ийстман – създателят на Кодак, от който получава прозвището си – мнозина не осатават удовлетворени.
Сред по-неотстъпчивите критици са доста членове на интернационалната еврейска общественост, които се притесняват, че „ празните “ дни ще се паднат в събота – шабат. В Америка хората не са удовлетворени, че плануваният 13-и месец ще размени юли и затова ще попречи на празнуването на 4 юли. В на практика проект също по този начин се притесняват, че всяка форма на месечна или тримесечна ставка и всички контракти, които разчитат на григорианския календар, ще би трябвало да бъдат предоговорени. Освен това фактът, че 13 не може да се раздели без излишък, щеше да докара до разнообразни проблеми.
Така в последна сметка стремежът към 13-месечен календар губи инерция през 30-те години на ХХ век, тъкмо когато наподобява, че ще успее.
