Атанас Славов: Заобикалянето на предварителната оценка за въздействие и на обществените консултации отваря вратите за всякакви закони
„ Качеството на законодателството и на законодателния развой е един от главните детайли на правовата страна. Законите да са ясни и предвидими, съгласувани, изпълними, оповестени, е част, както споделя Лон Фулър, от вътрешния морал на правото ", съобщи министър Атанас Славов в приветственото си слово към научната конференция „ Предизвикателства пред правното контролиране в България ", проведена от юридическия факултет на УНСС.
Доц. доктор Славов подсети и за казаното от Венецианската комисия, че „ самият законодателен развой би трябвало да е транспарантен и внушителен, тъй че основаното законодателство да дава отговор на правилата на правовата страна ". Но това надалеч не постоянно се случва, уточни министърът и даде образец с последни промени в основополагащия за третата власт Закон за правосъдната власт (ЗСВ), свързани с механизма за следствие на основния прокурор и неговите заместници. А точно: „ Прави се една законодателна смяна, след това втора, най-после трета, която да разясни първите две, тъй като на някого нещо не му било ясно. Очевидно има проблем, има инфлация на законодателството ".
В тази връзка Атанас Славов регистрира обективните компликации - че към националното законодателство се слагат от ден на ден условия да е в благозвучие с европейските рекомендации и стандарти, с правото на Европейски Съюз, което пък води до постоянно третиране на проблеми към Съда на Европейски Съюз и до неоправдателни решения, които постановат промени в законодателството. „ Имаме и над 180 неизпълнени решения на Европейския съд по правата на индивида, част от тях плануват законодателни промени, които ние редовно не съумяваме да подготвим през последните няколко години и заради турбулентния политически развой ", сподели доцент доктор Славов.
Какво е вероятното решение? „ Преди няколко години беше въведена оценката на въздействието на законодателството, беше усъвършенстван механизмът на публичните съвещания на законопроектите, внасяни от изпълнителната власт, т.е. има опит най-малко от страна на изпълнителната власт да канализира процеса ", съобщи министърът. Но резултатът е активизиране на законодателстването директно през Народното събрание, т.е. опит да се заобиколят тези процедури. А прекомерно необятно отворената врата води до внасянето в Народно събрание на законопроекти във всевъзможни направления, в това число и с колорит на частен или лобистки интерес, акцентира министърът.
По тематиката за оферти план за промени в Конституцията Атанас Славов подсети, че рецензиите на Венецианската комисия към текстовете за правосъдната промяна, разделянето на Висшия правосъден съвет (ВСС), за устройството на самия Висш съдебен съвет са „ доста дребни, ясни, съответни вероятни за осъществяване ". Това демонстрира, че разговорът с европейските юрисдикции и разнообразни европейски органи може да спомага за възстановяване на нашето законодателство, „ стига съответно да организираме процеса по приемането му и да приспособяваме главните хрумвания и рекомендации по този начин, че да ги впишем в нашата законодателна рамка, а не просто да ги привнесем ", заключи министърът.
Доклади на конференцията изнесоха доцент доктор Бойка Чернева (УНСС), Доц. доктор Николета Кузманова (СУ „ Св. Климент Охридски " ), доцент доктор Христо Паунов (УНСС).
Доц. доктор Славов подсети и за казаното от Венецианската комисия, че „ самият законодателен развой би трябвало да е транспарантен и внушителен, тъй че основаното законодателство да дава отговор на правилата на правовата страна ". Но това надалеч не постоянно се случва, уточни министърът и даде образец с последни промени в основополагащия за третата власт Закон за правосъдната власт (ЗСВ), свързани с механизма за следствие на основния прокурор и неговите заместници. А точно: „ Прави се една законодателна смяна, след това втора, най-после трета, която да разясни първите две, тъй като на някого нещо не му било ясно. Очевидно има проблем, има инфлация на законодателството ".
В тази връзка Атанас Славов регистрира обективните компликации - че към националното законодателство се слагат от ден на ден условия да е в благозвучие с европейските рекомендации и стандарти, с правото на Европейски Съюз, което пък води до постоянно третиране на проблеми към Съда на Европейски Съюз и до неоправдателни решения, които постановат промени в законодателството. „ Имаме и над 180 неизпълнени решения на Европейския съд по правата на индивида, част от тях плануват законодателни промени, които ние редовно не съумяваме да подготвим през последните няколко години и заради турбулентния политически развой ", сподели доцент доктор Славов.
Какво е вероятното решение? „ Преди няколко години беше въведена оценката на въздействието на законодателството, беше усъвършенстван механизмът на публичните съвещания на законопроектите, внасяни от изпълнителната власт, т.е. има опит най-малко от страна на изпълнителната власт да канализира процеса ", съобщи министърът. Но резултатът е активизиране на законодателстването директно през Народното събрание, т.е. опит да се заобиколят тези процедури. А прекомерно необятно отворената врата води до внасянето в Народно събрание на законопроекти във всевъзможни направления, в това число и с колорит на частен или лобистки интерес, акцентира министърът.
По тематиката за оферти план за промени в Конституцията Атанас Славов подсети, че рецензиите на Венецианската комисия към текстовете за правосъдната промяна, разделянето на Висшия правосъден съвет (ВСС), за устройството на самия Висш съдебен съвет са „ доста дребни, ясни, съответни вероятни за осъществяване ". Това демонстрира, че разговорът с европейските юрисдикции и разнообразни европейски органи може да спомага за възстановяване на нашето законодателство, „ стига съответно да организираме процеса по приемането му и да приспособяваме главните хрумвания и рекомендации по този начин, че да ги впишем в нашата законодателна рамка, а не просто да ги привнесем ", заключи министърът.
Доклади на конференцията изнесоха доцент доктор Бойка Чернева (УНСС), Доц. доктор Николета Кузманова (СУ „ Св. Климент Охридски " ), доцент доктор Христо Паунов (УНСС).
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ