Изтича срокът на експлоатация на панелния апартамент, ето какво да направят собствениците
Какво би се случило с жилищата в панелни блокове, когато им свърши периода на употреба? Какви стъпки би трябвало да подхващат притежателите?
Първите панели са издигнати в средата на 50-те години на XX век, а последните – към 1990. Много здания имат същия тип, който са имали, когато са били издигнати. Съвсем естествено в обществото се вихри спор за годността и остатъчния живот на панелните жилища
Този въпрос малко или доста би трябвало да стои на дневен ред за притежателите на такива парцели. Темата излезе на дневен ред при българите след тежкото земетресение в Турция, където стотици здания рухнаха като вафли.
Специалисти, взели участие в градежа на панелни жилища, описват, че при социализма имало разпоредба, в която амортизационният период на валидност на сглобяемите панелни блокове бил избран на 70 години. Но на доста места ще срещнете посочен период на валидност 50 години, а на други – 100.
Според настоящата Наредба №3 от 21 юли 2004 година за главните положения за планиране на структурите на градежите и за въздействията върху тях „ плановият експлоатационен период на структури на жилищни, публични, индустриални и други здания и уреди “ е 50 години. Срокът е годен за всички видове строителство – в това число тухла и панел.
Близо 2 млн. българи имат жилища в здания в жилищни комплекси, построени върху държавни или общински имоти. Но те не имат земята под блоковете и в случай че постройките се срутят по някаква причина, хората няма да имат право да вдигнат нова постройка върху имота.
След края на експлоатационния период въпреки всичко не значи, че на секундата постройките ще паднат, а просто ще са нужни превантивни ограничения за поддържането им. Една от тях е санирането на постройките.
Според проф. доктор инж. Димитър Назърски панелните здания нямат краен период на валидност, те са дълготрайни и най-безопасните здания при мощни трусове.
„ Санирането значи възобновяване на постройката – както структурата, по този начин и нейните системи – топлоизолационни, електро, вентилация да дават отговор на условията и нормите. Досега най-много 8-9 % са санираните здания у нас “, изяснява той пред БНР.
Друго, което би трябвало да се означи – доста панелни блокове в България към този момент са с изминал период на валидност, само че хората не престават да си живеят там, и да заплащат налози като за нов. Асансьорите, ВиК, и Ел. инсталациите вътре в постройката са мощно амортизирани. Санира се единствено външно, без да се прави вътрешно проучване, което притежателите не трябва да го позволяват.
„ Във всички случаи би трябвало да се следи положението на заварките сред обособените панели “, споделя и проф. дан арх. Борислав Борисов. „ Тази инспекция не е комплицирана за хора, които схващат. При тази интервенция най-хубавият вид е хората краткотрайно да не населяват жилищата си. Така строителната компания може да ревизира безусловно всичко в блока и да види цялостното положение на структурата. За страдание обаче в България не се ползва “, прибавя той.
Експерти поучават, в случай че имате проблем с структурата, да не чакате някой различен да ви я оправи. Решението е да се направи заседание на входа и да се съберат пари за ремонт. Колкото и да е мъчно да се реализира единодушие сред многото притежатели – това е най-адекватният метод.
Инфо: Блиц
