Латинка Петрова празнува 75 години: Смирение, мерене на кръвното и редовна гимнастика!
Живей по-бавно, с цел да живееш по-дълго!
Четете вестници, книги, лирика – за свежа памет
Парцалев ми сподели: Виж картона ми – няма написано на никое място СПИН
– Латинка, на 1-ви януари имаше 75-годишен празник. Как го отпразнува и какво си пожелаваш за Новата година?
– Думата празник малко ме стресира – просто някой статистик е седнал и е почнал да пресмята годините и да поставя рамки в живота ни, само че не е ужасно, че навлизаш в такива години, тъй като някои си отидоха млади, ето и Ласкин – единствено на 48 години… Моята майка все планираше нещата, да вземем за пример какво желае да направи след 5 години, след 10… и по този начин може би с това далекобойно оръжие се зареждаш с време. Аз самата не дръзвам толкоз напред да възнамерявам и виждам основно това, което ми следва сега, само че се стремя да съм в кондиция. Иначе за рождения ми ден си бях в къщи с мъжа ми, а внучката ни също беше с нас и си направихме безшумно фамилно празненство. Искам със смях да преминавам през живота и се дразня на себе си, когато ме спохождат тъжни мисли.
– Как поддържаш този юношески дух и оптимизъм?
– Искам да кажа, че е хубаво първо да поддържаме рациото си и да четем, няма значение какво – вестници, книги, лирика, тъй като по този начин се поддържа паметта. Аз виждам вести и политиканствам – всичко по света ме интересува и се стремя да подкрепям с възрастта както мисловната си активност, по този начин и физиката си. Не можеш да си позволиш да не знаеш кой ръководи, да се чудиш по какъв начин се споделяше този или оня политик или какво беше името на президента… Слушах скоро едни фолкпевици – не знаят къде се намират, а мен безпросветността постоянно ме е стресирала и съблюдавам една отдалеченост от такива неща, от боязън да не попадна в тази духовна мизерия.
– А на какъв брой години се усещаш?
– Може би се чувствам на 50, това са едни положителни, мъдри години. За мен разковничето към духовната кондиция в действителност е най-много в смирението, което човек познава с възрастта. По принцип се следя и постоянно си измервам кръвното, а от февруари съм си дала обещание да стартира още веднъж да плавам, с цел да съм във форма за представленията, които ми предстоят. Също по този начин всеки ден си върша гимнастиката. Не може единствено да си почиваш – би трябвало доста придвижване и вървене, да навиваш километри – аз вървя до аптеката, прибирам се, след това излизам до плод-зеленчука,връщам се… и по този начин се натрупа километраж.
– Ти участваш в новия мюзикъл на композитора Стефан Димитров – “Бразилски нощи ”. Каква е ролята ти в него?
– В мюзикъла съм зла, алчна вуйна и по-скоро е трагично наличието ми, само че за какво да не се появя и в това амплоа. На сцената сме 70 индивида, измежду които е и певицата Кристина Димитрова, с която станахме чудесни приятелки, с Прея също, изобщо сме един букет от забавни персони и зад кулисите е доста смешно. Музиката в спектакъла е превъзходна, като в нея се прокрадва и българският дух на положителната сцена.
– Още ли да събираш занимателни истории и материали по твой адрес?
– О, да – групирам ги за книгата, която се надявам да издадем още тази година. В момента я пиша и ще сложим вътре и едно CD с 13 песни от “Златния кос ”, както и мои стихове и смехориите от моя път – ще е вид албум. Изрязала съм си от вестници и много неуместни материали, които ще включа в нея, като да вземем за пример по какъв начин въртя лютеница в котел измежду нощ пред блока или по какъв начин от дълги години имам кола – Москвич, която подкрепям и понякога махам чергилото, с цел да я погалвам и да я лъскам!!! А аз към този момент 10-та кола чупя, само че Москвич в никакъв случай не към имала!
– Любовник обаче в никакъв случай не са ти приписвали…
– Да, макар че аз бях доста хубава и можех да имам и някой от Централен комитет, само че на Козирога му е обещано да копае.
– Любим анекдот?
– Мъж отива в издателство и дава своя книга да я прочетат. След време идва и пита редактора – прочетохте ли книгата? Редакторът дава отговор без възторг – прочетох я. Авторът – прочетете я отново, може би би трябвало малко повече огън в творбата? А той – не, не, по-добре цялото произведение в огъня!
– Какво те сближи с Парцалев и какъв човек беше той?
– Това е най-хубавият човек, който познавам. Сядаше до мен и си приказваме, приказваме – познавах му и погледа, и сълзата… Той вика – Лоте, резервираме си всичко, което сме си говорили един за различен. Парцалев беше толкоз нежен и раним и може би по тази причина имах едно майчинско възприятие към него – все едно съм го отгледала. Вили Чаушев също ми е казвал – толкоз уютно ми е при теб, като при мама. В мен има мощ да закрилям и един майчински дълг. Като вървях всеки ден в Правителствена болница при Парцалев и той ми споделяше – Лотче, не се опасявай, виж картона ми, няма написано на никое място СПИН. В един подобен миг виждаш, че не парите вземат решение, а тялото се поддава. Той беше доста нехаен към себе си, само че в случай че имаше 50 души в ресторанта и той плащаше за всички и ги забавляваше. Парцалев беше комета – светна и угасна.
– Кой от другите сътрудници, с които си си партнирала на сцената имаше най-голямо възприятие за комизъм?
– Освен Парцалев, естествено и Кольо Анастасов, както и Вили Чаушев, Бог да ги елементарни. Става ми извънредно, че “Раковска ” към този момент се изпразни от познатите ми хора, до момента в който преди през 2-3 метра срещаш някого и си казвате – хайде да пием по кафе, а в този момент са доста по-малко тези хора…
– Ти си била в един курс със Стефан Данаилов. Бяхте ли влюбени още тогава всички девойки в него?
– Да, бяхме влюбени в него, той си беше доста хубав и еластичен – доста хубаво танцуваше. Момчурляк си остава и до в този момент, огромният актьор постоянно си е една душичка, едно дете – нищо, че е Мастер. Той е превъзходен човек и огромен наивник, само че доста претърпя благият. Сега прочетох, че стартира нов театър с Аня Пенчева и желая единствено да е добре.
– Виждаш ли някаква подигравка, че във кино лентата “Господин за един ден ” с Тодор Колев ти се появяваш в тв реклама, а след доста години добиваш огромна популярност, тъкмо с присъединяване в реклама?
– Ха-ха. Не знам, само че синът ми е нуклеарен физик – лекар на науките и с него постоянно спорим на тази тематика. Той мисли, че всичко е инцидентно, а аз споделям, че няма нищо инцидентно! При мен по този начин са се случили нещата, тъй като очевидно свише ми е даден късмет тогава да се покажа. Ако не бях стояла 9 години в Сатирата, несъмнено щях доста повече да дам и аз от горест си потеглих от там, само че очевидно по този начин е трябвало да стане. На всеки има несъмнено таванче и щом го достигнеш – удряш, удряш, счупваш си главата и си казваш – по този начин е трябвало. Защо не е имало шанса този пробив при мен да се случи по-рано – не знам, само че ето с една реклама навлизаш във всеки дом и щат – не щат хората те гледат. В театъра играеш пред 500 индивида, а по този начин те гледат милиони… Може би си е ирония на ориста, че и във кино лентата бях в реклама.
– А инцидентно ли е съгласно теб, че със брачният партньор ти сте родени на 1-ви януари и по какъв начин съжителстват двама Козирози -имахте ли конфликт на характери?
– Ами, не е инцидентно, даже Ванга ми сподели, че ще срещна един, който лев няма и като се прибрах съвсем незабавно го срещнах. Той тогава пееше в радио “София ” и се запознахме около подготовките на “Женитба ” на Гогол в “Сатирата ”. Аз слизам в бара и го виждам – той един хубав и му споделям – бях при Ванга! А той – И тя какво сподели? – Че на теб ти се падна да ме заведеш на кино. Оказа се в действителност, че няма един лев и отишъл при настойника си да му изиска два лв., с цел да купи билети за кино. Двамата Козирози към този момент толкоз години живеем в естетика и за мен салдото е ключът към всичко, както и да не правиш на индивида до теб това, което не искаш на теб да ти се прави. Със брачният партньор ми в никакъв случай не съм имала мотиви за ревнивост и в никакъв случай не съм бъркала в джобовете му за носни кърпички, пари, или други улики…
– Твое изявление е: “Тежко на този, който не е изстискал всичко от себе си в тази тръпка – любовта, той не е живял! ”. В този смисъл – ти считаш ли, че си живяла същински?
– Да, живях същински, човек в действителност би бил безпределно безпаричен и трагичен, в случай че не е изживял това, в случай че не се е докоснал до любовта… Харесвам живота си до тук, беше пъстър и в случай че още веднъж се повтори, може би отново подобен бих желала да бъде.
– През септември щерка ти Линда те зарадва с внуче. Каква баба е Латинка и на какво искаш да научиш дребната Леа?
– Ех, в случай че внучето вземе моето възприятие за комизъм, това значи, че благосъстоянието е в ръцете й, тъй като по този начин се претърпява по-леко този земен път.
– Имаш опит в политиката. Коя е тематиката или събитието в страната ни, която те е развълнувала най-силно?
– От всичко се вълнувам, що касае политиката. Спомням си, че още като дете с татко ми слушахме радио “Свободна Европа ”, долепени до приемника и скрити зад плътни завеси. Сега също проследявам и ме вълнуват пререканията сред двете огромни партии. Слушам ораторите в Народното събрание – явяват се някои с такава неприятна лексика, или с диалекти, това мен ме наскърбява като българка.
– Ако имаш власт, какво е първото нещо, което би трансформирала?
– Всички общини в България да изготвят лист на хората, които страдат и са с ниска пенсия, заболели и на легло – поименно да се знаят нуждаещите се. После да се назначат хора, които да са патрони към всички бедстващи и да отиват до всеки адрес, като на 10 блока да има един отговорник, а не да пилят нокти по през целия ден в общината.
– Стига ли ти пенсията?
– Получавам 214 лв. и естествено би било трудно да пребивавам единствено с тези пари, само че аз работя и не се окайвам, макар че не го одобрявам, тъй като това са 4 по петдесет лева… Кое първо да купиш, а би трябвало и да покриеш сметките!?
– Кой театър би предложила на родните политици?
– “Прокурорът ” на Георги Джагаров.
– В началото на креативния ти път си работила като певица и си имала опция да се запознаеш с Лили Иванова. Поддържате ли връзка с нея и с днешна дата?
– Лили е велика! Тогава имаше един Велински от естрадата, който един път ми сподели – ела да чуеш тази певица! Отидох на това нейно присъединяване и разбрах, че ще стане огромна дама в бъдеще и това в действителност се случи. След това с Лили имахме кореспонденции с картички, само че тя е човек отшелник, позволява доста малко хора до нея и е права.
– Била си четири пъти при Ванга. Срещала ли си се там с известни партийни водачи, които също постоянно са я посещавали?
– На два пъти срещнах Людмила Живкова при нея. Първият път излязоха четирима мъже с тъмни очила и черни костюми и Ванга вика – тия са от “Тексим ” – единия ще влезе в пандиза, другия ще го утрепат… После срещнах Людмила и Ванга сподели – тя пристигна за майка си, но късно. След това, когато Людмила й се наложи да пътува със аероплан и Ванга вика – горкото момляче, не трябваше да лети.
– Ванга ти е предсказала, че няма да загинеш в самолетна злополука и ти даже успокояваш с тези нейни думи всички, с които летиш дружно. Питала ли си я за какво се случват тези произшествия, в които умират доста хора?
– Да, един път попитах Ванга – за какво умират толкоз почтени души, още неизвървели земния си път в тези самолетни произшествия и тя сподели следното – поради един, който е щял да направи доста несгоди. После съм се питала за какво е тъкмо по този начин, но…
– Какво е вярата за теб?
– Всяка заран ставам с признателност към Бог, че посрещам слънцето и мога да се веселя на дребните неща, а вечер също му благодаря, че съм имала пълностоен ден и не ме боли нищо. Вярвам, че в случай че вършиш добрини, Бог ти изпраща всичко, каквото ти е потребно и по тази причина споделям – направи колкото повече добрини денем и ще ти се върнат още в този живот.
– Любимата ти мисъл?
– Живей по-бавно, с цел да живееш по-дълго.
Нашият посетител
Обичаната актриса Латинка Петрова започва своята дългогодишна кариера не на театралната, а на музикалната сцена. Едва 16-годишна тя дебютира пред аудитория, като национална певица, само че след време открива същинското си предопределение и кандидатства във ВИТИЗ. Приета е в класа на проф. Стефан Сърчаджиев, където следва дружно с други огромни имена като Стефан Данаилов, Меглена Караламбова, Милен Пенев, Стефан Мавродиев, Илия Добрев, Продан Нончев и други. След това 29 години играе в Сатиричния спектакъл, само че за жалост 9 от тях няма опция да изяви пълноценно гения си и по тази причина си спомня с горчиви усеща за този интервал. Истинската известност идва при нея след атрактивното й присъединяване в известни тв-реклами на мобилен оператор. В момента Латинка взе участие във ”Френски меден месец ”, “Любовта – това съм аз ” ”Луда нощ по френски ”, в пиесата на Камен Донев – “Работно време ” и в мюзикъла “Бразилски нощи ”. От първи януари 1974 година тя е омъжена за тенора и художник Красимир Джонгалов, с който имат две деца – Линда и Мартин.
Четете вестници, книги, лирика – за свежа памет
Парцалев ми сподели: Виж картона ми – няма написано на никое място СПИН
– Латинка, на 1-ви януари имаше 75-годишен празник. Как го отпразнува и какво си пожелаваш за Новата година?
– Думата празник малко ме стресира – просто някой статистик е седнал и е почнал да пресмята годините и да поставя рамки в живота ни, само че не е ужасно, че навлизаш в такива години, тъй като някои си отидоха млади, ето и Ласкин – единствено на 48 години… Моята майка все планираше нещата, да вземем за пример какво желае да направи след 5 години, след 10… и по този начин може би с това далекобойно оръжие се зареждаш с време. Аз самата не дръзвам толкоз напред да възнамерявам и виждам основно това, което ми следва сега, само че се стремя да съм в кондиция. Иначе за рождения ми ден си бях в къщи с мъжа ми, а внучката ни също беше с нас и си направихме безшумно фамилно празненство. Искам със смях да преминавам през живота и се дразня на себе си, когато ме спохождат тъжни мисли.
– Как поддържаш този юношески дух и оптимизъм?
– Искам да кажа, че е хубаво първо да поддържаме рациото си и да четем, няма значение какво – вестници, книги, лирика, тъй като по този начин се поддържа паметта. Аз виждам вести и политиканствам – всичко по света ме интересува и се стремя да подкрепям с възрастта както мисловната си активност, по този начин и физиката си. Не можеш да си позволиш да не знаеш кой ръководи, да се чудиш по какъв начин се споделяше този или оня политик или какво беше името на президента… Слушах скоро едни фолкпевици – не знаят къде се намират, а мен безпросветността постоянно ме е стресирала и съблюдавам една отдалеченост от такива неща, от боязън да не попадна в тази духовна мизерия.
– А на какъв брой години се усещаш?
– Може би се чувствам на 50, това са едни положителни, мъдри години. За мен разковничето към духовната кондиция в действителност е най-много в смирението, което човек познава с възрастта. По принцип се следя и постоянно си измервам кръвното, а от февруари съм си дала обещание да стартира още веднъж да плавам, с цел да съм във форма за представленията, които ми предстоят. Също по този начин всеки ден си върша гимнастиката. Не може единствено да си почиваш – би трябвало доста придвижване и вървене, да навиваш километри – аз вървя до аптеката, прибирам се, след това излизам до плод-зеленчука,връщам се… и по този начин се натрупа километраж.
– Ти участваш в новия мюзикъл на композитора Стефан Димитров – “Бразилски нощи ”. Каква е ролята ти в него?
– В мюзикъла съм зла, алчна вуйна и по-скоро е трагично наличието ми, само че за какво да не се появя и в това амплоа. На сцената сме 70 индивида, измежду които е и певицата Кристина Димитрова, с която станахме чудесни приятелки, с Прея също, изобщо сме един букет от забавни персони и зад кулисите е доста смешно. Музиката в спектакъла е превъзходна, като в нея се прокрадва и българският дух на положителната сцена.
– Още ли да събираш занимателни истории и материали по твой адрес?
– О, да – групирам ги за книгата, която се надявам да издадем още тази година. В момента я пиша и ще сложим вътре и едно CD с 13 песни от “Златния кос ”, както и мои стихове и смехориите от моя път – ще е вид албум. Изрязала съм си от вестници и много неуместни материали, които ще включа в нея, като да вземем за пример по какъв начин въртя лютеница в котел измежду нощ пред блока или по какъв начин от дълги години имам кола – Москвич, която подкрепям и понякога махам чергилото, с цел да я погалвам и да я лъскам!!! А аз към този момент 10-та кола чупя, само че Москвич в никакъв случай не към имала!
– Любовник обаче в никакъв случай не са ти приписвали…
– Да, макар че аз бях доста хубава и можех да имам и някой от Централен комитет, само че на Козирога му е обещано да копае.
– Любим анекдот?
– Мъж отива в издателство и дава своя книга да я прочетат. След време идва и пита редактора – прочетохте ли книгата? Редакторът дава отговор без възторг – прочетох я. Авторът – прочетете я отново, може би би трябвало малко повече огън в творбата? А той – не, не, по-добре цялото произведение в огъня!
– Какво те сближи с Парцалев и какъв човек беше той?
– Това е най-хубавият човек, който познавам. Сядаше до мен и си приказваме, приказваме – познавах му и погледа, и сълзата… Той вика – Лоте, резервираме си всичко, което сме си говорили един за различен. Парцалев беше толкоз нежен и раним и може би по тази причина имах едно майчинско възприятие към него – все едно съм го отгледала. Вили Чаушев също ми е казвал – толкоз уютно ми е при теб, като при мама. В мен има мощ да закрилям и един майчински дълг. Като вървях всеки ден в Правителствена болница при Парцалев и той ми споделяше – Лотче, не се опасявай, виж картона ми, няма написано на никое място СПИН. В един подобен миг виждаш, че не парите вземат решение, а тялото се поддава. Той беше доста нехаен към себе си, само че в случай че имаше 50 души в ресторанта и той плащаше за всички и ги забавляваше. Парцалев беше комета – светна и угасна.
– Кой от другите сътрудници, с които си си партнирала на сцената имаше най-голямо възприятие за комизъм?
– Освен Парцалев, естествено и Кольо Анастасов, както и Вили Чаушев, Бог да ги елементарни. Става ми извънредно, че “Раковска ” към този момент се изпразни от познатите ми хора, до момента в който преди през 2-3 метра срещаш някого и си казвате – хайде да пием по кафе, а в този момент са доста по-малко тези хора…
– Ти си била в един курс със Стефан Данаилов. Бяхте ли влюбени още тогава всички девойки в него?
– Да, бяхме влюбени в него, той си беше доста хубав и еластичен – доста хубаво танцуваше. Момчурляк си остава и до в този момент, огромният актьор постоянно си е една душичка, едно дете – нищо, че е Мастер. Той е превъзходен човек и огромен наивник, само че доста претърпя благият. Сега прочетох, че стартира нов театър с Аня Пенчева и желая единствено да е добре.
– Виждаш ли някаква подигравка, че във кино лентата “Господин за един ден ” с Тодор Колев ти се появяваш в тв реклама, а след доста години добиваш огромна популярност, тъкмо с присъединяване в реклама?
– Ха-ха. Не знам, само че синът ми е нуклеарен физик – лекар на науките и с него постоянно спорим на тази тематика. Той мисли, че всичко е инцидентно, а аз споделям, че няма нищо инцидентно! При мен по този начин са се случили нещата, тъй като очевидно свише ми е даден късмет тогава да се покажа. Ако не бях стояла 9 години в Сатирата, несъмнено щях доста повече да дам и аз от горест си потеглих от там, само че очевидно по този начин е трябвало да стане. На всеки има несъмнено таванче и щом го достигнеш – удряш, удряш, счупваш си главата и си казваш – по този начин е трябвало. Защо не е имало шанса този пробив при мен да се случи по-рано – не знам, само че ето с една реклама навлизаш във всеки дом и щат – не щат хората те гледат. В театъра играеш пред 500 индивида, а по този начин те гледат милиони… Може би си е ирония на ориста, че и във кино лентата бях в реклама.
– А инцидентно ли е съгласно теб, че със брачният партньор ти сте родени на 1-ви януари и по какъв начин съжителстват двама Козирози -имахте ли конфликт на характери?
– Ами, не е инцидентно, даже Ванга ми сподели, че ще срещна един, който лев няма и като се прибрах съвсем незабавно го срещнах. Той тогава пееше в радио “София ” и се запознахме около подготовките на “Женитба ” на Гогол в “Сатирата ”. Аз слизам в бара и го виждам – той един хубав и му споделям – бях при Ванга! А той – И тя какво сподели? – Че на теб ти се падна да ме заведеш на кино. Оказа се в действителност, че няма един лев и отишъл при настойника си да му изиска два лв., с цел да купи билети за кино. Двамата Козирози към този момент толкоз години живеем в естетика и за мен салдото е ключът към всичко, както и да не правиш на индивида до теб това, което не искаш на теб да ти се прави. Със брачният партньор ми в никакъв случай не съм имала мотиви за ревнивост и в никакъв случай не съм бъркала в джобовете му за носни кърпички, пари, или други улики…
– Твое изявление е: “Тежко на този, който не е изстискал всичко от себе си в тази тръпка – любовта, той не е живял! ”. В този смисъл – ти считаш ли, че си живяла същински?
– Да, живях същински, човек в действителност би бил безпределно безпаричен и трагичен, в случай че не е изживял това, в случай че не се е докоснал до любовта… Харесвам живота си до тук, беше пъстър и в случай че още веднъж се повтори, може би отново подобен бих желала да бъде.
– През септември щерка ти Линда те зарадва с внуче. Каква баба е Латинка и на какво искаш да научиш дребната Леа?
– Ех, в случай че внучето вземе моето възприятие за комизъм, това значи, че благосъстоянието е в ръцете й, тъй като по този начин се претърпява по-леко този земен път.
– Имаш опит в политиката. Коя е тематиката или събитието в страната ни, която те е развълнувала най-силно?
– От всичко се вълнувам, що касае политиката. Спомням си, че още като дете с татко ми слушахме радио “Свободна Европа ”, долепени до приемника и скрити зад плътни завеси. Сега също проследявам и ме вълнуват пререканията сред двете огромни партии. Слушам ораторите в Народното събрание – явяват се някои с такава неприятна лексика, или с диалекти, това мен ме наскърбява като българка.
– Ако имаш власт, какво е първото нещо, което би трансформирала?
– Всички общини в България да изготвят лист на хората, които страдат и са с ниска пенсия, заболели и на легло – поименно да се знаят нуждаещите се. После да се назначат хора, които да са патрони към всички бедстващи и да отиват до всеки адрес, като на 10 блока да има един отговорник, а не да пилят нокти по през целия ден в общината.
– Стига ли ти пенсията?
– Получавам 214 лв. и естествено би било трудно да пребивавам единствено с тези пари, само че аз работя и не се окайвам, макар че не го одобрявам, тъй като това са 4 по петдесет лева… Кое първо да купиш, а би трябвало и да покриеш сметките!?
– Кой театър би предложила на родните политици?
– “Прокурорът ” на Георги Джагаров.
– В началото на креативния ти път си работила като певица и си имала опция да се запознаеш с Лили Иванова. Поддържате ли връзка с нея и с днешна дата?
– Лили е велика! Тогава имаше един Велински от естрадата, който един път ми сподели – ела да чуеш тази певица! Отидох на това нейно присъединяване и разбрах, че ще стане огромна дама в бъдеще и това в действителност се случи. След това с Лили имахме кореспонденции с картички, само че тя е човек отшелник, позволява доста малко хора до нея и е права.
– Била си четири пъти при Ванга. Срещала ли си се там с известни партийни водачи, които също постоянно са я посещавали?
– На два пъти срещнах Людмила Живкова при нея. Първият път излязоха четирима мъже с тъмни очила и черни костюми и Ванга вика – тия са от “Тексим ” – единия ще влезе в пандиза, другия ще го утрепат… После срещнах Людмила и Ванга сподели – тя пристигна за майка си, но късно. След това, когато Людмила й се наложи да пътува със аероплан и Ванга вика – горкото момляче, не трябваше да лети.
– Ванга ти е предсказала, че няма да загинеш в самолетна злополука и ти даже успокояваш с тези нейни думи всички, с които летиш дружно. Питала ли си я за какво се случват тези произшествия, в които умират доста хора?
– Да, един път попитах Ванга – за какво умират толкоз почтени души, още неизвървели земния си път в тези самолетни произшествия и тя сподели следното – поради един, който е щял да направи доста несгоди. После съм се питала за какво е тъкмо по този начин, но…
– Какво е вярата за теб?
– Всяка заран ставам с признателност към Бог, че посрещам слънцето и мога да се веселя на дребните неща, а вечер също му благодаря, че съм имала пълностоен ден и не ме боли нищо. Вярвам, че в случай че вършиш добрини, Бог ти изпраща всичко, каквото ти е потребно и по тази причина споделям – направи колкото повече добрини денем и ще ти се върнат още в този живот.
– Любимата ти мисъл?
– Живей по-бавно, с цел да живееш по-дълго.
Нашият посетител
Обичаната актриса Латинка Петрова започва своята дългогодишна кариера не на театралната, а на музикалната сцена. Едва 16-годишна тя дебютира пред аудитория, като национална певица, само че след време открива същинското си предопределение и кандидатства във ВИТИЗ. Приета е в класа на проф. Стефан Сърчаджиев, където следва дружно с други огромни имена като Стефан Данаилов, Меглена Караламбова, Милен Пенев, Стефан Мавродиев, Илия Добрев, Продан Нончев и други. След това 29 години играе в Сатиричния спектакъл, само че за жалост 9 от тях няма опция да изяви пълноценно гения си и по тази причина си спомня с горчиви усеща за този интервал. Истинската известност идва при нея след атрактивното й присъединяване в известни тв-реклами на мобилен оператор. В момента Латинка взе участие във ”Френски меден месец ”, “Любовта – това съм аз ” ”Луда нощ по френски ”, в пиесата на Камен Донев – “Работно време ” и в мюзикъла “Бразилски нощи ”. От първи януари 1974 година тя е омъжена за тенора и художник Красимир Джонгалов, с който имат две деца – Линда и Мартин.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ