Как да разчетем знаците в очакване на поредните парламентарни избори,

Как да разчетем знаците в очакване на следващите парламентарни избори, месец преди да разберем в какво общество живеем. 

Какви са публичните настройки и можем ли да предвиждаме?

Темата разяснява в “Нашият ден “ Стефан Георгиев , социолог от организация “АФИС “.

“Има свръх централизация на събития, които обаче като че ли са малко илюзорни. Интерпретацията ми е, че обществото през днешния ден е същото, както това, което беше преди месец.

Малко се е трансформирало, в случай че въобще нещо се е трансформирало. Очакваме старт на една предизборна акция, където събитийности от вида на номерата на бюлетините се трансформират във водеща вест, макар че в обществото се развиват доста по-значими процеси.

На 9 юни с сътрудниците ми Антоний Тодоров и Чавдар Найденов участвахме в едно събитие на фондация “Фридрих Еберт “, където представихме отчет, върху който работихме близо година. Той се споделя “Радикализация на неприемането “.



Той ни споделя едно нещо - българското общество става все по-консервативно . Част от нашите съграждани поддържат много извънредно десни даже ксенофобски настройки, които с времето се трансформират към този момент в устойчиви.

Виждаме себеподобните, виждаме и хората, които са малко по-различни от нас. Било то през призмата на социално-икономически статус, през призмата на етическа, религиозна или полова еднаквост.

С две думи – не сме склонни да ставаме по-толерантни , в противен случай склонни сме да отхвърляме тези, които не наподобяват, не се държат и не приказват като нас от ден на ден и повече.

Без да встъпвам в дебрите на процентните разпределения, числата и така нататък, по-скоро един от изводите, който следим е, че този вид устойчиви настройки стартират да се провиждат освен измежду избрана обществено –икономическа група от българските жители.

Консервативните настройки към този момент са част и от по-високите статусни групи – хората с по-високи приходи, живеещи в по-големите градове, в това число в столицата.

Това е един развой, който стартира да приема всеобхватни за цялото ни общество измерения.

И на фона на това като че ли идната предизборна акция ни споделя – ами да, ние ще следим един развой, който е доста подобен с това, което се случва в българското общество. Можем да кажем, че българското общество става все по-дясно и все по-консервативно, безусловно същото виждаме и на политическия пазар .

Политическите партии, в това число и на идните парламентарни избори на 11 юли, в тяхната цялост са все по-десни, все по-консервативни . Нищо ново, просто имаме една симбиоза и самозахранващ се развой и от едната, и от другата страна.

Все по-рядко ще сме очевидци на това по какъв начин една или друга политическа партия ще пази уязвими малцинствени групи . Можем напълно умерено да кажем, че и богатите, и елитите също са малцинства, само че те някак не са толкоз уязвими.

По отношение на уязвими групи, без значение дали става въпрос за хора от ромски генезис, или хора, които са с друга полова еднаквост, такова говорене на практика отсъства от политическия дискурс в България.

Дори политически обединения, които се самоопределят като демократични, център демократични и т.н.  Такова нещо няма по какъв начин да бъде чуто или, в случай че се чува, то е по-скоро по изключение.

Чуйте Стефан Георгиев в звуковия файл.