Живеем във все по-шумен свят. Дори когато сме вкъщи, чуваме

Живеем във все по-шумен свят. Дори когато сме у дома, чуваме коли и мотори да реват по улиците, кучето на съседа да лае, а даже в събота и неделя някой ще извади флекса. Шумът е на всички места, даже през нощта. Това повдига въпроса, дали целият този звук предизвиква проблеми на здравето ни. От друга страна – дали моментите на тишина са потребни?

През 2011г. Финландия стартира акция, рекламираща туризма в страната. Бяха рекламирани тематики като обновената просветителна система на страната, учебните заведения по функционален дизайн и така нататък, само че една от основните тематики беше чисто нова: тишината.

Модерните общества са извънредно шумни. „ Тишината е запас и в бъдеще хората ще са подготвени да заплащат за тишина, “ се споделя в специфичен отчет по тематиката. „ Решихме, вместо да споделяме, че е празно и безшумно и че никой не приказва за нищо тук, да го обърнем в преимущество “, изяснява Ева Кивиранта, която е управител обществени медии за V isitFinland.com.

Тишината е необичайно начало на маркетингова акция. В последна сметка тя не може да се мери, да се съхранява, продава или подарява. Финландската акция обаче повдига въпроса, какви са изгодите от тишината.

В последните години учените изследват резултата от тишината върху човешкия мозък и тяло. Тя има силата да успокоява телата ни, „ да понижава звука “ на мислите ни и да настройва връзката ни със света.

Шумът е тон, който е нежелателен и противен за този, който го чува. През 1859 година английската здравна сестра и обществен модернизатор Флоранс Найтингейл написа: „ Ненужният звук е най-жестоката липса на грижа, която може да бъде породена на болните и на здравите. “ Всеки звук предизвиква стрес и загуба на сън за възстановяващите се пациенти, аргументира се тя. Стига даже по-далеч, цитирайки лекция за „ неочаквани шумове “, предизвикали гибелта на заболели деца.

По-нови проучвания потвърждават правотата на Найтингейл. В средата на 20 век учените откриха връзка сред между хипертонията и хроничното излагане на звук като звуците, идващи от автомагистрали и летища. Следващи проучвания потвърждават директна връзка сред шума, загубата на сън и болесттите на сърцето. Когато се долови звук, мозъкът реагира неотложно, даже по време на сън. Това води до незабавно освобождение на хормони на напрежението като кортизол. Хората живеещи в непрекъснато шумна среда постоянно изпитват хронично високи равнища на стрес-хормони. Тишината въпреки това не ни буди, не ни тревожи и не се пробва да ни убие. Това е какво не прави тя, само че какво прави?

Тишината провокира растежа на нови мозъчни кафези

През 2013 година регенеративният биолог Имке Кирсте изследва резултата от звуци върху мозъка на мишки. Това, което открива тя, може да показва изгодите от тишината. В своя опит тя излага 4 групи по 5 мишки на разнообразни слухови дразнители и употребява тишината за надзор. Шумовете имали временен неврологичен резултат, само че тя разкрила, че 2 часа тишина подтиква развиването на кафези в хипокампуса – този дял в мозъка, който е виновен за образуването на мемоари посредством усеща и чувства.

Това било озадачаващо: неналичието на дразнител имала доста по-голям резултат, от който и да било дразнител. Растежът на мозъчни кафези обаче не постоянно значи изгода за тялото. В този случай въпреки всичко изглеждало, че клетките се трансформират във функциониращи неврони. „ Видяхме, че тишината в действителност оказва помощ новогенерираните кафези да се трансфорат в неврони и да се интегрират в системата “, изяснява Кирсте.

Засега това към момента са предварителни констатации, само че какво ли може да е приложението на сходно изобретение? Може ли проучвания в тази посока да оказват помощ на хора с дегенеративни болести като Алцхаймер, деменция и Паркинсон?

В последна сметка не е належащо да ходите във Финландия, с цел да намерите повече тишина, само че тишината може да прави чудеса за настроението и мозъка ви.