Огромна мистерия с останките на първия български фантаст
Къде е бил заровен първият български създател на фантастични романи Георги Илиев, и правилно ли е че костите му са били захвърлени в безименна яма десетилетия след гибелта му през 1961 година, написа Монитор.
Тези и още доста други въпроси си задават жителите на Стара Загора след формалното разкриване на музея „ Литературна Стара Загора “, където за пръв път от 30 години може да бъдат забелязани ръкописите на романите му „ О Корс “ и „ Теут се бунтува “.
По спомените на журналистката Йовка Николова преди 12-13 години, до момента в който издирвала костите на избитите при опожаряването на града през лятото на 1877 година старозагорци в покрита с бетонни панели яма посред гробищния парк попаднала на чувалче с кости и алуминиева табелка „ Георги Илиев “.
Въпреки опитите й да заинтригува тогавашния градоначалник проф. Светлин Танчеви да бъде направено почтено заравяне на имения белетрист и инженер не срещнала поддръжка и чувалчето останало на дъното на ямата.
Според откриватели Георги Илиев е бил заровен в тогавашните Еврейски гробища, при разчистването на терена незнаен обожател на творчеството му прибрал останките и ги пренесъл в новите по това време гробища по пътя за село Хрищени.Защо и по какъв начин те не са били заровени както му е било ред, а захвърлени – през днешния ден никой не може да каже.
„ От вас слушам за това, през идната седмица ще потърсим мястото и ще проверим дали такова чувалче съществува и надлежно ще вземем ограничения за достойното препогребване! “, съобщи секретарят на община Стара Загора Делян Иванов.
Роденият в странджанското село Тафра Георги Илиев издава двата си романа през 1930 и 1933 година, като вторият даже е получил премия на тогавашното министерство на просвещението.Запазени са ръкописите на още две фантастични творби, които по този начин и не са видели бял свят.
Според откривателя на творчеството му, литературният историк и критик Иван Сарандев Илиев е основал няколко нови думи, с които е целял да замести чуждиците.
Сред тях са да вземем за пример „ силодей “ наместо „ робот “, числоред “ наместо „ код “ и „ падобран “ наместо „ парашут “.Завършил е строително инженерство в Германия, бил е на фронтовете през първата международна война, взе участие в построяването на тогавашния язовир „ Георги Димитров “ /сега Копринка/ край Казанлък.
Издал е и две стихосбирки под псевдонимите Георги Смирнов и Склавус салтанс / радостен роб/. Бил е полиглот, на финала на живота си е почнал да учи даже китайски език.
Тези и още доста други въпроси си задават жителите на Стара Загора след формалното разкриване на музея „ Литературна Стара Загора “, където за пръв път от 30 години може да бъдат забелязани ръкописите на романите му „ О Корс “ и „ Теут се бунтува “.
По спомените на журналистката Йовка Николова преди 12-13 години, до момента в който издирвала костите на избитите при опожаряването на града през лятото на 1877 година старозагорци в покрита с бетонни панели яма посред гробищния парк попаднала на чувалче с кости и алуминиева табелка „ Георги Илиев “.
Въпреки опитите й да заинтригува тогавашния градоначалник проф. Светлин Танчеви да бъде направено почтено заравяне на имения белетрист и инженер не срещнала поддръжка и чувалчето останало на дъното на ямата.
Според откриватели Георги Илиев е бил заровен в тогавашните Еврейски гробища, при разчистването на терена незнаен обожател на творчеството му прибрал останките и ги пренесъл в новите по това време гробища по пътя за село Хрищени.Защо и по какъв начин те не са били заровени както му е било ред, а захвърлени – през днешния ден никой не може да каже.
„ От вас слушам за това, през идната седмица ще потърсим мястото и ще проверим дали такова чувалче съществува и надлежно ще вземем ограничения за достойното препогребване! “, съобщи секретарят на община Стара Загора Делян Иванов.
Роденият в странджанското село Тафра Георги Илиев издава двата си романа през 1930 и 1933 година, като вторият даже е получил премия на тогавашното министерство на просвещението.Запазени са ръкописите на още две фантастични творби, които по този начин и не са видели бял свят.
Според откривателя на творчеството му, литературният историк и критик Иван Сарандев Илиев е основал няколко нови думи, с които е целял да замести чуждиците.
Сред тях са да вземем за пример „ силодей “ наместо „ робот “, числоред “ наместо „ код “ и „ падобран “ наместо „ парашут “.Завършил е строително инженерство в Германия, бил е на фронтовете през първата международна война, взе участие в построяването на тогавашния язовир „ Георги Димитров “ /сега Копринка/ край Казанлък.
Издал е и две стихосбирки под псевдонимите Георги Смирнов и Склавус салтанс / радостен роб/. Бил е полиглот, на финала на живота си е почнал да учи даже китайски език.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ