Сайда Бодчич спеше в къщата си в мароканския град Маракеш, когато земетресението с магнитуд 6,8 удари в петък вечер.
Понеже не успя да избяга достатъчно бързо, тя беше хваната в капан, когато покривът падна. За неин късмет съседите се притекли на помощ и я извадили.
„Спасиха ме съседите ми, които разчистиха развалините с голи ръце“, каза Бодчич. „Сега живея с тях в тяхната къща, защото моята беше напълно разрушена.“
Повече от 2012 души бяха убити и най-малко 2059 бяха ранени от земетресението, което също заличи исторически сгради в Маракеш, четвъртият по големина град в Мароко на около 70 км (43 мили) от епицентъра на труса.
Жителите на много засегнати райони останаха бездомни от разрушенията, докато мнозина избраха да спят на открито в събота вечер, опасявайки се от вторични трусове или повредени покриви и стени, които се рушат.
Хадиджа Сату, друга жителка на Маракеш, почувства как стаята й се „върти“, докато се опитваше да разбере какво се случва.
„Тъкмо бях на леглото, готова да спя, когато нещата започнаха да се чувстват малко нестабилни“, каза тя пред Al Jazeera.
„Първо си помислих, че може би има пожар в съседство или строеж. Но треперенето не беше нещо нормално. Усетих как стаята се върти. Беше травмиращо. Сега говоря за това, но чувството беше наистина лошо.
„Чух хора да крещят и тогава разбрах, че е земетресение.“
Сату избяга от апартамента си без обувките и телефона си. Стълбището в нейната сграда се тресеше, докато тя излизаше.
„В този момент си помислих, че няма начин да видя [сградата]. Мисля, че земетресението беше много кратко, но се усещаше цяла вечност. Хората плачеха, уплашени и всички се прегръщаха.”
Трусът е регистриран на дълбочина от 26 км (16 мили), което го прави по-разрушителен от по-дълбоките земетресения със същия магнитуд.
Това беше най-смъртоносното земетресение в Мароко от 1960 г. насам. Повечето от смъртните случаи са докладвани в планински райони на юг в провинциите Ал-Хауз и Тарудант.
Известната джамия Кутубия в Маракеш, построена през 12 век, е повредена, но степента не е ясна веднага. Видеоклипове, публикувани онлайн, показват щети на части от известните червени стени, които обграждат стария град, обект на световното наследство на ЮНЕСКО.
В планинското село Тафегахте близо до епицентъра на труса бяха разрушени сгради, издигнати от традиционни глинени тухли, използвани от берберските жители на региона.
В Амизмиз, приблизително на 55 км (34 мили) южно от Маракеш и лежащ в подножието на планинската верига Висок Атлас, спасителните работници ровят развалините с голи ръце.
Жител каза на Al Jazeera, че всички негови жители не само са загубили домовете си, но също така всяко семейство скърби за смъртта на близки, загинали при земетресението.
„Ние живеем в кризисна ситуация“, каза друг жител на Амизмиз пред Al Jazeera. „Молим крал Мохамед VI да се намеси и да ни изпрати малко помощ, защото преживяваме травматична ситуация“, каза той, добавяйки, че жителите на селото нямат електричество, храна и друга необходима помощ.
Обратно в Маракеш, Сату казва, че къщата на леля й в стария град е била разрушена. Един от нейните колеги все още се опитва да се свърже със семейството си, което живее в Атласките планини, но все още не е успял да се свърже с тях.
Докато е отново на работа – нейните работодатели са преместили офиса на по-ниско ниво – тя казва, че не може да се върне у дома.
„Снощи спахме в градината, страхувайки се от вторични трусове. Аз съм травмиран. Не мога да се върна у дома. Усещането на улицата е доста странно. Виждал съм града щастлив. Виждал съм града тъжен. Но тази тъга е невероятна. Хората са по улиците, защото ги е страх да отидат в къщите си.“
Източник: Ал Джазира
