Каква част от заплатата взимаме след пенсия? Пенсиите на нидерландците

Каква част от заплатата взимаме след пенсия? Пенсиите на нидерландците се равняват на 89% от последното им чисто заплащане.

“Работим на смени, в това число през нощта. Невъзможно е да работим до 64-годишна възраст ”, споделя Фарид от Франция. Той е синдикалист и стачкува дружно с над 1 милион французи против проектите на държавното управление да увеличи възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години.

Но това, което е призрачен сън за французите, е фантазия за германците, които скоро ще се пенсионират на 67,пише Дойче веле.

Системите са доста разнообразни, споделя Моника Куайсер от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР). Но някои неща си наподобяват в множеството страни: “Първо, раждаемостта е спаднала и второ, предстоящата дълготрайност на живота се усилва. И би трябвало да се реши по какъв начин да бъде разпределена спомагателната тежест, тъй че да не бъдат натоварвани единствено най-младите. Всичко това би трябвало да се финансира. ”

Сравненията на европейските пенсии крият някои подводни камъни. Три критерия обаче са изключително значими: обществени разноски, т.е. какъв брой коства съответната пенсионна система, какъв е действителният размер на пенсията, която човек получава, и на каква възраст може да се излезе в пенсия.

В редица страни обособените браншови и групови съглашения плануват разнообразни изключения. Действителната и нормалната възраст за пенсиониране обаче не се разграничават толкоз доста. Редица страни ще усилят пенсионната възраст през идващите години. Във Франция тя към момента е относително ниска, само че даже и там би трябвало да сте плащали съвсем 42 години вноски, с цел да можете да се пенсионирате на 62 години без никакви удръжки, изяснява Куайсер.

Колко в действителност получават пенсионерите в Европа? От Организацията за икономическо сътрудничество и раз съпоставят по този начин наречения “нетен коефициент на заменяне ”, т.е. каква част от последния чист приход получават хората след пенсиониране. Пенсиите на нидерландците се равняват на 89% от последната им чиста заплата. Тези на гърците – дават отговор на 84% от последната заплата, при италианците този % е 82 на 100, при французите – 74%. Германските пенсионери получават малко повече от половината (53%). Литовците получават още по-малко (31%). По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и раз към 2020 година българите са получавали 74% от чистата си заплата. Според Национален осигурителен институт обаче към 2021 година чистият коефициент на заменяне в България е бил едвам 59.2%.

Моника Куайсер споделя: “Ако се вземе за основа критерият „ най-хубава пенсия “, то сигурно има някои южноевропейски страни, които към момента подсигуряват относително висок коефициент на заменяне ”. Но тъкмо тези страни отделят и доста по-голям дял от брутния си вътрешен артикул за пенсии. Пари, които липсват в други сфери.

Италия и Гърция изразходват съвсем 16% от Брутният вътрешен продукт за пенсии, Франция – 13,4%, а Германия – 10,4%. За разлика от тях Нидерландия изразходва едвам 5%, а Ирландия – единствено 3%. Въпреки това всеки, който е живял или работил в Нидерландия от 15-тата си година нататък, получава минимална пенсия в размер на 1218 евро. Много браншове са задължени да оферират и фирмени пенсии. В Нидерландия обаче възрастта за пенсиониране също се покачва.

Смесени системи с няколко разнообразни стълба на финансиране, каквито има в Нидерландия, съществуват също по този начин в Дания и Швеция и действат добре, счита Куайсер. Германската система също не е неприятна, “но Германия е изправена пред съществено застаряване на обществото ”, което основава проблеми.