Този мъж 10 години живя като бездомник. Една жена се появи внезапно и всичко се промени завинаги
Животът постоянно ни слага на тестване и ревизира запазили ли сме въпреки и дребна част от човечността, която изначално е заложена у нас. За жал, човечността се демонстрира все по-рядко. И въпреки всичко лъч вяра има! Доказва я невероятната и трогателна история на Джак, който 10 години живя като скитник и ориста тотално му беше обърнала тил. Една заран пред него се появи ослепителна дама и всичко се прекатурна с главата наобратно. Когато Джак чу поздрава й, се намръщи, смятайки, че за следващ път ще стане жертва на насмешки и обиди. Вместо това дамата го попита дали е гладен. Вече уверен, че е прав, той й отговори „ Не! “ с целия жлъч, на който беше кадърен. Жената обаче остана и разгласи желанието си да го заведе в кафенето насреща, където да го нахрани и стопли.
Той се възпротиви, само че благодарение на патрулиращ наоколо служител на реда дамата извърши проекта си. Собственикът на сладкарница обаче отхвърли да сервира на бездомника, който щял да съсипе бизнеса му. Тогава дамата разкри картите си – оказа се, че е шефка на могъща компания, която прави ваучър в заведението всяка седмица. Собственикът незабавно смени курса и сервира на остарелия Джак храна. Дамата продължи с откровенията – в тежък миг от живота си влезнала в същото заведение, в което тогава като барман работел Джак. Тя нямала пукната пара, била безработна и преди малко изгонена от квартирата си. Влязла и помолила Джак за почасова работа, против която да получи храна. Той й обяснил, че това е в прорез с политиката на компанията. След което й приготвил най-вкусния ростбиф, който била опитвала през живота си. Платил храната и й поискал шанс. Още на другия ден Пенелопе Еди си намерила чудесна работа, а в този момент, след години, била шефка на преуспяващата компания. Добрите вести за Джак не се изчерпаха с топлата храна и положителната дума, които получи. Той бе назначен във компанията на Пенелопе, получи предплатено част от заплатата си, с цел да стъпи на краката си и си наеме квартира. Трогнат, той съумя да промълви „ Едва ли бих могъл в миналото да ти се отблагодаря за всичко това “. Отговорът обаче го трогна до сълзи: „ Няма никаква потребност да ми благодариш! Аз съм признателна на Бога, че ми разреши в миналото да те срещна “…
