Жената носи белезите, греховете и тъгите си като ангелски криле
Жената е неповторимо творение - даже и с разрушено сърце, даже и сломена на хиляди елементи, тя ще откри сили да събере тези парченца. Едно по едно. Бавно. Ще ги прегледа. Ще въздъхне. Ще си спомни какво е било. А по-късно ще ги слепи. И по този начин ще стане още по-красива. Ще стане съвършена!
Ще преглежда фотоси от дните, когато е била красива и... цяла. Ще има онази тънка линия ниско на корема си, която ще споделя с глух език за раждането на детето й. Всеки път, когато вдигне нещо тежко, ще я придърпва онази криволица от лявата страна, под ребрата, от която извадиха доброкачествения израстък. Новият сутиен, който мери, ще й припомня за отстранената гърда и несъзнателно ще прокарва ръка по мястото, което ще крещи „ Няма я “. Но ще го крещи безшумно, някак във вътрешността, заглушено от женствеността във всяка друга нейна част, която неведнъж се е умножила, с цел да компенсира неналичието на гърдата.
Жената може да направи счупеното да наподобява красиво. Може да е мощна и невидима по едно и също време. Тя има цяла галактика вътре в себе си. Но това не прави походката й даже на най-високите и тънки токчета тромава.
Носи всички грехове на земята, всички болки на децата си и всички проблеми на възрастта, на мръсния въздух, на скъпите безвкусни домати, на бягащото време, на скъсаното копче, на пропуснатата милувка, на срязаното от скалпел... Носи ги на раменете си и всички те я карат да наподобява все едно носи криле.
Източник: angel-sprout.blogspot.com
