Както винаги, в последните дни на отминалата 2019 г. световните

...
Както винаги, в последните дни на отминалата 2019 г. световните
Коментари Харесай

Откритията на 2019 г.

Както постоянно, в последните дни на отминалата 2019 година международните научни списания и всеобщите медии подредиха достиженията, които оглавяват рейтинга на пробивите в научните проучвания. В последните години за първенци в науката се съревновават основно Космосът и генетиката. " Липса на революционни открития при извънредно интензивно развиване на науката " - такова резюме може да се извлече от оповестените резултати. И още: наподобява, че фундаменталните открития от последните 3-4 години в медицината, биологията, астрономията, физиката са дали подтик за многочислени приложни достижения през 2019 година Ето някои от водещите научни достижения съгласно рейтингите на международните научни списания.



За пръв път - фотография на черна дупка

През април 2019 година астрономите съумяха да създадат за пръв път фотоси на така наречен черна дупка - астрономически обект, който се намира в центъра на милиони светлинни години от Земята. Това събитие международните издания дефинират като най-важното за годината, то удостоверява теорията на относителността на Айнщайн, която доста зевзеци в науката се опитваха да опровергаят в последните години.

Досега астрономите имаха единствено косвени доказателства за съществуването на черните дупки, в този момент за пръв път учените съумяха да получат директно доказателство за действителността на сходни обекти във Вселената. Консорциумът EHT (Event Horizon Telescope) разгласява първото изображение на сянката на свръхмасивна черна дупка в центъра на галактиката M87, ситуирана на разстояние към 55 млн. светлинни години от Слънцето. Изследването е направено с 8 телескопа, ситуирани в разнообразни места на планетата и работещи дружно. За пръв път е получено доказателството за това, което е открито в теорията. При опита са употребявани нови галактически технологии, които ще разрешат в бъдеще да бъдат реализирани още пробиви в проучването на Вселената.

Проектът " Event Horizon Telescope " сплотява радиотелескопи от целия свят, включително и от Съединени американски щати, Мексико, Чили, Испания и Франция. Целта му е проучването на две свръхмасивни черни дупки (Sagittarius Ax и Virgo A), отдалечени от Земята на разстояние от 53,5 млн. светлинни години. Предполага се, че Sagittarius Ax e с маса към 4 милиона пъти по-голяма от тази на Слънцето. Размерите на първата черна дупка, която човечеството видя, надвишават тези на цялата Слънчева система.

Първо кацане на противоположната страна на Луната

Още през януари 2019 година човечеството научи първата за годината научна сензация - галактическият уред " Чанъе - 4 ", който е част от лунната стратегия на Китай, за пръв път в историята на галактическите проучвания съумя да се приземи на противоположната страна на Луната. В дилемите му влизат проучване на грунта, инспекция на опциите на това място да се инсталира радиотелескоп и опит за основаване на екосистема от ларви на копринени дуди и растения.

Благодарение на китайската сонда стана ясно, че на противоположната страна на Луната има богати на желязо минерали с генезис от мантията на нашия натурален сателит. Според най-разпространената догадка Луната се е образувала след великански конфликт на първичната Земя с небесно тяло с размерите на Марс. Този конфликт е лишил материя от Земята, разтопени скали под формата на магма, които след това са се наслоили и са образували Луната. Първоначално нейната повърхнина е била океан от магма, охладил се с лед. Най-леките детайли са образували лунната кора, а по-плътните минерали, като оливина, са потънали в лунната тога. Откритието на китайския луноход удостоверява хипотезата за " океана от лунна магма ".

Междузвездният пришелец " Борисов "

Любител астроном от Крим откри комета, идваща към планетите от нашата Слънчева система от непозната звездна система, и съумя да направи първата ясна фотография на сходен обект. Кометата " Борисов " създаде и може би най-важната вест - учените откриха следи от замръзнала вода на повърхността й. Адам Маккей от центъра " Годард " и сътрудниците му откриха огромни количества О2 към кометата, евентуално резултат от изпаряване на воден лед поради топлината от Слънцето. По техните данни кометата създава до 19 кг вода в секунда. Според астрономите, " Борисов " демонстрира, че животът е вероятен и в други светове, защото водата е много публикуван детайл. Теорията, че първите микроорганизми на Земята може би са донесени от комета, също наподобява по-възможна.


Портрет на момиче от неолита с помощта на… дъвка


Датски учени направиха възстановка на лицето на човек, живял през каменния век, и на микробите в устата му по останките от ДНК във... вкаменена дъвка от брезова смола. Оказа се, че това е тъмнокожа и синеока жена ловджийка, живяла на територията на Дания преди 5,7 хиляди години. Останките от ДНК демонстрираха освен по какъв начин е изглеждала дамата, само че и с какво се е хранела и какви вируси е имала в организма си. Преди да пъхне дъвката в устата си, тя е яла патешко месо и горски лешници. В нейното ДНК има и вируси от пневмония, намерено е и заболяване на венците. Възможно е по тази причина да е употребявала " дъвката " - смолата от бреза съдържа естествен антисептик. Учените са я нарекли Лола.

Учени от Израел пък сътвориха портрет на т.нар денисовци - антични хора, които са от сестринска група с неандерталците. Антрополозите са разполагали с нищожни остатъци от този тип хора - три зъба, фаланга от пръст и откъс от челюст. И ето, учените реализираха невъзможното - ДНК, изолирана от фалангата, разреши да се изяснят особеностите на анатомията на денисовеца, да се направи възстановка на черепа му и даже да се моделира външността му. Новият способ може да бъде прибавен в доста области отвън антропологията - в криминалистиката да вземем за пример.

Пробив в квантовите компютри

Група физици под управлението на Джон Мартинис от Google разгласи на страниците на сп. " Нейчър ", че е постигнала " квантово предимство " - по думите на учените благодарение на новото устройство Sycamore те са съумели да решат задача, недостъпна даже за най-мощните обичайни компютри. Резултатът, който физиците са получили за 200 секунди, с нормалните компютри би трябвало да се появи след 10 хиляди години.

Sycamore на Google е основан от алуминий, индий (много мек метал) и силиций, обединени посредством пропускане на свръхпроводящ ток през два суперпроводника. Процесорът пък е охладен до температура, близка до безспорната нула (20 миликелвина, равняващи се на минус 273 градуса по Целзий). Sycamore се включва към нормалната електроника, работеща при стайна температура.

Корпорацията IBM обаче, която построи Summit и работи над основаването на собствен личен квантов компютър, изрично не е съгласна с тези данни и счита, че обявата за постигането на " превъзходството " е преждевременна. Квантовите компютри в никакъв случай няма да " господстват " над класическите, те работят в тандем с тях, изяснява шефът на изследователския отдел на IBM Дарио Гил. Но в случай че новият компютър в действителност работи по този начин, както го показват създателите му, той може да бъде съпоставен по значение с първия полет на братя Райт и с тестванията на водородната бомба. Става дума за нова епоха, за нов изчислителен принцип, с чиято помощ може да се вземат решение задания в най-различни области, които са недостъпни и за най-мощните типичен електронно-изчислителни машини.

Робот ще допише 10-та симфония на Бетовен

За пръв път в рейтинга попадат и роботи. През 2019 година са основани машини, които могат освен да останат прави след удари, само че и да станат след рухване. Разработването на системите изкуствен интелект е комплицирано и дълготрайно, тъй като се ползват логаритми, основани на държанието на индивида. Швейцарски учени са приложили нов метод, употребявайки нервната система, пренесена в робот, който пада, скача, играе шах...

Според френски учени робот с изкуствен интелект ще може да допише незавършената 10-та симфония на Бетовен. Разработена е стратегия, която към този момент е анализирала всички произведения на Бетовен, което ще помогне на изкуствения разсъдък да сътвори продължение на партитурата. Резултатите от работата над него ще бъдат показани на 28 април 2020 година, когато се навършват 250 години от рождението на композитора.

По материали от задграничния щемпел

Страница на Велиана ХРИСТОВА
Източник: duma.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР