Как 53-годишна жена с увреждане реши да отиде в дом
Как 38-годишна жена с увреждане реши да отиде в дом След 38 години живот на село и съвсем без да излиза от у дома, една жена с трайно физическо увреждане отива в дом за хора с увреждания, с цел да не тежи на своите близки. След напразни упования за промяна и поддръжка от страна на страната, Светла Бонева от село Ново Делчево край Сандански взема решение да постъпи в най-голямата институция от този вид - дома в Стара Загора. 53-годишната дамата е с мускулна недоразвитост и не може да се обслужва сама, а не желае да натоварва старата си майка, която досега е поемала напълно грижите за нея.
Диагнозата на Светла Бонева става ясна още при прохождането й, а откакто приключва 8-ми клас отвън родното си място, й оферират два разновидността - да отиде в дом или да се прибере на село, при родителите си. Светла избира второто и от 1980 година до през днешния ден съвсем не е излизала от у дома и от село Ново Делчево. През целия й живот за нея се грижи майка й, в това число и като помощник по план, заради неналичието на други претенденти в селото. Така преди известно време Светла взема решение да не бъде задължение за околните си и да постъпи в дом за хора с увреждания.
Дори това нейно решение е обвързвано с компликации, тъй като у нас няма институция, която да оцени потребностите на индивида с увреждане, да избере подобаващия дом и да провежда напредването до него: " Едва ли не изнудих близки, семейство да си оставят работата, да се занимават с мен. Да тичат по лекарски кабинети, по лаборатории, да търсят микробуси, с цел да мога аз да постъпя в дом. Друг е въпросът, че в тези домове аз съвсем не зная какъв е животът ".
След 1989 година Светла стартира да се надява, че хората с увреждания у нас ще бъдат подкрепени и интегрирани в живота на всички останали. Но не вижда никаква позитивна смяна, в това число и в оповестената от настоящето държавно управление промяна: " Закон за персонална помощ. Лична помощ на кого? Знаят ли тези, които вършат законите, от какво се нуждае инвалидът, с цел да му обезпечат персонална помощ. Как ще ми изброят часовете и кой ще задължат да пристигна да ми дава персонална помощ почасово ".
Днес е първият ден на Светла Бонева в дома за хора с увреждания в Стара Загора.
Диагнозата на Светла Бонева става ясна още при прохождането й, а откакто приключва 8-ми клас отвън родното си място, й оферират два разновидността - да отиде в дом или да се прибере на село, при родителите си. Светла избира второто и от 1980 година до през днешния ден съвсем не е излизала от у дома и от село Ново Делчево. През целия й живот за нея се грижи майка й, в това число и като помощник по план, заради неналичието на други претенденти в селото. Така преди известно време Светла взема решение да не бъде задължение за околните си и да постъпи в дом за хора с увреждания.
Дори това нейно решение е обвързвано с компликации, тъй като у нас няма институция, която да оцени потребностите на индивида с увреждане, да избере подобаващия дом и да провежда напредването до него: " Едва ли не изнудих близки, семейство да си оставят работата, да се занимават с мен. Да тичат по лекарски кабинети, по лаборатории, да търсят микробуси, с цел да мога аз да постъпя в дом. Друг е въпросът, че в тези домове аз съвсем не зная какъв е животът ".
След 1989 година Светла стартира да се надява, че хората с увреждания у нас ще бъдат подкрепени и интегрирани в живота на всички останали. Но не вижда никаква позитивна смяна, в това число и в оповестената от настоящето държавно управление промяна: " Закон за персонална помощ. Лична помощ на кого? Знаят ли тези, които вършат законите, от какво се нуждае инвалидът, с цел да му обезпечат персонална помощ. Как ще ми изброят часовете и кой ще задължат да пристигна да ми дава персонална помощ почасово ".
Днес е първият ден на Светла Бонева в дома за хора с увреждания в Стара Загора.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ