Както се очакваше, внесеният от опозицията вот на недоверие не

Както се очакваше, импортираният от опозицията избор на съмнение не мина. Което даде съображение на някои от ръководещите да се държат като че ли всичко е наред и държавното управление го чака безоблачно бъдеще до постоянните избори през пролетта. Напразно. Всъщност, няма място за лекомислие, още по-малко – за тържествуване. Защото позициите на това държавно управление наподобяват все по-трудно защитими, подложени на засилващ се напън по едно и също време и извън, и от вътрешната страна.

Под натиска на митингите

Правителството ще стои " до момента в който не се е скъсала връзката с жителите ", съобщи един от вицепремиерите. Само че тази връзка от дълго време е скъсана и опитите да бъде възобновена са обречени на крах. Протестът няма по какъв начин да бъде обезверен с предизвестия за идна " страшна рецесия " и с пояснения каква значима работа има за извършване и по какъв начин няма кой различен да я свърши. Нито приспан с лакърдии за 29-те милиарда, които, като реки от мед, ще потекат от Европейски Съюз. Няма кой да се хване и на полуоставките, обещанията за " голям ремонт " и на всевъзможни други залъгалки. Напротив – лъжите, с които се води тази защитна акция, вместо да умилостивят митинга, ще го ожесточат.

Теоретично, несъмнено, държавното управление може да продължи да упорства и да се прави на ударено. Колкото по-дълго го прави обаче, толкоз по-големи ще стават вредите за ръководещата партия и толкоз по-малки възможностите ѝ за някакъв, най-малко условен, триумф на идващите избори.

Жертва н а ф игура