Изискванията по GDPR няма да важат за журналистите и фоторепортерите
Журналистите няма да желаят единодушие при култивиране на персонални данни, гласи една от измененията в плана за промени в Закона за отбрана на персоналните данни (ЗЗЛД), въведени преди Министерският съвет да го внесе в Народното събрание, съобщи https://news.lex.bg/.
Също по този начин съгласно поправките няма да има категорично разписване на размери на глобите за нарушавания на Общия правилник за отбрана на данните (GDPR), въвеждане на опция за отвод за достъп до информация, в случай че с нея се погазва професионална загадка.
Окончателният вид на законопроекта през днешния ден беше оповестен на уеб страницата на Народното събрание и всички заинтригувани могат да се срещнат с него (Проектът за промени в ЗЗЛД). Това стана близо два месеца след влизането в действие на Общия правилник за отбрана на данните и на самия край на парламентарната сесия, което значи, че депутатите ще го обсъдят най-рано през септември. Така през лятото ще може да се изпращат мнения.
Във импортирания в Народното събрание план са съобразени множеството възражения, които бяха направени по първичните текстове.
Заради множеството рецензии, че в първичния вид на плана неприемливо е въведен низък предел на глобите за нарушавания на GDPR, в този момент е подхванат различен метод. Българският закон няма да ги преписва, а единствено ще препраща към тях. Така той към този момент планува само, че размерите на плануваните в регламента санкции и имуществени наказания се дефинират съгласно посочените в него критерии и се постановат в тяхната левова равноценност.
Извън тази обща наредба има препратки към обособените типове нарушавания на условията на регламента:
Чл. 86. (1) За нарушавания на член 45, алинея 1, член 49, алинея 1, член 51, член 53-56, член 80, алинея 1, т. 1, писмен знак „ а “, т. 2, букви „ б “ и „ в “ админът и/или обработващият персонални данни се санкционира с санкция или с имуществена глоба в размерите по член 83, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2016/679.
(2) За нарушавания по член 59, 62 и 64-70 административното наказване санкция или имуществена глоба е в размерите по член 83, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2016/679.
(3) Размерите на плануваните в алинея 1 и 2 административни санкции се дефинират съгласно посочените в член 83, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 критерии и се постановат в тяхната левова равноценност.
Предвидено е, че за други нарушавания на ЗЗЛД глобата е до 5000 лева
Регистър на админите, назначили DPO, a не длъжностните лица
След рецензиите, че в прорез с регламента у нас се вкарва регистрационен режим за длъжностните лица по отбрана на данните, е направена друга смяна в окончателния проектозакон. Той планува, че Комисията за отбрана на персоналните данни води указател на админите и обработващите персонални данни, които са определили длъжностни лица по отбрана на данните, т.е. не и на самите DPO.
В плана е уредено обвързване за админите да оповестят на КЗЛД кого са назначили за длъжностното лице по отбрана на данните, както и данните му за контакт. Формата и наличието на уведомлението и редът за подаването му до комисията се дефинират с правилника за активността ѝ и на нейната администрация, планува законопроектът.
Очаквано от плана е отпаднало условието да се назначава DPO при култивиране на данни на над 10 000 души, което не съществува в регламента.
Във импортирания в Народното събрание законопроект отсъстват и други разпореждания, свързани с DPO, залегнали в първичния му вид. Липсват текстовете, които уреждаха, че длъжностното лице може да извършва дилемите си по трудово или служебно правно отношение или въз основа на контракт за услуги. Те не са сменени от друга наредба, т.е. планът към този момент не лимитира бизнеса дали ще наеме физическо лице или компания за тази активност, нито под каква форма.
Защита на професионалната загадка и някои значими изключения
Първоначалният план на процедура дерогираше адвокатската, комерсиалната или друга професионална загадка и разпореждаше, че те не са съображение админът да откаже подпомагане на Комисията за отбрана на персоналните данни. Сега в член 12а е записано следното: „ Наличието на комерсиална, индустриална или друга предпазена от закона загадка не може да е съображение за отвод от подпомагане от страна на админа и/или обработващия при реализиране на дилемите и пълномощията на комисията. Когато при упражняването на пълномощията на комисията по член 58, параграф 1, букви „ д “ и „ е “ от Регламент (ЕС) 2016/679 може да се наруши обвързване на админа или обработващия за запазване на професионална загадка или друго равностойно обвързване за запазване на загадка, произлизащо от закон, или до нейното откриване в нарушаване на наредба на закон, админът или обработващият отхвърля даване и/или достъп единствено до информацията, предпазена като загадка “.
Освен това планът към този момент планува опция за админите на персонални данни да откажат на субектите на данни да упражнят част от правата си по GDPR (тези, регламентирани в член 12-22 от GDPR, да вземем за пример – данните им да бъдат заличени), в случай че с това би се основал риск за националната сигурност, независимостта на правосъдната власт и правосъдните производства, както и за „ други значими цели от необятен публичен интерес и по-специално значим стопански или финансов интерес, в това число паричните, бюджетните и данъчните въпроси, публичното здраве и обществената сигурност “ и други (за цялостния лист виж член 37а в законопроекта).
Журналистите не желаят единодушие при култивиране на данни
След опасенията на медиите, че приемането на плана за промени в ЗЗЛД в първичния му тип може да попречва работата им да осведомят обществото и да засегне свободата на словото, в текстовете са направени значими допълнения.
Сега категорично е записано, че при култивиране на персонални данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изложение не се ползват член 6, член 8-10, член 30, член 34 и глава пета от Регламент (ЕС) 2016/679. Това значи, че да вземем за пример няма да е належащо журналистът да желае единодушие, когато събира персонални данни. Регламентирано е и че фоторепортерите и операторите няма да желаят единодушие, когато снимат някого.
Освен това медиите могат да откажат на човек, чиито данни са събрали, да ги изтрият, както и да упражни други свои права по GDPR (по член 12-21 от регламента).
Има и наредба, която планува, че инспекциите на КЗЛД в медиите и пълномощията, които комисията има в тази връзка, не може да станат причина за откриване на тайната на източника на информация.
Всички тези правила важат, когато обработването на персонални данни за журналистически цели е законосъобразно. Според плана то е такова, „ когато се прави за реализиране на свободата на изложение и правото на информация, при ценене на неприкосновеността на персоналния живот “.
Също по този начин съгласно поправките няма да има категорично разписване на размери на глобите за нарушавания на Общия правилник за отбрана на данните (GDPR), въвеждане на опция за отвод за достъп до информация, в случай че с нея се погазва професионална загадка.
Окончателният вид на законопроекта през днешния ден беше оповестен на уеб страницата на Народното събрание и всички заинтригувани могат да се срещнат с него (Проектът за промени в ЗЗЛД). Това стана близо два месеца след влизането в действие на Общия правилник за отбрана на данните и на самия край на парламентарната сесия, което значи, че депутатите ще го обсъдят най-рано през септември. Така през лятото ще може да се изпращат мнения.
Във импортирания в Народното събрание план са съобразени множеството възражения, които бяха направени по първичните текстове.
Заради множеството рецензии, че в първичния вид на плана неприемливо е въведен низък предел на глобите за нарушавания на GDPR, в този момент е подхванат различен метод. Българският закон няма да ги преписва, а единствено ще препраща към тях. Така той към този момент планува само, че размерите на плануваните в регламента санкции и имуществени наказания се дефинират съгласно посочените в него критерии и се постановат в тяхната левова равноценност.
Извън тази обща наредба има препратки към обособените типове нарушавания на условията на регламента:
Чл. 86. (1) За нарушавания на член 45, алинея 1, член 49, алинея 1, член 51, член 53-56, член 80, алинея 1, т. 1, писмен знак „ а “, т. 2, букви „ б “ и „ в “ админът и/или обработващият персонални данни се санкционира с санкция или с имуществена глоба в размерите по член 83, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2016/679.
(2) За нарушавания по член 59, 62 и 64-70 административното наказване санкция или имуществена глоба е в размерите по член 83, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2016/679.
(3) Размерите на плануваните в алинея 1 и 2 административни санкции се дефинират съгласно посочените в член 83, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 критерии и се постановат в тяхната левова равноценност.
Предвидено е, че за други нарушавания на ЗЗЛД глобата е до 5000 лева
Регистър на админите, назначили DPO, a не длъжностните лица
След рецензиите, че в прорез с регламента у нас се вкарва регистрационен режим за длъжностните лица по отбрана на данните, е направена друга смяна в окончателния проектозакон. Той планува, че Комисията за отбрана на персоналните данни води указател на админите и обработващите персонални данни, които са определили длъжностни лица по отбрана на данните, т.е. не и на самите DPO.
В плана е уредено обвързване за админите да оповестят на КЗЛД кого са назначили за длъжностното лице по отбрана на данните, както и данните му за контакт. Формата и наличието на уведомлението и редът за подаването му до комисията се дефинират с правилника за активността ѝ и на нейната администрация, планува законопроектът.
Очаквано от плана е отпаднало условието да се назначава DPO при култивиране на данни на над 10 000 души, което не съществува в регламента.
Във импортирания в Народното събрание законопроект отсъстват и други разпореждания, свързани с DPO, залегнали в първичния му вид. Липсват текстовете, които уреждаха, че длъжностното лице може да извършва дилемите си по трудово или служебно правно отношение или въз основа на контракт за услуги. Те не са сменени от друга наредба, т.е. планът към този момент не лимитира бизнеса дали ще наеме физическо лице или компания за тази активност, нито под каква форма.
Защита на професионалната загадка и някои значими изключения
Първоначалният план на процедура дерогираше адвокатската, комерсиалната или друга професионална загадка и разпореждаше, че те не са съображение админът да откаже подпомагане на Комисията за отбрана на персоналните данни. Сега в член 12а е записано следното: „ Наличието на комерсиална, индустриална или друга предпазена от закона загадка не може да е съображение за отвод от подпомагане от страна на админа и/или обработващия при реализиране на дилемите и пълномощията на комисията. Когато при упражняването на пълномощията на комисията по член 58, параграф 1, букви „ д “ и „ е “ от Регламент (ЕС) 2016/679 може да се наруши обвързване на админа или обработващия за запазване на професионална загадка или друго равностойно обвързване за запазване на загадка, произлизащо от закон, или до нейното откриване в нарушаване на наредба на закон, админът или обработващият отхвърля даване и/или достъп единствено до информацията, предпазена като загадка “.
Освен това планът към този момент планува опция за админите на персонални данни да откажат на субектите на данни да упражнят част от правата си по GDPR (тези, регламентирани в член 12-22 от GDPR, да вземем за пример – данните им да бъдат заличени), в случай че с това би се основал риск за националната сигурност, независимостта на правосъдната власт и правосъдните производства, както и за „ други значими цели от необятен публичен интерес и по-специално значим стопански или финансов интерес, в това число паричните, бюджетните и данъчните въпроси, публичното здраве и обществената сигурност “ и други (за цялостния лист виж член 37а в законопроекта).
Журналистите не желаят единодушие при култивиране на данни
След опасенията на медиите, че приемането на плана за промени в ЗЗЛД в първичния му тип може да попречва работата им да осведомят обществото и да засегне свободата на словото, в текстовете са направени значими допълнения.
Сега категорично е записано, че при култивиране на персонални данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изложение не се ползват член 6, член 8-10, член 30, член 34 и глава пета от Регламент (ЕС) 2016/679. Това значи, че да вземем за пример няма да е належащо журналистът да желае единодушие, когато събира персонални данни. Регламентирано е и че фоторепортерите и операторите няма да желаят единодушие, когато снимат някого.
Освен това медиите могат да откажат на човек, чиито данни са събрали, да ги изтрият, както и да упражни други свои права по GDPR (по член 12-21 от регламента).
Има и наредба, която планува, че инспекциите на КЗЛД в медиите и пълномощията, които комисията има в тази връзка, не може да станат причина за откриване на тайната на източника на информация.
Всички тези правила важат, когато обработването на персонални данни за журналистически цели е законосъобразно. Според плана то е такова, „ когато се прави за реализиране на свободата на изложение и правото на информация, при ценене на неприкосновеността на персоналния живот “.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ