Какви въпроси постави пред системата на българското здравеопазване случаят във

Какви въпроси сложи пред системата на българското опазване на здравето казусът във Враца, при който жена умря пред очите на детето си до момента в който чакаше да бъде призната в Спешно приемно поделение на локалната болница.

Темата разяснява в “Нашият ден “ доктор Мими Виткова , някогашен министър на опазването на здравето:

“Към днешна дата би трябвало да признаем, че прословутите промени в здравната промяна, които я трансфораха в пазар, се провалиха.

Свръхкомерсиализацията на системата изроди отношението към пациента. Лекарите са потопени в една среда, която ги трансформира в нещо друго от това, което е належащо да бъдат. Трябва да се отървем от търговията в здравната система и да разберем, че здравната система е детайл от националната сигурност на една страна. Формализмът в контрола също способства за неналичието на какъвто и  да е порядък в системата. “

Какво ще откри инспекцията от Министерството

“Проверката ще откри, че в редица незабавни звена работят хора, които са на пределна възраст .

Ще откри, че написаните протоколи, както те настояват, “създавали проблем, тъй като трябвало да се чекира пациентът “. Това е неприемливо, работиш в незабавно звено да се занимаваш с каквито и де е протоколи, когато пред очите ти седи обречен на смърт човек. Това приказва, че мястото на този човек въобще не е там. Каква е квалификацията и какви хора са попаднали в Спешна помощ !?.

В Спешна помощ работеха медицински експерти, наречени фелдшери, които бяха на толкоз високо равнище, че никакви протоколи не им трябваха, с цел да могат да преценяват кой се нуждае от момента помощ. Това е морално проваляне и деградация

Трябва да бъде изменена философията на действие на системата.  След като позволяваме това да се случи в незабавно звено, представяте ли си обстановката в останалите, в които няма условия на неотложност. “



Кадровият недостиг

“Трябва да погледнем към големия кадрови недостиг . Квалификацията е срината, сега всеки работи за пари и всяко отделяне от работното място е загуба на пари, с цел да отиде да се квалифицира. Ние се убивахме да вървим по курсове, с цел да следим всички новости, тъй като медицината е компетентност в развиване.

Не можем да готвим по 1000 лекаря на година – 300 да остават, а другите да отиват в чужбин а, когато всичко е държавна поръчка.

Има и големи диспропорции във възнагражденията от 1000 до 50 000 лв., къде го има това по света?!

Лекарите са доста тежко разграничени, тези които получават по 50 000 лв., са дейни в посока нищо да не се трансформира в системата . Обратно, младите специализират над 4 години и стартират с 900 лв. заплата, те избират да заминат в чужбина, където са добре пристигнали, тъй като и там има недостиг на лекари. “

Битката сред частни и държавни лечебни заведения в дребните обитаеми места

“Не е належащо да има такава борба, належащо е да има правила и надзор за тяхното съблюдаване. Проблемът в България е, че допуснахме за сметка на публичните лечебни заведения да никнат като гъби безусловно непотребни като брой частни лечебни заведения. Унищожаваме съществуващата социална система за сметка на частната . “

Чуйте целия диалог в звуковия файл.