Абсолютната давност при административните наказания е 3 години
Как стоят нещата с отминалостта при административните нарушавания и санкции?
К.Е., София
Общите правила за административните нарушавания и санкции, редът за определяне на административните нарушавания и за налагане и осъществяване на административните санкции, в това число и давностните периоди, се дефинират от умишлен закон. Става дума за Закона за административните нарушавания и санкции (ЗАНН).
Този нормативен акт разпорежда, че административно нарушение е това действие (действие или бездействие), което нарушава открития ред на държавното ръководство, осъществено е отговорно и е оповестено за наказуемо с административно наказване, налагано по административен ред.
И в случай че нарушаванията се дефинират в разнообразни кодекси или закони - да вземем за пример този за придвижване по пътищата, за митниците, за здравето и доста, доста други, то кои тъкмо са административните санкции, се дефинира в Закон за административните нарушения и наказания. Там се показва, че за административни нарушавания могат да се плануват и постановат като административни наказания обществено неодобрение, глоба, временно отнемане от право да се упражнява избрана специалност или активност. За административно нарушаване, осъществено наново или редовно, може да се планува наказване безплатен труд в интерес на обществото, което да се постанова независимо или по едно и също време с друго от горепосочените вече наказания.
Общественото неодобрение за осъщественото нарушаване съставлява обществено неодобрение на нарушителя пред трудовия колектив, където работи, или пред организацията, в която членува. Глобата пък е наказване, което се показва в възнаграждение на избрана парична сума. По отношение на малолетните административното наказване санкция се заменя с публично неодобрение.
Лишаването от право да се упражнява избрана специалност или активност се показва във краткотрайна възбрана за нарушителя да упражнява специалност или активност, по отношение на която е направил нарушаването. Продължителността на това наказване не може да бъде по-малко от един месец и повече от две години, а за нарушавания, свързани с сигурността на придвижването за всички типове превоз, осъществени след приложимост на алкохол, наркотични субстанции или техни аналози - до пет години.
Безвъзмездният труд е труд, който се поставя в интерес на обществото без ограничение на други права на санкции. Продължителността на наказването безплатен труд в интерес на обществото не може да бъде по-малко от 40 часа и повече от 200 часа годишно за не повече от две поредни години.
Що се отнася до отминалостта при административното наказване, то Закон за административните нарушения и наказания категорично показва, че то не се извършва, в случай че са изтекли две години, когато наложеното наказване е санкция. Давността е шест месеца, когато наложеното наказване е краткотрайно отнемане от право да се упражнява избрана специалност или активност или безплатен труд в интерес на обществото, и три месеца, когато наложеното наказване е публично неодобрение.
Давността стартира да тече от влизане в действие на акта, с който е наложено наказването, и се прекъсва с всяко деяние на надлежните органи, подхванато по отношение на санкции за осъществяване на наказването. След довеждане докрай на действието, с което е прекратена отминалостта, стартира да тече нова отминалост.
Има и безспорна отминалост. Закон за административните нарушения и наказания показва, че без значение от прекъсването или спирането на отминалостта административното наказване не се извършва, в случай че е изминал период, който надвишава с една втора към този момент посочените периоди. Това значи, че да вземем за пример при санкция безспорната отминалост е 3 години.
Направена е една спогодба. Според нея наредбата за безспорната давност не се ползва във връзка с санкцията, когато за събирането ѝ е формирано изпълнително произвеждане в границите на двете години.
К.Е., София
Общите правила за административните нарушавания и санкции, редът за определяне на административните нарушавания и за налагане и осъществяване на административните санкции, в това число и давностните периоди, се дефинират от умишлен закон. Става дума за Закона за административните нарушавания и санкции (ЗАНН).
Този нормативен акт разпорежда, че административно нарушение е това действие (действие или бездействие), което нарушава открития ред на държавното ръководство, осъществено е отговорно и е оповестено за наказуемо с административно наказване, налагано по административен ред.
И в случай че нарушаванията се дефинират в разнообразни кодекси или закони - да вземем за пример този за придвижване по пътищата, за митниците, за здравето и доста, доста други, то кои тъкмо са административните санкции, се дефинира в Закон за административните нарушения и наказания. Там се показва, че за административни нарушавания могат да се плануват и постановат като административни наказания обществено неодобрение, глоба, временно отнемане от право да се упражнява избрана специалност или активност. За административно нарушаване, осъществено наново или редовно, може да се планува наказване безплатен труд в интерес на обществото, което да се постанова независимо или по едно и също време с друго от горепосочените вече наказания.
Общественото неодобрение за осъщественото нарушаване съставлява обществено неодобрение на нарушителя пред трудовия колектив, където работи, или пред организацията, в която членува. Глобата пък е наказване, което се показва в възнаграждение на избрана парична сума. По отношение на малолетните административното наказване санкция се заменя с публично неодобрение.
Лишаването от право да се упражнява избрана специалност или активност се показва във краткотрайна възбрана за нарушителя да упражнява специалност или активност, по отношение на която е направил нарушаването. Продължителността на това наказване не може да бъде по-малко от един месец и повече от две години, а за нарушавания, свързани с сигурността на придвижването за всички типове превоз, осъществени след приложимост на алкохол, наркотични субстанции или техни аналози - до пет години.
Безвъзмездният труд е труд, който се поставя в интерес на обществото без ограничение на други права на санкции. Продължителността на наказването безплатен труд в интерес на обществото не може да бъде по-малко от 40 часа и повече от 200 часа годишно за не повече от две поредни години.
Що се отнася до отминалостта при административното наказване, то Закон за административните нарушения и наказания категорично показва, че то не се извършва, в случай че са изтекли две години, когато наложеното наказване е санкция. Давността е шест месеца, когато наложеното наказване е краткотрайно отнемане от право да се упражнява избрана специалност или активност или безплатен труд в интерес на обществото, и три месеца, когато наложеното наказване е публично неодобрение.
Давността стартира да тече от влизане в действие на акта, с който е наложено наказването, и се прекъсва с всяко деяние на надлежните органи, подхванато по отношение на санкции за осъществяване на наказването. След довеждане докрай на действието, с което е прекратена отминалостта, стартира да тече нова отминалост.
Има и безспорна отминалост. Закон за административните нарушения и наказания показва, че без значение от прекъсването или спирането на отминалостта административното наказване не се извършва, в случай че е изминал период, който надвишава с една втора към този момент посочените периоди. Това значи, че да вземем за пример при санкция безспорната отминалост е 3 години.
Направена е една спогодба. Според нея наредбата за безспорната давност не се ползва във връзка с санкцията, когато за събирането ѝ е формирано изпълнително произвеждане в границите на двете години.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ