Непознатите житни култури
Житните култури съставляват семейство едносемеделни растения. По Земята съществуват към 600 рода с към 10 000 типа. Някои от тях са ни извънредно познати, защото се употребяват за икономически цели. Но с изключение на за пшеницата, ечемика и царевицата, малко от нас знаят за различните им заместители.
Сорго - тревисти растения от семейство Житни. Нарича се още метла, мътлар, татар, метлина и циръ̀к. Този жанр включва над 70 типа растения. Култивираните му типове се употребяват както за храна, по този начин и за зелен и зърнен фураж, силаж, захарен сироп, рандеман на нишесте и произвеждане на метли и алкохол. Той е извънредно желана просвета, защото има скъпи икономически и биологични особености - сорго е високодобивно и сухоустойчиво растение.
Соргото е желана просвета в засушливите региони за Земята, където надминава по рандеман царевицата за зърно, отглеждана без напояване. Продукцията му за година 65 милиона тона, което го подрежда на четвърто място измежду зърнено-житните култури.
Щир – именуван от време на време амарант в Древна Гърция, наименованието му значи „ неугасващото “, неувяхващото цвете. Според някои нации тази житна просвета оказва помощ против любовни страдания. В гръцката митология Амарантът е апетитен като асистент против физически рани, душевни терзания, болежка и всевъзможни други човешки страдания. Смята се, че растението не увяхва, тъй като е магическо. Смята се, че цветето е тъмночервено, с огромни красиви цветове, открива се доста, доста рядко и то единствено на лунна светлина. Казва се още, че единствено човек с доста чиста душа и сърце може да откри амарант, тъй като той е заветен.
Арарут - арарутът е тревисто многогодишно тропическо растение. Неговите корени се употребяват като храна, сгъстител и като добавка в медикаменти. На пазара може да се срещне брашно от него, само че най-често се употребява като смес към други житни разновидности. Добавя се към нишесте, ориз, пшеница, брашно, овес, гипс и креда.
Просо – Просото е по-познато у нас. То се отглежда основно поради зърното му. В другите елементи на света обаче предназначението му е друго. У нас то се употребява основно за храна на продуктивни и декоративни птици. Освен това е обичайна суровина за варене на боза.
В тропичните страни обаче просото е съществена просвета. От него се вършат брашна и тестени произведения за храна на хората. По систематизиране просото заема 5-то място след пшеницата, ориза, царевицата и ечемика, като се засява на съвсем 700 млн. дка.
Лупина – различен тип житна просвета. Семената и се отглеждат най-вече като пролетна просвета. Най-разпространена за развъждане у нас е бялата лупина. Развива се най-добре след зимните култури – пшеница, ечемик.
