Иван Василев: Липсва модел на управление на културно-историческото ни наследство
Как ще се ръководят археологическите резервати и културно-историческото ни завещание . Трябва ли да се премисли модела?
" Трябва да отбележим най-много изчезналият публичен спор в областта на архитектурното и културното ни завещание. Искаме да предизвикваме подобен спор за недвижимото културно завещание в България. Въпросите са доста и голяма част от тях са нерешавани от години ", сподели пред БНР Иван Василев, ръководител на Двустранната българо-американска комисия за запазване на културното завещание на България.
Преди дни се организира и кръглата маса “Преосмисляне на модела на ръководство на археологическите резервати ” , проведена от Двустранната българо-американска комисия за запазване на културното завещание на България. Във виртуалната полемика участваха повече от 80 участници.
Комисия “Фулбрайт ” интензивно взе участие и спомага за организацията на сходни конгреси, които предизвикват взаимни полемики сред разнообразни заинтригувани страни с съществена цел това да докара до използването на съответни и сполучливи модели за ръководство на археологическите резервати и въобще на културното завещание на България.
" Едва ли български или задграничен екскурзиант може да оцени високо голяма част от обектите, които посещава. На доста места положението е незадоволително. Няма съзадени ресури и потенциали, с цел да се обгрижва част от културното ни завещание. Общото чувство е за неприятно или липса на ръководство ", разясни още Василев.
По думите му липсва модел на ръководство на това завещание.
" На тази кръгла маса се сложи началото на решаването на казуса, изключително за 33- те археологически резервати у нас . Защото при тях се получава едно размиване на отговорностите .
Тъй като техен принципал е МК, то ги отдава на общината, общината - на музеите и по този начин се размиват и финансовите приходи и ръководството . А за него в действителност няма нито визия, принадлежности и потенциал ", разяснява тематиката и Тодор Петев, доктор по изкуствознание от " Принстън ", създател на изследването - “Моят музей ”.
" Дадоха се и решения на тези проблеми на кръглата маса. Музеите би трябвало да депонират своите мнения в Министерство на културата, да се решват въпросите от тук насетне ".
Експретите показаха, че отговорността за опазването на културно - историческото завещание е на страната, в това число и финансовата - те са извънредно държавна благосъстоятелност.
" Един от главните проблеми е, че част от архелогическите резервати са в извънградска среда ", уточни пред БНР и проф. Диана Гергова, с отношение към резервата " Сборяново " в България.
" Когато имаме такива резервати като " Сборяново ", те са асолютно оставени на ориста . И в този резерват големият капацитет се разпада.
Опазването и ръководството на резереватите не е чиновничество, а непрестанна работа на терен и действия по основаването на нови планове, които да развиват тези резервати. Затова, тези отвън градовете, са най-голямата ни болежка. Това включва и съдействие с локалните хора.
Проблемът е, че " Сборяново " няма своя конструкция, която да носи отговорност , която да се грижи и развива резервата ", сподели още проф. Гергова.
Историко-археологическият резерват „ Сборяново ” обгръща територията в западната част на Лудогорското плато, по поречието на р. Крапинец, сред селата Малък Поровец и Свещари в община Исперих. Той съставлява неповторим комплекс, състоящ се от селища, светилища и некрополи от дълбока античност. Там са регистрирани над 140 археологически обекта от разнообразни исторически интервали. Най-интересните обекти са Свещарската гробница, текето Демир баба, укрепеният тракийски град, светилището Камен хълм и селището в местността Бювен касаба
Още по тематиката в звуковия файл.
" Трябва да отбележим най-много изчезналият публичен спор в областта на архитектурното и културното ни завещание. Искаме да предизвикваме подобен спор за недвижимото културно завещание в България. Въпросите са доста и голяма част от тях са нерешавани от години ", сподели пред БНР Иван Василев, ръководител на Двустранната българо-американска комисия за запазване на културното завещание на България.
Преди дни се организира и кръглата маса “Преосмисляне на модела на ръководство на археологическите резервати ” , проведена от Двустранната българо-американска комисия за запазване на културното завещание на България. Във виртуалната полемика участваха повече от 80 участници.
Комисия “Фулбрайт ” интензивно взе участие и спомага за организацията на сходни конгреси, които предизвикват взаимни полемики сред разнообразни заинтригувани страни с съществена цел това да докара до използването на съответни и сполучливи модели за ръководство на археологическите резервати и въобще на културното завещание на България.
" Едва ли български или задграничен екскурзиант може да оцени високо голяма част от обектите, които посещава. На доста места положението е незадоволително. Няма съзадени ресури и потенциали, с цел да се обгрижва част от културното ни завещание. Общото чувство е за неприятно или липса на ръководство ", разясни още Василев.
По думите му липсва модел на ръководство на това завещание.
" На тази кръгла маса се сложи началото на решаването на казуса, изключително за 33- те археологически резервати у нас . Защото при тях се получава едно размиване на отговорностите .
Тъй като техен принципал е МК, то ги отдава на общината, общината - на музеите и по този начин се размиват и финансовите приходи и ръководството . А за него в действителност няма нито визия, принадлежности и потенциал ", разяснява тематиката и Тодор Петев, доктор по изкуствознание от " Принстън ", създател на изследването - “Моят музей ”.
" Дадоха се и решения на тези проблеми на кръглата маса. Музеите би трябвало да депонират своите мнения в Министерство на културата, да се решват въпросите от тук насетне ".
Експретите показаха, че отговорността за опазването на културно - историческото завещание е на страната, в това число и финансовата - те са извънредно държавна благосъстоятелност.
" Един от главните проблеми е, че част от архелогическите резервати са в извънградска среда ", уточни пред БНР и проф. Диана Гергова, с отношение към резервата " Сборяново " в България.
" Когато имаме такива резервати като " Сборяново ", те са асолютно оставени на ориста . И в този резерват големият капацитет се разпада.
Опазването и ръководството на резереватите не е чиновничество, а непрестанна работа на терен и действия по основаването на нови планове, които да развиват тези резервати. Затова, тези отвън градовете, са най-голямата ни болежка. Това включва и съдействие с локалните хора.
Проблемът е, че " Сборяново " няма своя конструкция, която да носи отговорност , която да се грижи и развива резервата ", сподели още проф. Гергова.
Историко-археологическият резерват „ Сборяново ” обгръща територията в западната част на Лудогорското плато, по поречието на р. Крапинец, сред селата Малък Поровец и Свещари в община Исперих. Той съставлява неповторим комплекс, състоящ се от селища, светилища и некрополи от дълбока античност. Там са регистрирани над 140 археологически обекта от разнообразни исторически интервали. Най-интересните обекти са Свещарската гробница, текето Демир баба, укрепеният тракийски град, светилището Камен хълм и селището в местността Бювен касаба
Още по тематиката в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ