Как се възпитава народ, попитали веднъж Атанас Буров. Само с

Как се възпитава народ, попитали един път Атанас Буров. Само с персонални образци, дал отговор политикът банкер . „ В живота преуспяват единствено тези, които са добре възпитани. Тези, които знаят разпоредбите на играта на този живот.

А тези правила се свеждат към едно: бъди вежлив, бъди деликатен, бъди ухилен. В живота навъсените, мрачните мъже нямат триумф, нито пък са щастливи с нещо. Те са нещастници “.

Цената на властта е обвързвана и с произачини неща като цените в магазина

Започнах с този откъс на Атанас Буров от книгата на журналиста Михаил Топалов-Памукчиев, с цел да насоча вниманието ви към една от главните аргументи за колелото, в което се въртим от години. А това е сбърканата визия за водачеството и триумфа.

Бабаитлъкът, а не откритостта, навъсената незначителност и шикалкавенето без синхрон сред думи и каузи от дълго време се трансфораха в знак на устрема към власт. Още от предишното, когато начумерен взор те посрещаше и изпращаше от магазина, общината, касите, където си плащахме сметките, таксито.

Големият проблем на България е неналичието на национално самочувствие, изключително измежду политиците

Дори и когато даваш парите си на някого постоянно би трябвало да се чувстваш отговорен. Уж си плащаш, само че някак си по този начин се извъртаха нещата, че се чувстваш като осъден от някаква по-висша инстанция като „ Съда на страшния магазин “.

Ако приемем, че политиката е отражение на груповия ни нрав, тази обичайната навъсеност непрестанно се мултиплицира в политическото съществуване. Гледат ни строго от екрана, инцидентно някой да не си намерения, че не са същински мъже. Говорят постепенно, с метафори, подмятания, обиди, съскат, заплашват се и изпадат в нервности. Да си учтив и да се усмихваш постоянно се приема като израз на уязвимост.

„ Ако политик се явява на избори един път на няколко години, един публицист се явява на избори за доверието на хората всеки ден “

Намръщеният постоянно излъчва скептицизъм, а черногледството спъва всяка вяра за смяна в позитивна посока. Забележете - вяра. Кой дава вяра сега на обществото? Намръщените ли? Не, те излъчват присъщия бабаитлък, който не може и не може да си отиде от нашите географски ширини, надалеч преди времето на Буров. Обществото няма нови герои, поляризирано е, а в ерата на обществените мрежи всеобщото виртуално озъбване може да събори всеки престиж и да разсее всяка истина, въпреки и цялостен с правописни неточности. 

Така намръщените хора тотално падат в плен на намръщените политици. Мръщим се и се поглеждаме в огледалото и хоп - виждаме Народното събрание, действителността.

От ''Мила, реформо, не мога да те позная!'', до ''Мила, реформо, въобще не си мръднала''!

Когато по света вършат политическа акция, съперниците се атакуват, само че когато би трябвало се смеят с обществото, или плачат с народа си, или се пробват да го заразят с възторг, който може да се окаже подправен, само че най-малко се пробват. Тук доминират все същите кисели физиономии, на които въобще не им пука по какъв начин звучат думите им, дали ще бъдат разбрани. На всичкото от горната страна, даже и това, което изричат радикално се разминава с дейностите им. Разпределят властта като остаряла баница на фона на топящото се доверие.

„ Една вяра престава да притегля народа, когато доста вземе да се изяснява. И в любовта е по този начин — който дълго се изяснява, не прави доста работа. Върши работа оня, който действува смело и самоуверено “, споделя още Буров.

Живеем във време, в която всяка вест към този момент е " онлайн ". Всяка разделяща тематика се трансформира в полесражение

Но в случай че си напомним по какъв начин приключва животът му, ще стигнем до отговора дали е бил прав. Спорно е. Дали пък не сме обречени на постоянно битуване в „ Съда на страшния магазин “?