Дуел в писма IX: Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Ако ЕС се разпадне, войната е неизбежна
Както всеки вторник представяме на Вашето внимание нашия Дуел в писма между либерала проф. Евгений Дайнов и консерватора Тончо Краевски.
В предходното си писмо Тончо Краевски съобщи, че " в случай че Европа има бъдеще, то ще се намира някъде там - в Централна и Източна Европа. Там към момента носят тези локални особености - в архитектурата, в етническия състав, в религията и други - които безмълвно разкриват европейщината, каквато я познаваме от класическата литература и историята на Европа. "
Ето по какъв начин дава отговор на това проф. Дайнов.
Драги Тончо,
Наистина има моменти, в които инстинктивно отвръщам като загрубял либерал. Като да вземем за пример, когато видях, по какъв начин в писмото си свързваш думата „ Орбан ” с думата „ суверенитет ”. Веднага, преди още да помисля, се огледах, от кое място ме атакуват.
После, несъмнено, включих рациото и разбрах за какво отвръщам по този начин. Защото знам, че всякога, когато някой като Орбан или Путин (или Лукашенко, или Каримов, или Ердоган, или Сапармурат Туркменбаши Великолепни) заприказва за суверенитет, той има едничката цел да присвои за себе си суверенитета, инак принадлежащ на народа. А това, тръгне ли един път, ще стигне и до тук – до мен.
При Путин е изключително ясно. Преди време той потегли с идеологията за „ суверенна народна власт ”, която след година-две се трансформира в идея за „ вертикала на властта ”, до момента в който най-после Сурков услужливо му сервира черешката: че в този „ модел ”, властта в последна сметка се въплъщава от един човек. Суверенитетът, единствено за няколко години, се реалокира от народа в президента.
Орбан, несъмнено, прави същото. И все по-често ще работи на правилото на „ изключението ”, за който ми пишеш. Другото име на този принцип, когато стане предписание, е „ произвол ”. За отбягване точно на тази заплаха цивилизацията е измислила ограничители върху властта: господство на закона, разделяне на управляващите – все „ демократични ” неща, имащи за цел да пазят елементарните хора от робия и произвол. И да оставят суверенитета в техни ръце.
Наш Бойко гледа към север, завижда и имитира. Направи си чрезвичайна прокуратура и двустепенен извънреден съд, които трансформира в предписание. Когато заприказва и за суверенитет, това мощно ще ме тормози. По-добре суверенитетът да остане в моите и твоите (и в още няколко милиона) ръце, в сравнение с да отиде в неговите, не мислиш ли?
Което ме довежда до въпрос който, колкото пъти го задавам, някакви хора ми се наскърбяват, тъй като мислят, че се заяждам. А аз просто диря информация. Въпросът е (може би ти знаеш отговора): за какво множеството нови консерватори из Европа считат Путин за „ собствен ”, а българските – не?
Ако вземеш пет случайно определени речи на Орбан от формалния му уебсайт и след това вземеш отново толкоз от уеб страницата на Путин – най-малко аз разлика не виждам (освен, че Путин е най-вече по-кратък). Забелязвам едно и също: обичаи, история, семейство, християнство, нация, страна, неповторима национална просвета. Суверенитетът е над правата, т.е. – индивидът, с неговите универсални (според следвоенната правна конструкция) права е зависещ на някакви колективности, по-големи и мощни от него.
Включително – зависещ на някаква теория. И при Путин, и при Орбан има термини, които не възприемам, защото те реферират към теория, която единствено те си я знаят. С което пък и двамата се приближават компактно до „ дискурса ” на крайните леви, които също ръсят неразбираеми неща, вързани надълбоко в някаква теория, която единствено те си схващат.
Какво ли стана с обичания на историческите консерватори „ здрав разсъдък ” (common sense), гнусливо странящ от всевъзможни доктрини?
На фона на гореописаното – да, вложих очаквания в Макрон. Защото единствено той си разреши да извади против Льо Пен апела „ Европа! ”. Надявах се точно той, застанал против надигащия се навсякъде родов инстинкт, да успее да преведе на езика на политическото деяние това, което Хабермас вижда като само избавление за Европа: жителите, дължащи взаимност и преданост към националните си страни, да се научат да са солидарни и лоялни и с жителите на други страни.
Мисля, че Макрон (на 41) схваща това, което от опит знае Хабермас, бидейки на 89: в Европа няма огромна война от 70 години само, тъй като има Европейски Съюз. Ако Европейски Съюз се разпадне, войната е неизбежна. А е неизбежна, тъй като сега на разпад „ демократичните полезности ” ще бъдат заместени от концепциите за битка, спор и конфликт, проповядвани от по-войнствено настроените немски философи като Маркс и Шмит, да вземем за пример. Когато от изток в сместа се прибавят Дугин и Ильин – БУМ!
Ако Макрон бъде заместен от Льо Пен, войната внезапно ще се приближи. Ще се наложи да навличам униформа, да вървя ресурс, да минавам опреснителни курсове и прочие – все псевдо-героически неща, които твоето потомство ще си спести, защото не е военнозадължено. Такива занимания биха ми били същински досадни. Пред другарите Макаров и Калашников (с които съм доста зле), даже пред РПГ-7 (тук съм цар) – въпреки всичко избирам господата Gibson и Fender.
Наистина, Макрон попадна в клопката да бъде привидян като откъснал се от народа столичен елитарий. От това мъчно се излиза, изключително в днешните популистки и екстремистки времена. Не съм го отписал, обаче. Може да се окаже, че точно тия дни е неговият „ дьо Гол миг ” – не дьо Гол от 1968-ма (дано го отмине тази горчива чаша), а дьо Гол от 1958-ма, когато избави Франция от революция и преоснова Републиката.
Преди половин век нашето, на източните европейци бъдеще се реши от танковете по улиците на Прага. И не беше от най-хубавите. Днес комай се взема решение по улиците на Париж. Дано днешното решение се окаже по-добро от това през 68-ма...
Евгений
Предишните писма можете да прочетете тук:
Дуел в писма I. Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Правилата на мускетарите
Дуел в писма II. Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Либералният план е Вавилонска кула
Дуел в писма III: Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Как да създадем по този начин, че някои хора да не решат, че са по-висши
Дуел в писма IV: Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Равни ли сме в действителност?
Дуел в писма V. Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Равенство има там, където няма господари
Дуел в писма VI: Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Всяко неравноправие е плод на човешката независимост
Дуел в писма VII: Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Какво е Привилегия и какво е Постижение
Дуел в писма VIII. Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Ако Европа има бъдеще, то е в Централна и Източна Европа
В предходното си писмо Тончо Краевски съобщи, че " в случай че Европа има бъдеще, то ще се намира някъде там - в Централна и Източна Европа. Там към момента носят тези локални особености - в архитектурата, в етническия състав, в религията и други - които безмълвно разкриват европейщината, каквато я познаваме от класическата литература и историята на Европа. "
Ето по какъв начин дава отговор на това проф. Дайнов.
Драги Тончо,
Наистина има моменти, в които инстинктивно отвръщам като загрубял либерал. Като да вземем за пример, когато видях, по какъв начин в писмото си свързваш думата „ Орбан ” с думата „ суверенитет ”. Веднага, преди още да помисля, се огледах, от кое място ме атакуват.
После, несъмнено, включих рациото и разбрах за какво отвръщам по този начин. Защото знам, че всякога, когато някой като Орбан или Путин (или Лукашенко, или Каримов, или Ердоган, или Сапармурат Туркменбаши Великолепни) заприказва за суверенитет, той има едничката цел да присвои за себе си суверенитета, инак принадлежащ на народа. А това, тръгне ли един път, ще стигне и до тук – до мен.
При Путин е изключително ясно. Преди време той потегли с идеологията за „ суверенна народна власт ”, която след година-две се трансформира в идея за „ вертикала на властта ”, до момента в който най-после Сурков услужливо му сервира черешката: че в този „ модел ”, властта в последна сметка се въплъщава от един човек. Суверенитетът, единствено за няколко години, се реалокира от народа в президента.
Орбан, несъмнено, прави същото. И все по-често ще работи на правилото на „ изключението ”, за който ми пишеш. Другото име на този принцип, когато стане предписание, е „ произвол ”. За отбягване точно на тази заплаха цивилизацията е измислила ограничители върху властта: господство на закона, разделяне на управляващите – все „ демократични ” неща, имащи за цел да пазят елементарните хора от робия и произвол. И да оставят суверенитета в техни ръце.
Наш Бойко гледа към север, завижда и имитира. Направи си чрезвичайна прокуратура и двустепенен извънреден съд, които трансформира в предписание. Когато заприказва и за суверенитет, това мощно ще ме тормози. По-добре суверенитетът да остане в моите и твоите (и в още няколко милиона) ръце, в сравнение с да отиде в неговите, не мислиш ли?
Което ме довежда до въпрос който, колкото пъти го задавам, някакви хора ми се наскърбяват, тъй като мислят, че се заяждам. А аз просто диря информация. Въпросът е (може би ти знаеш отговора): за какво множеството нови консерватори из Европа считат Путин за „ собствен ”, а българските – не?
Ако вземеш пет случайно определени речи на Орбан от формалния му уебсайт и след това вземеш отново толкоз от уеб страницата на Путин – най-малко аз разлика не виждам (освен, че Путин е най-вече по-кратък). Забелязвам едно и също: обичаи, история, семейство, християнство, нация, страна, неповторима национална просвета. Суверенитетът е над правата, т.е. – индивидът, с неговите универсални (според следвоенната правна конструкция) права е зависещ на някакви колективности, по-големи и мощни от него.
Включително – зависещ на някаква теория. И при Путин, и при Орбан има термини, които не възприемам, защото те реферират към теория, която единствено те си я знаят. С което пък и двамата се приближават компактно до „ дискурса ” на крайните леви, които също ръсят неразбираеми неща, вързани надълбоко в някаква теория, която единствено те си схващат.
Какво ли стана с обичания на историческите консерватори „ здрав разсъдък ” (common sense), гнусливо странящ от всевъзможни доктрини?
На фона на гореописаното – да, вложих очаквания в Макрон. Защото единствено той си разреши да извади против Льо Пен апела „ Европа! ”. Надявах се точно той, застанал против надигащия се навсякъде родов инстинкт, да успее да преведе на езика на политическото деяние това, което Хабермас вижда като само избавление за Европа: жителите, дължащи взаимност и преданост към националните си страни, да се научат да са солидарни и лоялни и с жителите на други страни.
Мисля, че Макрон (на 41) схваща това, което от опит знае Хабермас, бидейки на 89: в Европа няма огромна война от 70 години само, тъй като има Европейски Съюз. Ако Европейски Съюз се разпадне, войната е неизбежна. А е неизбежна, тъй като сега на разпад „ демократичните полезности ” ще бъдат заместени от концепциите за битка, спор и конфликт, проповядвани от по-войнствено настроените немски философи като Маркс и Шмит, да вземем за пример. Когато от изток в сместа се прибавят Дугин и Ильин – БУМ!
Ако Макрон бъде заместен от Льо Пен, войната внезапно ще се приближи. Ще се наложи да навличам униформа, да вървя ресурс, да минавам опреснителни курсове и прочие – все псевдо-героически неща, които твоето потомство ще си спести, защото не е военнозадължено. Такива занимания биха ми били същински досадни. Пред другарите Макаров и Калашников (с които съм доста зле), даже пред РПГ-7 (тук съм цар) – въпреки всичко избирам господата Gibson и Fender.
Наистина, Макрон попадна в клопката да бъде привидян като откъснал се от народа столичен елитарий. От това мъчно се излиза, изключително в днешните популистки и екстремистки времена. Не съм го отписал, обаче. Може да се окаже, че точно тия дни е неговият „ дьо Гол миг ” – не дьо Гол от 1968-ма (дано го отмине тази горчива чаша), а дьо Гол от 1958-ма, когато избави Франция от революция и преоснова Републиката.
Преди половин век нашето, на източните европейци бъдеще се реши от танковете по улиците на Прага. И не беше от най-хубавите. Днес комай се взема решение по улиците на Париж. Дано днешното решение се окаже по-добро от това през 68-ма...
Евгений
Предишните писма можете да прочетете тук:
Дуел в писма I. Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Правилата на мускетарите
Дуел в писма II. Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Либералният план е Вавилонска кула
Дуел в писма III: Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Как да създадем по този начин, че някои хора да не решат, че са по-висши
Дуел в писма IV: Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Равни ли сме в действителност?
Дуел в писма V. Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Равенство има там, където няма господари
Дуел в писма VI: Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Всяко неравноправие е плод на човешката независимост
Дуел в писма VII: Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Какво е Привилегия и какво е Постижение
Дуел в писма VIII. Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Ако Европа има бъдеще, то е в Централна и Източна Европа
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ