Къде е най-добре да се видим с познати – да

Къде е най-добре да се забележим с познати – да ги поканим на домашна вечеря или просто на чай, на барбекю измежду природата или в ресторант? Вариантът, на който ще се спрем приказва доста освен за нас самите, само че и за нашите упования.

Решението да споделим храната си с някой различен, постоянно значи предпочитание за доближаване. Храненето е съкровен миг – сядайки на масата, ние се разкриваме пред нашите сътрапезници...както и те пред нас. Затова тази самодейност крие в себе си известна доза риск – справедлив (защото поемаме уговорката да предложим вкусна храна и сносна хигиена), психически (защото разрешаваме на другите да навлязат ненапълно в персоналното ни пространство) и обществен (тъй като носим отговорност за заниманието и положителното превозване на гостите). Доколко сме подготвени да поеме този риск, проличава от мястото, което сме избрали.

Пикник измежду природата: предпочитание да станем близки
В този случай имаме желание освен вкусно да похапнем, само че и да споделим общи прекарвания. Сред природата ние доста по-лесно се отпускаме и загърбваме нормалните ограничавания. Един ще разпали огъня, различен ще изпече шишовете, трети ще поиграят федербал, ще хапнем с ръце и без никакви официалности – всички тези спонтанни действия основават непринудена и задушевна атмосфера, която неизбежно ни сближава. Затова насочваме тази покана към посетители, чиято компания в действителност ни е приятна, а не в случаите, когато желаеме единствено „ да отбием номера ”.

Изискана вечеря: проява на жанр и усет
Приготвянето на изискана вечеря от самите нас изисква доста старания – деликатно сформиране на менюто, избор на качествени артикули, положителни кулинарни умения и естетически усет за основаване на уютна атмосфера. Но точно това ни изстрелва в центъра на вниманието и ни кара да се усещаме скъпи за дригите, надявайки се да спечелим тяхното удивление. В този случай нормално диалога се върти към качеството на храните и напитките и, несъмнено, към домакинята, която ги е избрала и приготвила.

Непретенциозна кухня вкъщи: другарство без цермонии
Без особена подготовка и с елементарни блюда на масата – по този начин посрещаме единствено най-близките си другари, пред които нито има потребност да се представяме, нито изпитваме някакви терзания. За разлика от строгата изискана вечеря тук акцентът не е върху храната или кулинарните качества на личната ни персона, а желанието да се усещаме доброволно и удобно.

Покана в ресторант: нужната отдалеченост
В този случаи не се постанова нито да вършим подготовка, нито да влагаме сърце и душа в приготвянето на храната. Освен това ресторантът е неутрална територия – там ни заобикалят други хора, а не персоналните ни движимости, които малко или доста издават интимния ни свят. С една дума това е идеалното място, където да поканим хора, към които заради една или друга причина сме резервирани и с които не желаеме да стъпваме в прекомерно близки връзки.

Следобедно кафе или чай: дано да се опознаем
Поканата на топло кафе и бисквити не допуска непосредствен контакт. Целта е по-скоро да опознаем другия, до момента в който обсъждаме незначителни неща от всекидневието или телевизионната стратегия. Това е комфортен метод за основаване на както на нови контакти, по този начин и за поддържане на остарели познанства, тъй като резервираме подвижността си. Така, в случай че ни е прелестно дружно постоянно можем да продължим вечерта на открито – да хапнем или просто на разходка.