Жените на прехода, за които няма почивка
Жена на забележима възраст 60-65 година, която бута бебешка количка и води за ръка...майка си. Това не е произведение на някой занаятчия на сюрреализма като Салвадор Дали, а картинка от столичен мол. Съботна.
Обикновена жена, която прави нещо неизмеримо - самата тя към този момент очевидно се нуждае от отмора след цялостен живот работа, а се грижи за 3 генерации:
1. За внучето, т.е. бъдещето, за което места в държавните детски ясли и градини не стигат и не стигат. Дори и да се откри едно мъничко, закътано, по случайност или с връзки, познайте кой гледа мъничето, когато е болно, а мама и тати са на работа?
2. За децата си, т.е. за родителите на детето, които няма кой различен да анулира, с цел да могат да вземат глътка въздух през уикенда. Да си почистят, да сготвят, изперат, прострат и разпрострат, да приготвят листата със дилемите си за идващия ден или просто да се изкъпят на мира! От тях всекидневието изисква да бъдат страхотни в специалността, у дома, във външния си тип - свръхчовеци. Само че такива няма. Тогава баба е на линия!
3. За своята майка, т.е. за предишното, която е гледала нея самата, евентуално и нейните деца - своите внуци. Работила цялостен живот, с мизерна пенсия, с която да си покрие сметките за медикаменти и (евентуално!) да си заплати ток, вода и отопление. Не приказваме за облекла, хубави зимни обувки (естествената кожа е скъпа, занова множеството са с имитации), качествена храна...
Да загатваме ли въобще думите " кино ", " спектакъл ", " екскурзия ", които за пенсионерите на Запад са норма? Холандските баби и дядовци в Маастрихт, градът, където приключих магистратурата си, имаха велоклуб и всеки уикенд си проведоха събирателен пункт до общежитието ми.
Тази жена, майката, която несъмнено наближава 80-те, едвам крета. За нея велоклуб няма. Но пък щерка й я държи за ръка, тъкмо като дете, с цел да премине с някакво остатъчно достолепие през още дребното й отредени години.
Бебето се разплаква, 60-65-годишната пуска за малко ръката на майка си и го гушва. Полюлява го, приказва му безшумно и благо, то се успокоява и го връща в количката. През това време ръката на старицата стои вдигната - тя чака щерка й още веднъж да я поведе.
А кой да поведе дъщерята? Поколението, изнесло и комунизъм, и преход на гърба си. Кой ще я анулира в тази събота, в която тя анулира останалите? Телефонът й звъни:
" Здрасти, Кате, на следващия ден съм втора промяна. Ти коя си? А, и ти ли? Ами да се забележим, но по кое време? Преди това имам работа у дома. Хайде, ще изпием по едно кафе небрежно преди промяната, става ли по този начин? Е, небрежно, небрежно, знаеш по какъв начин е... Ама и ти ли си на открито с внучката? Хайде след това ще се доразберем, че е шумно към вас! "
Цяла седмица тези и стотици други дами, трансферирали 60-те, работят, а в почивните си дни не си почиват. Продължават да правят най-трудната активност - грижата за околните. Тя не свършва за ден или два, както свършва уикендът, както идва и си отива еуфорията към Коледа.
Ето на такива дами като Катето и нейните посестрими се крепи нашето общество. На такива мъже също. А какво им дава същото това общество? Пенсия, която им отрежда ориста на днешните 80-годишни - неспособни сами да се грижат за себе си, тяхното задължение ще се трансферира в ръцете на децата им.
Затова, подарете топла вечеря на пенсионер на празниците. Обаче от политиците и медиите би трябвало да пожелаваме с изключение на кампанийни, непрекъснати дейности. Жените и мъжете като тази, за която ви описах, нашите майки и татковци, заслужават повече. Не, заслужават всичко, тъй като са давали и не престават да го дават.
Автор: Велина Велинова
Обикновена жена, която прави нещо неизмеримо - самата тя към този момент очевидно се нуждае от отмора след цялостен живот работа, а се грижи за 3 генерации:
1. За внучето, т.е. бъдещето, за което места в държавните детски ясли и градини не стигат и не стигат. Дори и да се откри едно мъничко, закътано, по случайност или с връзки, познайте кой гледа мъничето, когато е болно, а мама и тати са на работа?
2. За децата си, т.е. за родителите на детето, които няма кой различен да анулира, с цел да могат да вземат глътка въздух през уикенда. Да си почистят, да сготвят, изперат, прострат и разпрострат, да приготвят листата със дилемите си за идващия ден или просто да се изкъпят на мира! От тях всекидневието изисква да бъдат страхотни в специалността, у дома, във външния си тип - свръхчовеци. Само че такива няма. Тогава баба е на линия!
3. За своята майка, т.е. за предишното, която е гледала нея самата, евентуално и нейните деца - своите внуци. Работила цялостен живот, с мизерна пенсия, с която да си покрие сметките за медикаменти и (евентуално!) да си заплати ток, вода и отопление. Не приказваме за облекла, хубави зимни обувки (естествената кожа е скъпа, занова множеството са с имитации), качествена храна...
Да загатваме ли въобще думите " кино ", " спектакъл ", " екскурзия ", които за пенсионерите на Запад са норма? Холандските баби и дядовци в Маастрихт, градът, където приключих магистратурата си, имаха велоклуб и всеки уикенд си проведоха събирателен пункт до общежитието ми.
Тази жена, майката, която несъмнено наближава 80-те, едвам крета. За нея велоклуб няма. Но пък щерка й я държи за ръка, тъкмо като дете, с цел да премине с някакво остатъчно достолепие през още дребното й отредени години.
Бебето се разплаква, 60-65-годишната пуска за малко ръката на майка си и го гушва. Полюлява го, приказва му безшумно и благо, то се успокоява и го връща в количката. През това време ръката на старицата стои вдигната - тя чака щерка й още веднъж да я поведе.
А кой да поведе дъщерята? Поколението, изнесло и комунизъм, и преход на гърба си. Кой ще я анулира в тази събота, в която тя анулира останалите? Телефонът й звъни:
" Здрасти, Кате, на следващия ден съм втора промяна. Ти коя си? А, и ти ли? Ами да се забележим, но по кое време? Преди това имам работа у дома. Хайде, ще изпием по едно кафе небрежно преди промяната, става ли по този начин? Е, небрежно, небрежно, знаеш по какъв начин е... Ама и ти ли си на открито с внучката? Хайде след това ще се доразберем, че е шумно към вас! "
Цяла седмица тези и стотици други дами, трансферирали 60-те, работят, а в почивните си дни не си почиват. Продължават да правят най-трудната активност - грижата за околните. Тя не свършва за ден или два, както свършва уикендът, както идва и си отива еуфорията към Коледа.
Ето на такива дами като Катето и нейните посестрими се крепи нашето общество. На такива мъже също. А какво им дава същото това общество? Пенсия, която им отрежда ориста на днешните 80-годишни - неспособни сами да се грижат за себе си, тяхното задължение ще се трансферира в ръцете на децата им.
Затова, подарете топла вечеря на пенсионер на празниците. Обаче от политиците и медиите би трябвало да пожелаваме с изключение на кампанийни, непрекъснати дейности. Жените и мъжете като тази, за която ви описах, нашите майки и татковци, заслужават повече. Не, заслужават всичко, тъй като са давали и не престават да го дават.
Автор: Велина Велинова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ