Жоржи Амаду е от писателите, в чиито романи не просто

Жоржи Амаду е от писателите, в чиито романи не просто можете да усетите атмосферата на местата, за които споделя, а безусловно да се придвижите там. Достатъчно е да прочете даже единствено първите страници на някои от романите му, с цел да се убедите в това. Майсторски преплита действителност и мистичност, създавайки чувството за един по едно и също време действителен и недействителен свят, в който читателите се потапят на драго сърце.

Произведенията на бразилския публицист са преведени в над повече от петдесет страни, в това число и у нас. През 1931 година, когато разгласяват първия му разказ, Амаду е едвам осемнадесетгодишен.

Политическите убеждения на писателя обаче стават причина той да изпадне в недружелюбност пред режима на Варгас. Арестуван е няколко пъти, книгите му са забранявани и даже горени. В едно от изгнанията си попада измежду персони като Сартр, Арагон и Пикасо – хора, оказали съществено въздействие върху метода му на мислене и светоусещане.

Кой си прави труда да заяви добра вест? За такова нещо не се бърза, не се страда, никой не припада. Това важи единствено за неприятните вести. За тях искащи има в остатък, всеки е подготвен да зареже работата и да си направи труда, да си прекъсне почивката, да се пожертва. Да съобщиш неприятна вест, какъв брой вълнуващо!

Със своята невидима ръка гибелта заличава петната от предишното на умрелия, и споменът за него стартира да свети като елмаз.

Любовта не се потвърждава или мери – тя съществува и това е задоволително.

Любовта е безконечна, тъй като постоянно се възобновява. Страстите умират, любовта остава.

Щастието има потребност да се храни освен със мемоари от предишното. Нуждае се и от фантазии за бъдещето.

Нито даже Бог, който ни е основал, не може да ни избие всички. Бог убива хората един по един, а колкото повече убива, толкоз повече хората ще продължат да се раждат, да порастват, да се раждат още веднъж, да се смесват и  т.н. И никой кучи наследник няма да ги спре!

Светът е подобен – неясен и цялостен с изненади.

Нещастието е издръжливо дърво; стрък, набучен в земята, не желае особени грижи, пораства, разклонява се, намира се на всички места. В двора на бедняка, приятелю, нещастието избуява, там не се задържа друго растение. Ако човек няма закалка и здрава кожа, в случай че няма мазоли извън и от вътрешната страна, безсмислено е да се захваща с боговете, не съществува магия, която да послужи. Още нещо ще ви кажа, само че не с цел да се лаская или да възвеличавам силата на нямащите, а тъй като това е чистата истина – единствено беднякът има храброст да понася нещастията и да продължава да живее.

Да харесаш някого е елементарно, случва се, когато най- малко очакваш, един взор, една дума, един жест и огънят лумва, изгаря гърдите и устата; мъчно е да се не помни, самотата изяжда човека; любовта не е бодил, който се изважда, израстък, който се изтръгва, любовта е непокорна, нестихваща болежка, убива от вътрешната страна.

Любовта – най-прекрасното и най-ужасното нещо на света.

В учебното заведение на живота няма почивни дни...

Един мъж не може да спи с всички дами на света, само че най-малко може да опита.

Животът беше прекрасен – човек трябваше единствено да го живее.

Снимки: veja.abril.com.br, blog.jorgeamado.com.br