В родопските села около Смолян пишат на политиците слаб 2
Какви са паниките, разочарованието и проблемите на хора от дребни планински села в района на Смолян на прага на предизборната акция? Ще бъде ли чут гласът им политиците?
Родопа планина е неповторимата част на България. Тя постоянно е била образец за спокойно общуване, съгласие и общ език на християни и мюсюлмани. Всички са братя и сестри и взаимно се почитат и си оказват помощ.
Хората в планината, с душа могат да бъдат единствено образец за политиците, които по този начин и не откриха общ език и път за по-добра България.
Жителите на Смолянска област ще избират президент и още веднъж четирима представители в Народното събрание. Избраници, които би трябвало да милеят за елементарните хора тук, в планината, които се борят с разнообразни задачи, като „ избави крава “, „ отдели залък от гърло за топло през зимата “, „ не пътувай, с цел да спестиш за медикаменти “, „ яж по един път дневно, с цел да имаш за по-дълго време храна “.
Живот в тишина, която убива. Със фотосите на непрегърнатия внук, който знае по-добре непознатите езици от родния - български. Пуста и тъжна е планината през есента и на прага на зимата. Единствено пушещите комини на къщите вдъхват живинка в планинските села.
За британските пенсионери в родопските села животът е парадайс, а за българските пъкъл .
„ Евтино е и хубаво тук . Сега съм пенсионер и мога да пребивавам тук с моята пенсия – тя е дребна пенсия, само че за тук е задоволително. Около 500 евро всеки месец. Много съм благополучен “, споделя един от англичаните, обитаващи роподските селца.
Българските му побратими гладуват по половин година, с цел да обезпечат дърва за зимите, които тук са извънредно тежки. Като 87-годишния дядо Славей от Чеплетен, отделял от залъка си няколко месеца, с цел да си обезпечи дърва за огрев.
„ Имам дърва, купил съм. С бабата – по 100, по 100 лв. на месец. За топло сме се подготвили. Картофи, боб има “, споделя той.
От избори не се вълнува. И политически крайник тук не е стъпвал. Дядо Славей не има вяра, че нещо може да се промени.
„ Те са същите, няма други, няма да има никаква разлика – те са минали всичките “, черноглед е възрастният мъж.
Местните хора приказват с отвращение и отчаяние за идните избори. Оплакват се, че животът е станал доста безценен. Чудят се дали да гласоподават.
„ Каквото и да гласуваме, нещата не се трансформират “, настояват те.
„ Нямаме бъдеще. Никакво бъдеще нямаме – и опазването на здравето, и политиката, въобще целият живот на хората е цялостна невъзможност. Няма кой да застане отпред на тая страна и да промени нещата . Всеки гледа личния си интерес и никой не мисли за хората. “
Други от планинските поданици признават, че тук се живее „ ден за ден “, а работа нямаме в целия район.
Отчитат, че политиците не могат да се схванат и питат „ по какъв начин да стане тая смяна с едни и същи хора “.
„ В невъзможност е целият български народ, бяга. Отчаян е от страната ни. Разруха, неволя. Здравеопазване, пенсионна промяна – под нулата сме . “
Чуйте целия репортаж на Радостина Чернокова в звуковия файл.
Родопа планина е неповторимата част на България. Тя постоянно е била образец за спокойно общуване, съгласие и общ език на християни и мюсюлмани. Всички са братя и сестри и взаимно се почитат и си оказват помощ.
Хората в планината, с душа могат да бъдат единствено образец за политиците, които по този начин и не откриха общ език и път за по-добра България.
Жителите на Смолянска област ще избират президент и още веднъж четирима представители в Народното събрание. Избраници, които би трябвало да милеят за елементарните хора тук, в планината, които се борят с разнообразни задачи, като „ избави крава “, „ отдели залък от гърло за топло през зимата “, „ не пътувай, с цел да спестиш за медикаменти “, „ яж по един път дневно, с цел да имаш за по-дълго време храна “.
Живот в тишина, която убива. Със фотосите на непрегърнатия внук, който знае по-добре непознатите езици от родния - български. Пуста и тъжна е планината през есента и на прага на зимата. Единствено пушещите комини на къщите вдъхват живинка в планинските села.
За британските пенсионери в родопските села животът е парадайс, а за българските пъкъл .
„ Евтино е и хубаво тук . Сега съм пенсионер и мога да пребивавам тук с моята пенсия – тя е дребна пенсия, само че за тук е задоволително. Около 500 евро всеки месец. Много съм благополучен “, споделя един от англичаните, обитаващи роподските селца.
Българските му побратими гладуват по половин година, с цел да обезпечат дърва за зимите, които тук са извънредно тежки. Като 87-годишния дядо Славей от Чеплетен, отделял от залъка си няколко месеца, с цел да си обезпечи дърва за огрев.
„ Имам дърва, купил съм. С бабата – по 100, по 100 лв. на месец. За топло сме се подготвили. Картофи, боб има “, споделя той.
От избори не се вълнува. И политически крайник тук не е стъпвал. Дядо Славей не има вяра, че нещо може да се промени.
„ Те са същите, няма други, няма да има никаква разлика – те са минали всичките “, черноглед е възрастният мъж.
Местните хора приказват с отвращение и отчаяние за идните избори. Оплакват се, че животът е станал доста безценен. Чудят се дали да гласоподават.
„ Каквото и да гласуваме, нещата не се трансформират “, настояват те.
„ Нямаме бъдеще. Никакво бъдеще нямаме – и опазването на здравето, и политиката, въобще целият живот на хората е цялостна невъзможност. Няма кой да застане отпред на тая страна и да промени нещата . Всеки гледа личния си интерес и никой не мисли за хората. “
Други от планинските поданици признават, че тук се живее „ ден за ден “, а работа нямаме в целия район.
Отчитат, че политиците не могат да се схванат и питат „ по какъв начин да стане тая смяна с едни и същи хора “.
„ В невъзможност е целият български народ, бяга. Отчаян е от страната ни. Разруха, неволя. Здравеопазване, пенсионна промяна – под нулата сме . “
Чуйте целия репортаж на Радостина Чернокова в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ