Жулиета Серафимова
Жулиета Серафимова е общоприет шеф на Sofia Hotels Management от 2006 година Присъединява се към екипа на Grand Hotel Sofia през 2003 година, заемайки в началото позицията шеф маркетинг и продажби. „ За толкоз години на висока позиция се минава през всичко, само че постоянно съм знаела, че човек би трябвало да избира борбите си и да взе участие единствено в тези, които са ориентирани към триумфа на компанията, само че за това би трябвало да е добре квалифициран. Има ли резултат, напъните не са от голяма важност. Важното е, че постоянно съм била част от смяната, не от следствията. Признавам, имала съм моменти на уязвимост, само че тогава съм получавала поддръжката и на притежателите, и на сътрудниците “, споделя Жулиета Серафимова.
Sofia Hotels Management ръководи трите бизнес хотела на НИКМИ АД в София – 5-звездния Grand Hotel Sofia, 4-звездния Suite Hotel Sofia и новия 5-звезден Grand Hotel Millennium Sofia с идно разкриване при започване на 2020 година
„ Сама по себе си работата на хотелиер е неописуемо забавна, бих споделила провокираща – споделя Жулиета Серафимова. – Тя изисква знания в доста посоки: фасилити мениджмънт, ивент мениджмънт, спа мениджмънт, сомелиерство и кулинария, стопанска система и финанси, право и бизнес администрация, история и културознание, ръководство на хора и ръководство на процеси, изисква се и висока софтуерна просвета. Няма нещо, към което бих останала безучастна, имам интензивно отношение към стратегическата, към комерсиалната и маркетингова активност, към ръководството на разноските и финансовите резултати, към връзката с хора и тяхното образование и развиване, към оперативната работа не на последно място. Креативен човек съм, по тази причина може би прекалено много административна работа би ми натежала, само че намирам смисъл и мотивация във всичко, което върша. Затова резултатите ни са забележими “, добавя тя.
Бизнес визия и провокации пред новото потомство дами мениджъри
„ Работя за огромна компания с доста опит и обичаи. Това ми дава увереността, че и през идващите години ще продължим да сме измежду водачите в най-високия сегмент хотелиерство, в положително професионално здраве, с отличен екип, с наложени неповторими концепции, към този момент преборили всичките си страхове. Аз съм заобиколена от доста младежи, в хотелите ни работят сътрудници от три генерации. Всеки ден ми се постанова да се поверявам на огромна част от тях. Уважавам опита на едните, който идва с годините, силата и ентусиазма на другите, те са присъщи на младостта. Късметлийка съм, тъй като през всички тези години срещнах необикновено свестни и умни хора, тяхното бъдеще ме кара да ходя напред. Новото потомство дами в бизнеса, което към този момент навлиза на мениджърски позиции, ще срещне разнообразни от нашите провокации, тъй като бизнес средата е все по-непредсказуема, конкуренцията се усилва, ще са изправени пред избора да балансират сред ръководство на технологии и на хора. Трудно се намират мениджъри, които са еднообразно положителни и в двете. От новите дами мениджъри ще се чака да показват грациозен и изискан жанр на ръководство, в същото време да демонстрират увереност, тъй като от техните решения и неточности ще зависят доста хора и процеси. Да не подценяваме и ежедневната борба за доказване, в това число в един мъжки свят, която ще продължава “, споделя Жулиета Серафимова.
Мениджърски метод, философия и цели
„ Мениджърските ми цели и настройки в никакъв случай не са били лимитирани във времето, трансформирала съм ги в дългогодишен актив, тъй като са персонално тествани, а това са: вярна идея и тактика, добра организация на процесите, умения за прехвърляне и екипна работа, експедитивност на измененията и еластичност, иновативност, само че и съблюдаване на положителните съществуващи практики и наложително – припознаване правилата на бизнес етиката от всички. В момента за мен най-важно е построяването на оптимално добра работеща конструкция, одит и прецизиране на бюджетите, извършване тактиката ни за релокация на главен мениджърски екип от съществуващите в новия ни хотел, извършване програмата по заместничество на моята и други мениджърски позиции (succession planning) и, несъмнено, целенасочена политика, ориентирана към съставяне на огромен екип от нови сътрудници с професионални умения, отговарящи на високия стандарт, който сме заложили, и с полезности, съответстващи на нашата просвета. Работим точно, в наложено движение, с цел да реализираме като резултат група от три добре работещи хотела дружно и поотделно, всеки вярно позициониран, със своята специфичност и цели. “
Въпроси&отговори
ЛЕВОН ХАМПАРЦУМЯН : Кои са трите качества, без които един управител не може?
– Търпение в този бърз свят, с цел да взима верни решения или с цел да изчака подобаващ миг за действие; вътрешен глас, с цел да разпознава тези моменти; увереност, с цел да взема бързи решения и води единствено в една посока – напред.
– Какъв съвет бихте дали на идващото потомство водачи?
– Да отделят повече време и внимание на работещите хора, които действително основават стойност, а не на деструктивните; да не престават да се борят за една по-устойчива и етична бизнес среда – заобикалянето на разпоредбите може да е привлекателно, само че е краткотрайно; в никакъв случай да не стопират да се учат, да го вършат всеки ден, от всеки човек, от всяка обстановка, като употребяват целия запас, който съществува в днешно време; да бъдат селективни, тъй като многото информация и благоприятни условия водят до изкушения, прибързаност и неверни решения; да схванат в какво са положителни и станат най-хубавите в това, за останалото да се обкръжат с подобаващите хора; да запазят човешкото си отношение, тъй като няма цел, за която си коства да се жертват стойностни неща и хора, само че за това се желае огромен темперамент и малко его; да се научат по какъв начин да запазят себе си след борбите, които ще им се наложи да водят. Няма да им е по-лесно, светът ни предлага доста благоприятни условия, само че това не го прави по-дружелюбен.
АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ : Кое бихте сложили преди всичко – образованието или практиката?
– Само двете, в синхрон, водят до комплектност. По отношение на времето образованието има преимущество, тъй като с него се стартира, само че то не завършва с университета, а би трябвало да продължи цялостен един живот, до момента в който човек е деен. Много неща, несъмнено, се научават от практиката, по тази причина най-ценното е, когато знанието се изпита на процедура, това потвърждава неговата употреба. Обикновено в приемствеността сред двете се явява пропукване. Това е една от аргументите хора като мен да бъдат канени пред студенти като гост-лектори от бизнеса.
– Какво бихте трансформирали в българската бизнес среда, с цел да бъде по-привлекателна за бизнесмени и вложители?
– Диалогът администрация – бизнес в другите му измерения несъмнено би трябвало да бъде удължен, само че на друго равнище, на което се приказва за конкуренция и пазарна стопанска система, за основаване на удобна икономическа среда, за поощряване на вложенията. Като част от действителния бизнес се вглеждам и в ролята на просветителната система – да предлага от ранни години опция учениците да придобият финансова и икономическа просвета, с цел да бъдат готови за живота и станат положителни мениджъри или бизнесмени, които основават стойност за обществото.
– Избрали сте да се развивате кариерно в България. А какво бихте посъветвали децата си?
– Синът ми самичък взе решение да остане в България, както и негови близки другари. Той е от тези, които прекратиха образованието си в чужбина, и аз го поддържах, тъй като ми даде основателни причини за това. Вярвам, че за младежите е допустимо да съумеят в България, само че би трябвало да бъдат подкрепени посредством даване на равни и действителни благоприятни условия, тъй като началото не е елементарно. Има търсене на надарени хора, има и търсещи, само че постоянно двата свята не могат да се срещнат. Случва се младите да се натъкнат и на остарели или пък прекомерно нападателни бизнес модели, които не желаят да одобряват. Те желаят да научават нови неща, да следват самоизградили се и потвърдили се бизнес водачи, толерантността към посредствеността не им е присъща, и с право.
ТИМ КУРТ : Работите ли на благосклонност по разнообразни начинания като метод да се „ отплащате “ на обществото?
– Социалната отговорност има разнообразни измерения оттатък благотворителната активност и зелените начинания. Приноса си като основен управител намирам в основаването на здравословна и етична работна среда, персоналният ми ангажимент е придържането към правилен и транспарантен актуален бизнес модел, който основава стойност и работни места. С наслада като гост-лектор повеждам и семинари със студенти, с цел да им предам освен знания и опит, само че и да им дам задоволително положителни аргументи да изберат България и станат сполучливи тук. Истинското задоволство идва от това – да дадем своя принос и оставим диря след себе си.
ВЛАДИМИР КАРАМАЗОВ : Ако ви кажат, че сте стигнали дотук единствено поради огромния си шанс, какво ще отговорите?
– Едва ли съм жертва на удобно стичане на събитията, само че както знаем, изисква се вътрешен глас и доста работа, с цел да стигнем и останем на гребена на вълната. Късметът и качествата в този живот никой на никого не може да отнеме.
ДАРИН МАДЖАРОВ : Кои са трите ваши достижения, с които най-вече се гордеете?
– Успях да запазя ценностната си система, себе си и отношението си към работата и хората.
Не изгубих любознанието си към специалността и живота и не преставам да се изучавам всеки ден.
Станах почитан човек, сътворих положително семейство и повеждам логичен живот. Това ми дава чувството за благополучие и триумф.
Sofia Hotels Management ръководи трите бизнес хотела на НИКМИ АД в София – 5-звездния Grand Hotel Sofia, 4-звездния Suite Hotel Sofia и новия 5-звезден Grand Hotel Millennium Sofia с идно разкриване при започване на 2020 година
„ Сама по себе си работата на хотелиер е неописуемо забавна, бих споделила провокираща – споделя Жулиета Серафимова. – Тя изисква знания в доста посоки: фасилити мениджмънт, ивент мениджмънт, спа мениджмънт, сомелиерство и кулинария, стопанска система и финанси, право и бизнес администрация, история и културознание, ръководство на хора и ръководство на процеси, изисква се и висока софтуерна просвета. Няма нещо, към което бих останала безучастна, имам интензивно отношение към стратегическата, към комерсиалната и маркетингова активност, към ръководството на разноските и финансовите резултати, към връзката с хора и тяхното образование и развиване, към оперативната работа не на последно място. Креативен човек съм, по тази причина може би прекалено много административна работа би ми натежала, само че намирам смисъл и мотивация във всичко, което върша. Затова резултатите ни са забележими “, добавя тя.
Бизнес визия и провокации пред новото потомство дами мениджъри
„ Работя за огромна компания с доста опит и обичаи. Това ми дава увереността, че и през идващите години ще продължим да сме измежду водачите в най-високия сегмент хотелиерство, в положително професионално здраве, с отличен екип, с наложени неповторими концепции, към този момент преборили всичките си страхове. Аз съм заобиколена от доста младежи, в хотелите ни работят сътрудници от три генерации. Всеки ден ми се постанова да се поверявам на огромна част от тях. Уважавам опита на едните, който идва с годините, силата и ентусиазма на другите, те са присъщи на младостта. Късметлийка съм, тъй като през всички тези години срещнах необикновено свестни и умни хора, тяхното бъдеще ме кара да ходя напред. Новото потомство дами в бизнеса, което към този момент навлиза на мениджърски позиции, ще срещне разнообразни от нашите провокации, тъй като бизнес средата е все по-непредсказуема, конкуренцията се усилва, ще са изправени пред избора да балансират сред ръководство на технологии и на хора. Трудно се намират мениджъри, които са еднообразно положителни и в двете. От новите дами мениджъри ще се чака да показват грациозен и изискан жанр на ръководство, в същото време да демонстрират увереност, тъй като от техните решения и неточности ще зависят доста хора и процеси. Да не подценяваме и ежедневната борба за доказване, в това число в един мъжки свят, която ще продължава “, споделя Жулиета Серафимова.
Мениджърски метод, философия и цели
„ Мениджърските ми цели и настройки в никакъв случай не са били лимитирани във времето, трансформирала съм ги в дългогодишен актив, тъй като са персонално тествани, а това са: вярна идея и тактика, добра организация на процесите, умения за прехвърляне и екипна работа, експедитивност на измененията и еластичност, иновативност, само че и съблюдаване на положителните съществуващи практики и наложително – припознаване правилата на бизнес етиката от всички. В момента за мен най-важно е построяването на оптимално добра работеща конструкция, одит и прецизиране на бюджетите, извършване тактиката ни за релокация на главен мениджърски екип от съществуващите в новия ни хотел, извършване програмата по заместничество на моята и други мениджърски позиции (succession planning) и, несъмнено, целенасочена политика, ориентирана към съставяне на огромен екип от нови сътрудници с професионални умения, отговарящи на високия стандарт, който сме заложили, и с полезности, съответстващи на нашата просвета. Работим точно, в наложено движение, с цел да реализираме като резултат група от три добре работещи хотела дружно и поотделно, всеки вярно позициониран, със своята специфичност и цели. “
Въпроси&отговори
ЛЕВОН ХАМПАРЦУМЯН : Кои са трите качества, без които един управител не може?
– Търпение в този бърз свят, с цел да взима верни решения или с цел да изчака подобаващ миг за действие; вътрешен глас, с цел да разпознава тези моменти; увереност, с цел да взема бързи решения и води единствено в една посока – напред.
– Какъв съвет бихте дали на идващото потомство водачи?
– Да отделят повече време и внимание на работещите хора, които действително основават стойност, а не на деструктивните; да не престават да се борят за една по-устойчива и етична бизнес среда – заобикалянето на разпоредбите може да е привлекателно, само че е краткотрайно; в никакъв случай да не стопират да се учат, да го вършат всеки ден, от всеки човек, от всяка обстановка, като употребяват целия запас, който съществува в днешно време; да бъдат селективни, тъй като многото информация и благоприятни условия водят до изкушения, прибързаност и неверни решения; да схванат в какво са положителни и станат най-хубавите в това, за останалото да се обкръжат с подобаващите хора; да запазят човешкото си отношение, тъй като няма цел, за която си коства да се жертват стойностни неща и хора, само че за това се желае огромен темперамент и малко его; да се научат по какъв начин да запазят себе си след борбите, които ще им се наложи да водят. Няма да им е по-лесно, светът ни предлага доста благоприятни условия, само че това не го прави по-дружелюбен.
АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ : Кое бихте сложили преди всичко – образованието или практиката?
– Само двете, в синхрон, водят до комплектност. По отношение на времето образованието има преимущество, тъй като с него се стартира, само че то не завършва с университета, а би трябвало да продължи цялостен един живот, до момента в който човек е деен. Много неща, несъмнено, се научават от практиката, по тази причина най-ценното е, когато знанието се изпита на процедура, това потвърждава неговата употреба. Обикновено в приемствеността сред двете се явява пропукване. Това е една от аргументите хора като мен да бъдат канени пред студенти като гост-лектори от бизнеса.
– Какво бихте трансформирали в българската бизнес среда, с цел да бъде по-привлекателна за бизнесмени и вложители?
– Диалогът администрация – бизнес в другите му измерения несъмнено би трябвало да бъде удължен, само че на друго равнище, на което се приказва за конкуренция и пазарна стопанска система, за основаване на удобна икономическа среда, за поощряване на вложенията. Като част от действителния бизнес се вглеждам и в ролята на просветителната система – да предлага от ранни години опция учениците да придобият финансова и икономическа просвета, с цел да бъдат готови за живота и станат положителни мениджъри или бизнесмени, които основават стойност за обществото.
– Избрали сте да се развивате кариерно в България. А какво бихте посъветвали децата си?
– Синът ми самичък взе решение да остане в България, както и негови близки другари. Той е от тези, които прекратиха образованието си в чужбина, и аз го поддържах, тъй като ми даде основателни причини за това. Вярвам, че за младежите е допустимо да съумеят в България, само че би трябвало да бъдат подкрепени посредством даване на равни и действителни благоприятни условия, тъй като началото не е елементарно. Има търсене на надарени хора, има и търсещи, само че постоянно двата свята не могат да се срещнат. Случва се младите да се натъкнат и на остарели или пък прекомерно нападателни бизнес модели, които не желаят да одобряват. Те желаят да научават нови неща, да следват самоизградили се и потвърдили се бизнес водачи, толерантността към посредствеността не им е присъща, и с право.
ТИМ КУРТ : Работите ли на благосклонност по разнообразни начинания като метод да се „ отплащате “ на обществото?
– Социалната отговорност има разнообразни измерения оттатък благотворителната активност и зелените начинания. Приноса си като основен управител намирам в основаването на здравословна и етична работна среда, персоналният ми ангажимент е придържането към правилен и транспарантен актуален бизнес модел, който основава стойност и работни места. С наслада като гост-лектор повеждам и семинари със студенти, с цел да им предам освен знания и опит, само че и да им дам задоволително положителни аргументи да изберат България и станат сполучливи тук. Истинското задоволство идва от това – да дадем своя принос и оставим диря след себе си.
ВЛАДИМИР КАРАМАЗОВ : Ако ви кажат, че сте стигнали дотук единствено поради огромния си шанс, какво ще отговорите?
– Едва ли съм жертва на удобно стичане на събитията, само че както знаем, изисква се вътрешен глас и доста работа, с цел да стигнем и останем на гребена на вълната. Късметът и качествата в този живот никой на никого не може да отнеме.
ДАРИН МАДЖАРОВ : Кои са трите ваши достижения, с които най-вече се гордеете?
– Успях да запазя ценностната си система, себе си и отношението си към работата и хората.
Не изгубих любознанието си към специалността и живота и не преставам да се изучавам всеки ден.
Станах почитан човек, сътворих положително семейство и повеждам логичен живот. Това ми дава чувството за благополучие и триумф.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ